Потреблението на енергия на България ще спадне с около 20% до 2030 г.
Доклад на ЦИД показва моделирането на българската енергийна система, новите мощности и как ще се промени търсенето
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- Търсенето на електроенергия и като цяло енергия ще спадне до 2030 г. обратно на общоприетите норми
- Водородът ще навлиза в България бавно през новото десетилетие
- Делът на ВЕИ ще расте, но има голяма разлика в темповете според различните модели
Търсенето на енергия спада значително до 2030 г. и е почти невъзможно България да постигне пълна декарбонизация до 2050г. Такива заключения могат да се направят от току-що публикувания доклад на Център за изследване на демокрацията (ЦИД) за дългосрочната визия за Зеления преход на България.
Българската енергетика се развива по странен начин, който оставя усещането, че всяка стъпка напред е последвана от стъпка назад. Формално страната се движи по правилна траектория и се правят усилия за декарбонизация (когато не се правят, пазарът ни задължава да ги правим), но на практика почти всяко политическо решение ни връща в омагьосания кръг на скъпа въглищна електроенергия, лобизъм, ненужни държавни инвестиции и половинчати регулации.
Нагледен пример са отлагането на либерализацията на пазара на ток на едро и наливането на 1 млрд. лв. за заплати на неработещи въглищари в "Марица изток".
Въпреки че делът на зелените източници на електроенергия вече достига този на въглищното производство в страната (и двете са около 22% през март), България няма адекватна стратегия за зелена енергетика, която да планира наличието на нови ядрени мощности в Козлодуй, регулации за офшорен вятър, концепция за електропреносната мрежа, стратегия за въглищните региони и пр.
"Докладът има за цел да предостави цялостна оценка на настоящата политическа рамка за декарбонизация в България, разгледана през призмата на проекта на актуализирания ИНПЕК и съответствието му с амбициозните цели на Европа в областта на климата.", заяви за "Капитал" Калина Цолова, анализатор в ЦИД.
Прогнозите от доклада стъпват на конкретни стъпки като национални планове, но също така анализират и какви може да са последствията ако се направи по-агресивна декарбонизация. Което пък от своя страна показва и кое от политическото говорене за зеления преход е възможно, кое не е и кои са реалните въпросителни.
Резултатите от моделирането показват, че консумацията на енергия ще намалее с 15-24% до 2030 г., а на електроенергията - с около 5%, независимо кой от трите сценария бъде следван. Повишението (или редуцирането) на потреблението е най-важното допускане в планирането, на която и да е стратегия. Така например се слага сериозна въпросителна на българската енергийна стратегия, която беше направена през миналата година и заричаше двойно увеличение на търсенето на ток. Числата бяха използвани за аргументиране на огромни държавни инвестиции в ядрени мощности в Козлодуй и Белене.
Българския план
"Водородът и амонякът започват ще започнат да играят роля за потребяване на произведената електроенергия едва около 2030 г. Те предоставят отлични възможности за осигуряване на адекватност на електроенергийната система и намаляват общите разходи за преобразуване. И трите сценария обаче не предвиждат производство и търсене на водород с цел използване в електроенергийното производство преди 2035 г.", се споменава в доклада по отношение на зеления водород и неговото практическо използване в енергийната система в България.
Едно от големите предизвикателства е как да се интегрират новите зелени технологии. На практика без да има стратегия в момента инсталираните мощности в страната са около 4 гигавата - соларни централи и вятърни. Като фотоволтаиците вече провокират дисбаланси в системата и доминират големите паркове вместо малки системи.
Според различните модели ВЕИ ще представлява почти 35% от крайното енергийно търсене в най-песимистичния сценарии, 27% според ревизирания план за енергетика и климат и близо 50% в ускорения до 2030 г. До средата на века декарбонизацията достига близо 90% само при най-оптимистичния вариант на търсенето. Основният двигател за ръста ще е комбинацията солари и вятър, които ще съставляват около една трета от търсенето на енергия през 2030 г. и около 60% през 2050 г.
Една от интересните прогнози за срещащия сериозни регулаторни и финансови проблеми вятърен сектор през последните години е, че ръстът в новия инсталиран вятърен капацитет на сушата ще е резултат от резкия спад на капиталовите разходи и ще може да се гарантира цена около 40 евро на МВтч, която е 33% по-ниска от тази на борсата в момента в България.
Според данните от ревизирания Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (на който трябва да стъпят новите планове за мощности на страната) най-големият дял от произведената в България към 2050 г. електроенергия ще отива за износ. Става дума за около 30 ТВтч, което от днешна гледна точка звучи дори немислимо с оглед, че цялото потребление на България е малко над това. Допускането е направено с оглед на многото нови соларни мощности, които ще влязат в експлоатация и новите блокове в Козлодуй.Така въпреки че държавите около нас, а и като цяло в Европа правят сериозни инвестиции в енергийна независимост и зелени технологии, се очаква България да увеличава търсенето благодарение на износ.
Въпреки че се очаква ръст в търсенето при транспорта заради електромобилите, индустрията и сградния фонд ще запазят нивата си, което се дължи на големите нива на електрификация в страната.
6 коментара
Може би и с повече ще спадне, ликвидирането на промишлеността в Европа с въведените зелени рекети, големите компании напускат. Проблема ще дойде тогава когато хората в Европа няма да могат да плащат сметките си!
тези сополанковци от този ЦИД успешно си заработват доларите
Модел, който предвижда спад на потреблението на електроенергия е изначално сгрешен.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.