Какви са ефектите от газовата връзка със Сърбия

И докато значението на интерконектора за газопреносната мрежа на България е по-скоро универсално, за Сърбия и Западните Балкани е огромно поради възможността да внасят различен от руския газ. Това придава на проекта сериозен гепополитически елемент, който беше затвърден и от посещението на азерския президент Илхам Алиев в Сърбия. Тръбата ще позволи на Белград да получава азерски газ през България - нещо, което България вече прави през интерконектора с Гърция, който също се забави близо десетилетие с изграждането.

За България може би най-важният елемент от пускането на газопровода освен възможността да се вкарва природен газ от запад е отварянето на новия LNG терминал в Александруполис, в който страната е акционер с 20%, към Западните Балкани и Централна Европа. По информация на "Капитал" дългоочакваният втори терминал в Гърция ще започне работа през март.

Остава голяма въпросителна дали спорният договор, подписан от служебния кабинет на Румен Радев, с турската национална компания "Боташ" няма също да играе роля при доставяне на количества към Сърбия идващи от турската мрежа. Твърде вероятно е това да бъдат количества руски газ или микс, който трудно може да бъде проследен.

Какво наистина печели България

Дневният капацитет на газовата връзка е малко над 4.5 млн. куб.м (около 1.8 млрд. куб.м на година), от които около 40% са запазени вече от Сърбия по договора им с Азербайджан за доставка. Към момента запазеният капацитет важи само за зимата, както е видно от данни от платформата Entso-G, като след април са запазени само 3% от капацитета на тръбата в посока Сърбия. Ако Белград не намери други доставчици, реално тръбата ще е почти неизползваема.

Според платформата капацитетът в българска посока е около 7 пъти по-малък - техническият капацитет на риверсионния поток е 0.74 млн. куб.м на ден. Което поражда и съмнения дали, в случай че България има нужда да внася количества от тръбата, ще има достатъчно технически капацитет. По-малки консуматори (като индустрията) ще могат все пак да използват газопровода, ако намерят източници в Хърватия, Словения или Австрия.

Пътят на газопровода в България Фотограф : Надежда Чипева

Общата сума, която България ще получи като транзитни такси от газовата връзка, е 3.3 млн. лв. за първия тримесечен период, в който Сърбия ще я използва ефективно. Ако се запази целият капацитет и има постоянни потоци по тръбата, "Булгартрансгаз" ще може да генерира около 32 млн. лв. годишно по моментните тарифи за пренос. За да се изплати проектът спрямо инвестицията, ще са нужни 6-7 години, но ако се има предвид само количествата за Сърбия към момента, ще са нужни цели 60 години.

Енергийният министър Румен Радев не посочи по време на откриването на тръбата от българска страна миналата седмица дали се работи по свои сделки за пренос на газ, като единствено спомена за интереса от страна на Косово, Сърбия и Черна гора.

Защо е важна връзката

Газопроводът започва от газоразпределителната станция при Нови Искър, след което преминава през Костинброд и Драгоман - общо 62 км. При Димитровград в Сърбия продължава към мрежата на западната ни съседка до Ниш - още около 88 км.

Предимството на газовата връзка е и изграждането на отклонения за газоснабдяване на Сливница и Драгоман - нещо, което липсваше като проектна възможност при "Турски поток" в Северозападна България.

В последните години историята на газовата връзка със Сърбия бе много подобна на тази с Гърция - много приказки и обещания, но без реални действия от страна на управляващите, за разлика от проекти като "Турски поток", който обвързва българския газов пазар изцяло с руския газ. Тръбата до Ниш е с капацитет 1.8 млрд. куб.м/година, което е достатъчно да покрие около 60% от потреблението на България. И с възможност за реверсивен поток - нещо, което липсва при "Турски поток", по който газът върви само от България към Сърбия.

Големият потенциал на връзката е, че би могла да осигури трасе за доставяне в България на природен газ от терминала за втечнен газ Кърк в Хърватия и по този начин във форсмажорни обстоятелства, а и не само, страната да разчита на допълнителни опции откъде да купува. Има и възможност за внос от Словения и Австрия, която е сред най-големите хъбове в Централна Европа.

Цената на тръбата

След значителна индексация на договора проектът поскъпна значително по време на изграждането - от 139.8 млн. лв. без ДДС стойността се увеличи с 32.6% до 183.4 млн. лева. Оставена е вратичка, че сумата по договора може да се увеличи с до 50%. Грубо това означава, че разходите за сръбската газова връзка може да набъбнат до около 200 млн. лв.

Основната причина за забавянето на проекта беше свързана със строителя. Първоначално възложителят "Булгартрансгаз" избра за победител консорциума "Кенпайп". Фирмата бе слабоизвестна и с малко опит в сектора и с достатъчно доказателства за връзки със сочения за близък до Бойко Борисов и Делян Пеевски бизнесмен Александър Сталийски. След жалби към Комисията за защита на конкуренция "Кенпайп" бе отстранена, а на първо място излезе консорциумът на "Главболгарстрой" - "Интернешънъл газ", който и е и строителят на газопровода.

Европейската комисия подкрепя финансово проекта през инструмента Connecting Europe, който работи за свързаността на енергийните системи в ЕС. Отделената сума е 27 млн. евро, или около 25% от общата стойност на проекта.