🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Петима LIBOR не чакат

Няколко банки са разследвани, че са манипулирали междубанковия лихвен индекс

Напоследък американският флаг не е любима гледка на банкерите от UBS
Напоследък американският флаг не е любима гледка на банкерите от UBS
Напоследък американският флаг не е любима гледка на банкерите от UBS    ©  Reuters
Напоследък американският флаг не е любима гледка на банкерите от UBS    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Доскоро швейцарските банки бяха световно известни със способността си да пазят тайни. Митът за плътната завеса, която финансовите институции в страната изправяха пред зоркия поглед на регулатори и финансова полиция, малко поолекна, след като миналата година няколко от тях бяха принудени да дадат данни на американските власти. Никой обаче не подозираше, че швейцарските банки имат трудности да опазят и собствените си тайни освен тези на клиентите си. Или поне да не ги публикуват официално, както направи базираната в Цюрих и Базел UBS.

През седмицата банката публикува годишния си отчет – внушителен документ от около 430 страници. Цифрите в него обаче някак останаха на заден план на фона на едно малко късче информация, заровено на страница 318. Там се признава, че институцията е обект на разследване от страна на американските финансови регулатори. За разлика от събитията отпреди година и половина този път не става дума за предоставяне на информация за някой клиент, заподозрян в данъчни измами. Поводът за проверката обаче е не по-малко значим – съмнения за евентуални манипулации при формирането на междубанковия индекс LIBOR (London Interbank Offered Rate). Това е цената, при която банките се финансират една друга на междубанковия пазар в Лондон. Връзката с UBS е, че швейцарската институция е един от участниците във всекидневния процес на определяне на стойността на индекса (виж повече в карето).

В съобщението на банката се казва, че регулаторите се фокусират върху това "дали е имало некоректни опити от страна на UBS, действайки самостоятелно или съвместно с други, за манипулиране на стойността на LIBOR в определени моменти", съобщи британският вестник Financial Times. Колегите им от The Daily Telegraph допълват, че UBS е получила призовка от страна на три американски институции – Комисията за ценните книжа и фондовите борси (Securities and Exchange Commission, SEC), Комисията за търговията с деривати (Commodity Futures Trading Commission, CFTC) и Министерството на правосъдието. Отделно от това изданията посочват, че информация "по подобни въпроси" е била поискана и от страна на японската Агенция за финансов надзор.

Съмненията за манипулации засягат по-конкретно стойностите на доларовия LIBOR за периода от 2006 г. до 2008 г., т.е. времето непосредствено преди и по време на финансовата криза. С други думи, точно периодът, в който доверието на финансовите пазари беше най-тежко засегнато, а достъпът до финансиране – практически пресъхнал. Всъщност от The Daily Telegraph припомнят, че още през 2008 г. бяха налице известни съмнения, че някои банки са искали да манипулират стойността на индекса, за да намалят разходите си за финансиране. "Въпреки това до момента няма ясни доказателства, които да подкрепят тези пазарни слухове", допълва изданието.

Възможността за оказване на влияние върху цената на ликвидния ресурс, е само част от мотивите, които биха могли да стоят зад евентуални манипулации. Друга не по-малко съществена причина се крие в самия начин, по който се определя стойността на индекса. За изчисляването му Британската банкова асоциация (BBA) събира информация от група финансови институции, които всъщност предоставят данни за цената, при която самите те са се финансирали на Лондонския междубанков пазар. С други думи – представяйки информация за цената, на която получават ресурс, на практика банките показват доколко пазарите им вярват в даден момент.

Допреди август 2007 г. разликите в цифрите, посочвани от отделните финансови институции, беше по някой и друг базисен пункт (б.п.), което е стотна от процента. Избухването на кризата обаче разшири спредовете в данните от различните банки до над 50 б.п. заради нарасналите опасенията по отношение на кредитоспособността на отделните институции, обясняват от Financial Times. Така банките, които разкриваха по-високи цифри и съответно бяха възприемани като по-слаби, бяха поставени под натиск. "В разгара на кризата след колапса на Lehman Brothers през септември 2008 г. много банки отказваха да кредитират тези по-слаби банки заради страховете от нов фалит", припомнят още от FT.

"Можете да разберете защо дадена банка ще иска да понижи лихвите по заемите си. Проблемът беше, че ако една банка публикува по-високи лихвени равнища, тя беше възприемана като по-слаба, което означаваше, че още по-малко институции биха й отпуснали кредит", коментира брокер, цитиран от изданието.

"Висшестоящи банкери признават в неофициални разговори, че за банките е лесно да нагласят LIBOR на равнища, които са благоприятни за собствените им интереси", посочват и от The Daily Telegraph. От изданието допълват, че задачата по определянето на конкретните цифри, които да бъдат предоставени на BBA, често се възлага на по-млади и неопитни служители.

Проблемът с евентуалните манипулации обаче съвсем не се изчерпва дотук. Работата е там, че от стойността на LIBOR зависят цените на редица финансови инструменти в световен мащаб. Сред примерите са вноските по ипотечните заеми, отпускани от американските банки, или пък редица деривативи и корпоративни облигации. Като цяло финансови продукти за около 350 трлн. долара са обвързани с LIBOR като референтен лихвен процент. Именно това е и причината темата да е особено чувствителна за американските регулатори.

При първоначалното публикуване на новината от FT посочиха, че се смята, че към всички финансови институции, ангажирани в процеса за определяне на стойността на LIBOR, са били отправени най-малкото неофициални запитвания за информация. Към разследвания момент (2006 - 2008 г.) в изготвянето на индекса са участвали общо 16 финансови институции. Освен UBS в групата са още американските Bank of America, JPMorgan Chase и Citigroup, британските Barclays, Lloyds и HSBC, швейцарската Credit Suisse, холандската Rabobank, германските Deutsche Bank и West LB, японските Bank of Tokyo-Mitsubishi и Norinchukin Bank, както и Royal Bank of Canada и Royal Bank of Scotland. Бройката се допълва от друга британска институция – HBOS, която беше придобита от Lloyds през 2009 г. Изданието цитира запознати с темата източници, според които разследването е било в ход от няколко месеца, като поне една от банките е получила първоначално искане за информация още през октомври.

Впоследствие стана ясно, че по случая са разследвани общо пет банки. Освен UBS призовки са получили още американските Citigroup и Bank of America, както и британската Barclays, съобщиха от Financial Times, като се позоваха на източник, пожелал анонимност. "Разследващите са изискали информация и от West LB, въпреки че от банката обявиха, че не са получавали призовка", допълниха от изданието.

Междувременно от The Daily Telegraph цитират представители на сектора, според които регулаторите са се свързали с над 15 банки, като се очаква започването на задълбочено разследване по темата.

"Ако питате дали системата е манипулирана, трябва да отговорите на три въпроса имат ли банките средствата, мотива и възможността да направят това. Бих казал, че отговорът на първите два е "да", така че остава възможността, за която трябва да прецените сами", коментира неназован банкер, цитиран от The Daily Telegraph.

Начинът, по който се определя стойността на LIBOR, е главната причина за нарастващото неодобрение на индекса. Според критиците методологията е остаряла и непрозрачна. "На практика имате една група хора, които си измислят числата, защото всъщност няма хиляди сделки, които да наблюдават и въз основа на които да преценят какви би трябвало да бъдат числата", коментира лондонски банкер пред The Daily Telegraph.

Според колумниста на Financial Times Джонатан Гутри обаче доказването на подобни обвинения ще е трудна задача. По думите му, от една страна, именно методологията за определяне на равнището на индекса прави манипулациите по-трудни, тъй като от предоставените от банките данни се изключват най-високите и най-ниските стойности, след което останалите резултати се усредняват. "Отделно от това банка, която излъже за цената, при която се финансира, рискува да бъде "изказана" на BBA и на пазарните наблюдатели от страна на останалите участващи в системата банки, които ще знаят какви са реалните стойности, тъй като са й отпускали заеми", изтъква Гутри.

Що е то

LIBOR, или London Interbank Offered Rate, е лихвеният индекс, който се използва за измерване на цената, при която финансовите институции на Лондонския междубанков пазар са склонни да си заемат средства. Стойността му се изчислява всекидневно от Британската банкова асоциация за 10 валути и за матуритети от овърнайт до една година.

LIBOR е един от най-популярните референтни индекси за определяне на лихвените равнища по различни финансови продукти и инструменти.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар