Няма място за старите пари

Яков Френкел, председател на борда на JP Morgan Chase

Европейските страни изразходваха толкова много енергия да приемат правилата за еврото, че не им остана, за да ги спазват

Ричард Купър, професор в Harvard University

Доларът ще остане водеща валута още няколко десетилетия. Има много недоволство, но смяната му няма да стане от само себе си

Времето за коренна промяна в модела обаче бавно назрява. Вече никой не е доволен от доминацията на долара, но няма алтернатива. Еврозоната се пука по шевовете от очаквани държавни фалити, а юанът е разкрачен между желанието на Китай да стимулира износа и да се превърне в истински финансов център за Азия. С какво може да се замени сегашната система е трудно да се каже. Затова и поставени една до друга идеите на различните икономисти и политици какъв да бъде новият световен финансов ред приличат много на астански пейзаж. А да се избере някоя от тях е нужен още по-сериозен катаклизъм от дългова криза в няколко европейски страни.

Ако не долар, то какво?

Доларът отдавна е разкъсван между желанието на правителството да използва експанзионистична паричната политика, за да разрешава вътрешни проблеми, и международната роля на американската валута, която изисква стабилност и консерватизъм. А кризата само изостри този конфликт. "Въпреки желанията на много хора политиката на САЩ вероятно ще остане фокусирана към вътрешните им проблеми", прогнозира икономическият съветник на индийския премиер Суман Бери. Според него липсата на предсказуемост и сигурност принуждава развиващите се страни да трупат огромни резерви, които се концентрират в долари. Но при липсата на достатъчно сигурни активи това неминуемо води към многостълбов валутен модел, където доларът губи доминацията си.

Не всички обаче бързат да обявяват смъртта на долара. Харвардският професор Ричард Купър очаква доларът да остане водеща валута още няколко десетилетия и за това има няколко причини. На първо място, това е широкото му разпространение. На второ място, американските финансови пазари са много големи и ликвидни. И на трето, няма достоен заместител. "Има много недоволство спрямо долара, но смяната му няма да стане от само себе си. Ще трябват координирани действия, а щом не ги предприемаме, това трябва да ни каже нещо за статуквото. Може и то да не е добро, но да е по-добро от всички други постижими парични системи", обобщи Купър.

При създаването на еврото се хранеха някакви надежди то да е алтернатива на долара като резервна валута. Още тогава имаше съмнения и като основен недостатък се сочеше липста на единен дългов пазар. А сега това изглежда като един от най-малките му проблеми. "Европейските страни изразходваха толкова много енергия да приемат правилата за еврото, че не им остана, за да ги спазват", каза председателят на борда на JP Morgan Chase и бивш гуверньор на Израелската централна банка Яков Френкел, който преди година предсказваше, че Гърция може да доведе до разпад на еврозоната.

"Еврозоната ще оцелее със 100% сигурност, макар че не е изключено някои страни да преструктурират дълга си", призна дори и нобеловият лауреат Робърт Мъндел, който заради работата си по оптималните валутни зони е наричан Бащата на еврото. "Сигурно технически е възможно някоя страна да напусне еврозоната, но въпросът е какви политики ще доведат до подобрение след това", добави той.

Другата валута, която може да претендира за господство, е китайският юан. И макар от Европа той традиционно да изглежда като инструмент за експортната политика на китайското правителство, според главния редактор на местния Global Business & Finance Сун Дзоу Сян вече има много ясна тенденция да се тества либерализирането на курса. "До 2-3 години депозитите в юани в Хонконг ще надминат 3 трлн. долара, а след 3 - 5 години валутата ще е напълно конвертируема", каза Сун. Според него засилването на ролята на юана в региона е единственият начин, да се реализира целта на правителството Шанхай да се превърне в азиатски финансов център. А положителният ефект от това ще засенчи негативите от по-силната валута за износа.

Утопията "Глобална валута"

Ако има нещо, което обединява повечето икономисти, то е, че създаването на световна валута теоретично би била оптималната система. Тя би свела до минимум триенето и риска при международната търговия и инвестиции. Тези утопични идеи започват още от Джон Мейнард Кейнс, който след Втората световна война предлага страните да се откажат от националните си валути и да се създаде нова - банкор. Оттогава доста икономисти са излизали с подобни предложения (или просто с алтернативни имена).

Сега идеята за единна валута изглежда още по-трудно защитима. След като дори малък брой европейски държави със сходни икономики и ценности изпитват трудности да удържат паричния си съюз, какво остава за по-голям брой страни в много различни степени на развитие и с много различни идеи за политики? Изкушенията ще са огромни. Въпреки това според повечето икономисти това не пречи светът еволюционно да се стреми към към единната валута.

"Как можем да постигнем такава утопия? Има два начина: единият е да седнем и да проведем нова конференция в Бретън Уудс - мисля, че това е още по утопична задача. Другият е да започнем отдолу-нагоре чрез регионални парични съюзи, които да покажат на отделните държави ползата от интеграцията", обясни Хърбърт Грубел, професор в Simon Fraser University.

Друг възможен път чертае Мъндел. "Паричната система е като слънчевата - не може да има две резервни валути", казва той. Според него единственият постижим път към стабилизиране на курса евро - долар е да се фиксират. Може първоначално това да стане в широки граници: 1.20 - 1.60 долара за евро. ЕЦБ ще подкрепя долара, ако падне под 1.6, а Федералният резерв - еврото при 1.2. Впоследствие трябва към уравнението да се прибави и юанът.

Друг традиционно спряган кандидат за глобална валута са специалните права за тираж (СПТ) на Международния валутен фонд. Те бяха създадени точно с тази цел през 1969 г., малко преди да се разпадне бретънуудската система. При нея всички валути бяха фиксирани към долара, който на свой ред беше вързан към златото. Сега СПТ са пазарната стойност на кошница от валути, която се преразглежда на всеки пет години. От 1 януари 2011 г. тя е съставена от 0.66 долара, 0.423 евро, 12,.1 йени и  0.111 паунда, което към този момент дава 42% дял на американската валута, 37% - на европейската, 11% - на британската, и 9% на японската валута. Проблемът с "валутата на МВФ" е, че тя така и никога не се превръща в платежно средство - използването й е ограничено до централни банки, практически няма инструменти, деноминирани в права, и практически всеки може сам да си състави същата кошница, без да има нужда от синтетична валута. "Кошница от плаващи валути с различна тежест никога няма да стане глобална валута. Ако те се фиксират и се добави и Китай, вече е възможно решение", контрира  Яков Френкел.

Според Уорън Коутс, бивш директор в Международния валутен фонд, отговарящ за СПТ, обаче разширяването на употребата им като допълнение или постепенно заместване на долара може да има много положителни ефекти. От една страна, няма всичко да зависи от една държава, а от друга, ще има по-голяма стабилност. "Така практически целият свят може да влезе във валутен борд", обясни Коутс. "Може да се помисли и кошницата от валути да се замени с кошница от стоки. Тогава реално инструментите в СПТ ще плащат лихва, коригирана с инфлацията", добави той.

Политика на отлагане

Пътят към която и да е от тези алтернативи е труден и минава през много повече политически аргументи, отколкото икономически. За съжаление единственият начин да се случат революционни промени е да има сериозен катаклизъм. А целият свят като че ли се е обединил в решението си да отлага проблемите, което някак смекчава усещането за огромна надвиснала опасност. И лекуват проблемите си, като превръщат частния дълг в държавен. Според бившия аржентински икономически министър от 90-те Доминго Кавайо това създава опасност ерата на долара да приключи с глобална инфлация вследствие на напечатаните пари за стимулиране. "Аржентина се провали заради упоритите опити да използва инфлацията, за да смекчи тежестта на частната и публичната задлъжнялост. Западните страни трябва да се поучат от аржентинските грешки и да измислят друг начин да се справят с дълга", каза Кавайо.

Междувременно обаче страните като Гърция са пленени в статуквото и трудно могат да се измъкнат - както с инфлация (защото нямат собствена валута), така и със стимули (защото трябва да ограничават дефицитите). Все повече става ясно, че решението може да е само едно - преструктуриране на дълга, като кредиторите поемат сериозна част от загубите. Или както пише колумнистът на FT Мартин Улф: "Колкото и да е непопулярно преструктурирането, алтернативата би била по-лоша. Дългът ще трябва да се финансира до безкрай.[...] Свръхзадлъжнелите страни със собствена валута пускат инфлацията. А страните, които заемат в чужда валута, фалират."

За да не се стига отново до такива драматични моменти, може би не е лошо, преди да се нареди новият световен финансов ред, да се обмислят добре всички варианти. Но ако се прекали с тупането на топката и надеждите всичко да се оправи от само себе си, дълговата криза може само да се разпространи. Светът е пълен със съвсем реални Гърции...

Архитектурата на Астана е смесица от експерименти, при архитектурата на световните финансови пазари обаче различните концепции са несъвместими Фотограф : Николай Стоянов