Джобен речник на финансовия новговор*

Без да твърдя, че БНБ са най-добрите лингвисти в България, можеше авторът на статията да се поинтересува от официално използваната терминология в България за думи като default и haircut. Все пак имат десетина години повече практика по "новговор" от него.
Статията оригинална ли е?

"Вече спокойно можем да го кажем - от онзи курс по икономика, който записахте в университета, няма почти никакъв смисъл."

Ееее г-н Стоянов.

Защо ми разваляте вкусът в устата още преди да съм почнал статията (сама по себе си хубава и информативна)?

В статията няма и дума за наличие на "Грешка на Джон Лоу", заради която стопанството е в криза.


Проблемът е „Грешката на Джон Лоу”


При анализ на обществено развитие е необходима преценка на влияние на катастрофална държавна финансова непълноценност.

През 1716 г. ─ в световното обществено развитие, във Франция при замяна на пари е направена грешка за недовършено преобразуване.
Нейната същност е необосновано запазване на начина на държавно финансово управление от време със "Златни" и при нова обстановка с "Незлатни пари".
Почти три века хората не са премахнали тази непригодност.

Тъй като през 1716 г. тази практика е въведена в света по инициатива на Джон Лоу - неточността е означена като „Грешка на Джон Лоу”.


„Грешка на Джон Лоу” означава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.



В промяна с "Незлатни пари", правителствата страдат от собствени действия на съхранени унищожителни условия, поради удължено старо финансово поведение от минало със "Златни пари".
С този дефект, властите са с намалени бюджетни постъпления, увеличени плащания и не могат да прекратят регресивни икономически прояви.
Жестоките щети при кризи са причинени от незавършен градеж в най-висша държавна управа.

Поради наличие на „Грешка на Джон Лоу”, участниците в стопанския живот попадат в „Капан на парите”.


"Капан на парите” означава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.


Описаната слабост се допускаше преди, продължава и сега в страни по света.
„Грешката на Джон Лоу” е детска болест на пазарна икономика.
Има достатъчно факти за държавна финансова практика, която е несъвместима с устойчиво развитие на стопанство.

Всеки е с потенциал да прецени разбуленото недоразумение.
В 2011 г. хората са с актуална потребност от следващ етап на животворната промяна, чрез прилагане на подобрена платформа на държавно финансово управление.

Полезната новост със знания за открити “Ресурси М” ще доведе до желан стопански прогрес.
Държавното финансово усъвършенствуване с „Модел Ресурси М” ще понижи ненужна (невключена в държавния бюджет) субсидия за "Разпоредители на суми" и ще осигури за общественото управление полагащи се приходи и смалени разходи.


„Моделът Ресурси М” е образец за подобрение на държавно финансово управление, чрез употреба на знания за „Обществен закон за Ресурс М”.


През 2011 г. управляващите са приели гибелната наследеност и се мъчат от последици.
Налично е противоречие и правителството (колкото и да се старае) няма възможност да завоюва трайно подобрение, защото не премахва вредна и водеща към стопански регрес финансова непълноценност.
Животът доказва, при запазване на финансовата грешка – съответното държавно управление колкото повече работи – толкова по-лоши резултати получава.
При криза, с икономически следват и жестоки социални щети.

Чрез ползване на специализирани умения, представената неправилност в държавното финансово ръководство е разкрита. Същата може да се ликвидира и да се подсигури устойчивост.
Обстоятелството, че неточността съществува в други страни не изкоренява съответна отговорност.
Заради запазване на досегашната катастрофална „Грешка на Джон Лоу” живеем с разширяващи се диспропорции, криза и болезнени щети.

Необходимо е да се помогне на правителство да разбере наследена световна финансова „Грешка на Джон Лоу”, запазването на която води съответна държава към стопанска катастрофа.

Иван Митев - икономист

За "Грешката на Джон Лоу"

http://ivanmitev.blogspot.com/2011/01/1716.html

Restructure се превежда като преструктуриране а не като реструктуриране.

QuantitaТive Easing (QE)

В статията има доста неточности. Първо печатането на пари изобщо не е забранено в независими централни банки. Използването на лихвения процент като инструмент на централната банка е само една от опциите и за въздействие, заедно с печатането на пари и увеличаването на резервите за банките. В момента използват Quantitative Easing точно защото лихвената политика не върши работа при рязко нарастване на риска в самата банкова система. Тогава директното изкупуване на активи и надуването на баланса на централната банка е единствения вариант ликвидността да стигне бързо до икономиката. В противен случай естествения ход на нещата при нужда от деливъридж ще доведе до депресия в икономиката. Още една неточност в текста е че основната задачата на централните банки е да пази ценовата стабилност. Това е вярно за ЕЦБ, но в мандата на ФЕД всъщност има две задачи - ценова стабилност и да създава условия за пълна заетост. Така че ФЕД изобщо не излиза извън правомощията си всъщност създава условия за по-висока бъдеща инфлация.

След това за инфлацията. Централните банки като цяло се стремят не да държат инфлацията ниска, а да поддържат инфлацията породена от нараснало търсене ниска. Т.е. само тази инфлация която отговаря на прегрявяне на икономиката. От много дълго време инфлацията породена от вдигането на цената на ресурсите, като храни и горива е леко извън мандата им за ценова стабилност. А тъй като пък никоя централна банка не е толкова луда че да се опитва да контролира инфлацията във всеки един момент - подобно нещо би довело до катастрофални последствия, то нормално се целят към средносрочна инфлация да кажем след една година или две. В такъв случай инфлацията породена от краткосрочни пикове на ресурсите съвсем няма значение.

А що се отнася до Гърция, наистина има доста пропаганда в езика който се използва, но това е защото има силно намесени политически аргументи. Очевидно фалит на държава от еврозоната е силно неприятно за ЕЦБ, и същевременно избягването на всякакво преструктуриране е твърде скъпо за останалите членки. И търсят начин на един политически коректен език да направят приемлив вариант за фалит.

austerity - икон. строга икономия; режим на строги икономии, наложен от държавата.

От речника ;)

До коментар [#8] от "kai":

Благодаря за градивната критика:) Първо да кажа само, че това не е научен труд и в името на краткостта и четивността не съм навлизал в детайли. Идеята на статията е да е забавно четиво, а информацията да е примесена и с доста лично мнение.

Относно печатането: Съгласен съм частично с това, което сте написали, но всичко зависи от това как дефинираме "печатане". Това, което вие описвате като нормална практика, е по-скоро операции на открития пазар. Това, което аз съм описал като забранено е ЦБ директно да печата пари и да изкупува (или монетизира) правителствен дълг. За двойната цел на Федералния резерв, разбира сте прав - формално не е нарушил мандата си.

Относно това, коя инфлация трябва да се таргетира: тук не съм напълно съгласен. Това, което сте написал може би е валидно в по-нормални времена, и за ЦБ на малки отворени икономики. Големите като Фед и ЕЦБ обаче сами по себе си влияят на цените на стоковите пазари. Създадената от тях свръхликвидност лесно може да надуе балони, вместо (каквато е идеята) да се пренесе в икономиката под формата на кредит. С две думи когато Фед напечата нов долар и с него завери сметката на Голдман, по никакъв начин не може да е сигурен дали Голдман няма да го вложи в петрол, зърно или каквото там ордата анализатори реши. Така че, логиката ще печатаме докато не се появи теглена от търсенето инфлация, може да е опасна.

Поздрави,
Н.