Още една банкова икона по-малко

Lehman Brothers беше в бизнеса 158 години. Фалира за една седмица

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Сълзите в очите са изсъхнали и на тяхно място са се появили тъжни усмивки и черен хумор. Официалните костюми са заменени с тениски и дънки. Мнозина пренаписват CV-та и пращат мейли на хедхънтъри. Така изглеждаше последният работен ден в Lehman Brothers. Една от най-уважаваните финансови институции в света преустанови работа след близо 158 години съществуване. През този период инвестиционната банка издържа една гражданска война, две световни войни, Голямата депресия, валутната криза през 90-те години на миналия век и терористичните атаки на 11 септември 2001 г., които унищожиха централата й в Ню Йорк. Но ипотечната криза в САЩ се оказа фатална и банката се срина под тежестта на 600 млрд. долара задължения, голяма част от които не може да обслужва заради внезапно влошената си ликвидност.

Краят на Lehman започна, след като компанията обяви 2.8 млрд. долара загуба за второто тримесечие на годината заради отписване на кредити. През август банката обяви, че води разговори с няколко компании за продажба на част или цялото си асет мениджмънт звено. На 9 септември Korea Development Bank се отказа от разговорите да купи 50% от акциите на Lehman Brothers и инвеститорите реагираха с масирана разпродажба на акциите, като ги сринаха с 45% за един ден. На следващия ден групата обяви загуба за тримесечието от 3.9 млрд. долара, а Standard & Poor's предупреди, че може да намали рейтинга на компанията. Последва нов срив на акциите от 42%. Единствената надежда на Lehman останаха преговорите за nоглъщане с Bank of America и британската Barclays. Но и двата гиганта се оттеглиха, след като Федералният резерв обяви, че няма да подкрепи спасяването на инвестиционната банка. На 15 декември Lehman обяви фалита си.

Какво се случи за последното столетие

Създадената от тримата братя Леман през 1850 г. компания се разраства от банка, обслужваща фермерите в Юга, до глобален финансов гигант. Хенри, Емануел и Майер започват да търгуват с памук в Алабама, преди да преместят бизнеса в Ню Йорк. Въпреки трудностите по време на Гражданската война компанията се разраства и става финансов консултант на няколко фирми. Излиза на борсата през 1887 г. и е посредник в първото си първично публично предлагане през 1889 г. Постепенно Lehman си спечелва име на една от най-добре управляваните и стабилни компании във финансовата сфера. Но явно в някакъв момент това се е променило.

Много експерти смятат, че съдбата на Lehman Brothers е олицетворение на всичко лошо на Уолстрийт през последните години. Lehman потъна, защото загуби опасната игра на високорискови инвестиции и огромни дългове, коментира сп. Fortune. До миналата година компанията отчиташе все по-висока и висока печалба. За да задържи този растеж, Lehman поемаше все повече и повече рискове.

"Сами причиниха краха заради алчността си. Забравиха за опасностите заради манията си да изкарат пари от всяка стотинка", заяви пред Reuters Антъни Майкъл Сабино, преподавател по бизнес администрация в американския St. John's University.

Lehman взе назаем много пари, вложи голяма част от тях в съмнителни сделки и в продължение на месеци настояваше, че всичко е наред. Фалитът бележи края на цветущата кариера на изпълнителния директор на Ричард Фълд (Richard Fuld), определен преди няколко месеца от сп. Barron's за един от 30-те най-добри мениджъри в света. Иронията в случая е, че преди две десетилетия именно Фълд настояваше групата да не участва в рискови сделки със собствения си капитал. Впоследствие известният като Горилата "премина на тъмната страна" и днес е считан за основния виновник за краха на Lehman.

Началото на края започва с вътрешната война, която се води в Lehman през 80-те години на миналия век. Тогава банката е разделена на два лагера, които имат различни виждания за бъдещето й. Фълд е във фракцията на брокерите, които настояват инвестиционната банка да се придържа към бизнеса си на посредник и консултант. От другата страна е банковата фракция, водена от Стийв Шварцман и Пийт Питърсън, която иска да използва фирмения капитал за високорискови сделки. В крайна сметка брокерите надделяват, но вътрешното противопоставяне толкова отслабва групата, че Lehman е продадена на American Express през 1984 г. Шварцман и Питърсън напускат и основават фонда за дялови инвестиции Blackstone Group, който ги прави милиардери. Фълд остава в Lehman.

След десет неуспешни години като част от стратегията на American Express за финансов супермаркет през 1994 г. Lehman Brothers отново се отделя като независима компания, а начело застава Горилата и дава новото начало. По тази причина някои анализатори днес смятат Lehman за 14-годишна институция със 158-годишно име.

Дик Фълд - човекът зад възхода и падението

След като поема контрола, Фълд започва революция, която коренно противоречи на предишните му виждания. Той трансформира Lehman от консервативна компания, търгуваща с облигации във финансов гигант, натрупал печалби за над 15 млрд. долара от 2003 до 2007 г. Увереността на Фълд нараства през годините. В края на ХХ век той печели почти култов статут в банковите среди, след като спасява Lehman по време на валутната криза през 1998 г. Тогава акциите на групата се сриват от 85 до 22 долара, но Фълд успява да убеди инвеститорите, че Lehman e стабилна. Всеизвестен е случаят, когато той се обажда на свои колеги от другите банки на Уолстрийт и ги предупреждава да не разпространяват слухове за смъртта на Lehman. "Живи сме", им казва мениджърът. Нещо, което не може да повтори десетина години по-късно...

Ситуацията се влоши значително през тази година, след като сривът на ипотечния пазар продължи по-дълго и от най-смелите очаквания на Фълд. Банката отчете загуби около 7 млрд. само за първите шест месеца на финансовата година, след като съотношението дълг към собствен капитал нарасна застрашително заради продължаващите рискови инвестиции. Пример за безразсъдността по високите етажи на компанията е ноември 2007 г., когато имотният балон вече е спукан. Тогава Lehman плати колосалните 22.2 млрд. долара за изкупуването на голямата строителна компания Archstone във време на абсолютен срив в сектора. Загубите от сделката моментално започнаха да се натрупват в баланса на Lehman. Фълд категорично отказваше да коментира какво става в банката пред американските медии. Единственото прозорче към душата му беше интервю от 2007 г. в New York Times, в което казва: "Всеки ден е битка: да мислиш за фирмата, да защитиш клиента си и да бъдеш екипен играч." Според повечето анализатори Горилата Фълд е закъснял с опитите за спасяване на компанията си. Той е можел да продаде през лятото дял от 25% на корейска банка, но се е отказал, тъй като предлаганите над 3 млрд. долара му се сторили прекалено малка сума.

Критиците на Фълд веднага забравиха за каквито и да било успехи в миналото му. Те веднага посочиха как от 1994 до 2007 г. мениджърът е натрупал половин милиард долара, след като е използвал наличните си опции в акции на Lehman. Възнаграждението на 62-годишния банкер през миналата година достигна 45 млн. долара. "Значи е печелил по 17 000 долара на час, за да съсипе една легендарна компания", констатира New York Times. Вестникът допълва: "Ако искате да фалирате компанията за по-малко пари, обадете се на Lehman Brothers, тел. (212) 526-7000."

Други анализатори обясняват нерешителността на Фълд да действа в точния момент с привързаността му към банката. Горилата е инвестирал 40 години от живота си в Lehman и не разполага с нужната безпристрастност на мениджъри като Викрам Пандит и Джон Тейн. Двамата започнаха да преструктурират съответно Citibank и Merrill Lynch от позицията на външни хора, без никакви сантименталности.

Разбира се, сега най-лесно е да се обвинява Фълд за фалита на Lehman. Той е човекът, през който минава всичко в банката и който винаги си приписва успехите. Но някои експерти смятат, че проблемът не е само в мениджмънта на Lehman, а в политическо решение преди десет години. Тогава е отменен законът "Глас-Стигъл", приет по време на Голямата депресия с цел да раздели инвестиционното от търговското банкиране в САЩ. До отмяната на закона инвестиционните банки са изключително стабилни, защото нямат тежки активи в портфолиото си като инвестиции в имоти и други корпорации. Отмяната на закона позволи създаването на мегабанките и изостри апетита на инвестиционните банкери да се състезават с по-големите си колеги, като инвестират в рискови начинания.

Излиза, че смъртта на Lehman беше предизвестена. "Институции като Lehman са част от нашето общество и краят им винаги е трагедия. Но такъв е резултатът, когато държиш толкова дини под една мишница", настроен е философски Хърбърт Райс, далечен наследник на тримата братя Леман.