Икономическите особености на зеления водород

Скептиците твърдят, че Европа няма шанс да постигне тези цели, но има и голяма част от бизнес, експерти и политици, включително в България, които смятат, че ако се направят нужните инвестиции, зеленият водород ще е един от основните способи за декарбонизация на икономиката и най-вече на тежката индустрия, която трудно може да се електрифицира.

Също така инвеститорски интерес към инфраструктурните проекти, свързани със зеления водород, не липсва не просто в Европа, а в глобален мащаб. Дори напротив - и това се доказва от капиталовите пазари. Въпреки че традиционните фондове имат все още нетни положителни потоци 5 към 1 спрямо устойчивите фондове, свързани със зелената технология, в последните години зеленият водород привлича голям интерес. Въпреки това заключението, което се потвърждава и от току-що публикувания доклад на ОИСР за анализ на пазара на зелен водород, е, че технологията все още не се счита за работеща, а самият профил на възвръщаемост все още не е напълно изяснен.

Основната причина не е е просто технологичното развитие, а в това че зеленият водород е икономически нерентабилен и отстъпва не просто на други технологии, а на водорода, който е произведен от въглища или природен газ. Разликата не е незначителна - "фосилният" водород е между 1-3 длр. на кг, докато зеленият водород, произведен чрез възобновяеми енергийни източници (с електролиза) и вода е между 5-12 длр. на кг. Плановете са при инсталирането на още много соларни мощности да има изобилие от евтина зелена енергия, което да направи производството на зелен по-рентабилно.

Според данни на Международната енергийна агенция картината с водорода в Европа изглежда по следния начин: годишното потребление е 94 милиона тона към 2021 г., като практически цялото количество се използва за рафиниране на суров петрол и зелен амоняк. Около 76% от произведения водород е от природен газ, а 23% от въглища.

С други думи, остават няколко години до 2030 г., а Европа е много далеч от поставените си цели.

Скъпото зелено гориво

Основните пречки за развитието на нисковъглеродния водород са няколко, като сред тези, които изпъкват най-много, са липсата на достатъчно проектно финансиране, нуждата от технологично развитие, големите въглеродни разходи и липсата на исторически данни за водородни проекти. Доколкото всички тези спънки са били срещани в началото и при соларната и вятърната индустрия, при зеления водород изглежда сякаш са в много по-голям мащаб. Заради технологичното забавяне пък има и огромен проблем с неясното пазарно търсене в следващите 30 години. И откъде ще дойде то - транспорт, енергетика или индустрия.

Според пазарно проучване на 20 от най-големите компании в бранша почти всички разработки не могат да минат от началния си етап на развитие напред. "Дупката" се случва между създаването на пилотния проект и етапа на комерсиализация на технологията и е налична заради липса на силна връзка на финансирането между рискови капиталови инвестиции и проектно финансиране на по-късен етап и в дългови или в собствен капитал инвестиции. С други думи, въпреки интереса проектното финансиране не е достатъчно голямо и инвеститорите не виждат дългосрочна реализация на проектите, която да оправдава залагането на част от бъдещите им парични потоци.

От гледна точка на изкупуването на зеления водород в бъдещ план има също сериозни въпросителни. Според доклада на ОИСР над 50% от рисковете, свързани с бъдещето изкупуване, са поради липсата на ясни инфраструктурни проекти, слабо търсене, както и липса на прогнозируема цена. Чисто финансовите причини на практика дори не притесняват толкова инвеститорите. Съвсем наскоро стана и ясно, че новата водородна банка на ЕС организира първи търг за ценова помощ на производителите, като идеята е да се осигурят 800 милиона евро от европейски фондове, за да се подпомогне индустрията и в същото време да се стимулират частните инвестиции. Причината е проста - фосилно произведеният водород е все още значително по-изгоден.

Едва ли има съмнение, че водородът ще продължава да предизвиква интерес в ерата на зелените инвестиции - в бранша има и българска връзка за милиарди при сделката на BP за производство на зелен водород в Австралия - но пазарът към момента не чертае добри условия за практическото развитие и приложение на повечето проекти. Някои от бизнес моделите, които са разгледани и в доклада на ОИСР, като свързаните с мрежовата инфраструктура и съхранение на енергия вероятно ще бъдат регулирани и ще получават държавна помощ, но другите - свързани с производството и потреблението, вероятно няма да бъдат и това отваря една голяма въпросителна кога можем да очакваме пазарът сам да се разрасне.

Случи ли се това обаче достъпът до капитал и финансиране ще бъдат от основно значение за изпълнението на капиталоемки проекти в световен план, а и вероятно в България. Тук усилено се обсъжда дали на мястото на въглищния комплекс "Марица-изток" да не се изградят мощности за 130 хиляди тона зелен водород на година. Идеята се застъпва сериозно от министъра на енергетиката Румен Радев, въпреки че се посреща със сериозен скептицизъм от енергийния сектор. Според различни източници проектът, наречен blion, се изчислява на 14 млрд. евро.

Другата страна на водорода

Водородът обаче има и също толкова дълъг списък с недостатъци. И не, тук не става дума за водородната бомба. Проблемът е, че чистият водород (H) не се среща в това състояние свободно в природата, а изисква енергия, за да се произведе. Той е изключително запалим и неустойчив в околната среда газ. Достатъчно е само смесването му с кислород от въздуха и малко повече влажност, за да се самовъзпламени дори от статичното електричество. Може би най-известният подобен инцидент е този с взривяването на дирижабъла "Хинденбург" на 6 май 1937 г. Затова съхранението на водород изисква огромна компресия - до 700 пъти атмосферното налягане и охлаждане до минус 253 градуса по Целзий. Очаква се като за начало да започне да се смесва с природен газ (при концентрация 5-10%), тъй като така може безопасно да се пренася чрез инфраструктурата за синьото гориво.