Торстен Вайнелт: Гърция в момента не представлява реален риск за българските банки

Разбира се, горещата тема е

Случващото се в Гърция

По време на разговора ни с Торстен Вайнелт дебатите по темата дали за страната ще е най-добре да обяви фалит или не продължават с пълна сила в Европа. Икономистът обаче подчертава, че обявяването на несъстоятелност и излизането от еврозоната не са възможно политическо решение. "Очакваме в следващите седмици ЕС и МВФ да постигнат споразумение с гръцките власти за следващия транш от подготвяния спасителен пакет, както и за разширяване на действащата програма с още 52.7 млрд. евро", посочва той. Това по думите му ще гарантира финансирането на Гърция до средата или края на 2013 г., когато ще влезе в сила новият Европейски стабилизационен механизъм (ЕSM), който ще наследи сега действащия (EFSF) и ще трябва да гарантира стабилността в еврозоната. Според икономистите от Unicredit Research едва след 2013 г. е по-вероятно да се стигне до някаква форма на преструктуриране на гръцкия дълг, и то в случай че страната успее да генерира първичен бюджетен излишък (без плащанията по вътрешен и външен дълг). Тогава вече могат да се обсъждат варианти за преструктуриране – било то чрез "репрофилиране", удължаване на срочността на кредитите, намаляване на купонните плащания или пък евентуално намаляване на размера на самия дълг, което икономистите обичат да наричат подстрижка (haircut). Вайнелт обяснява, че евентуално намаляване на гръцкия дълг сега би oтхлабило натиска за продължаване на структурните реформи пред правителството. "Трябва да се постигне по-голям напредък по отношение на преструктурирането на икономиката и повишаването на конкурентоспособността – било то чрез приватизация или чрез реформи в социалната сфера и трудовия пазар и, разбира се, чрез намаляване на разходите. Но всичко това трябва да се случи, преди да има смисъл от преструктурирането на дълга", изтъква той.

Не по-малко важно според него е и да се достигне до момента, в който гръцкото население осъзнае необходимостта да даде своя принос, като плаща данъците си, така че да се повишат приходите в бюджета. "Що се отнася до намаляването на разходите, засега се справят сравнително добре", смята Вайнелт. Положителна оценка според него заслужават и плановете за увеличаване на приходите от приватизация – Гърция обяви амбициозна приватизационна програма, от която се очаква да набере около 50 млрд. евро. "Могат да го направят. Разбира се, ако успеят да ускорят процеса, толкова по-добре", посочва той. По думите му обаче най-чувствителният проблем пред страната ще е да използва част от тези приходи за инвестиции в инфраструктура и образование, така че да се увеличи дългосрочният й потенциал.

Междувременно проблемите в Атина естествено неминуемо дават

Отражение върху София

Връзката не е изненадваща – както заради близките търговски отношения, така и заради факта, че около четвърт от банковата система в България е собственост на гръцки финансови институции. "Нека сме честни – със сигурност инвеститорите виждат България като малко по-уязвима в сравнение с други страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) заради експозицията й към Гърция", посочва икономистът. По данни на Unicredit Research около 13% от износа на България е към периферните страни от еврозоната (най-вече към Гърция) – дял, който надвишава над два пъти аналогичните експозиции на останалите държави от ЦИЕ. А тъй като очакванията на анализаторите са потребителското търсене в страните от периферията на паричния съюз да се забави, това неминуемо ще окаже влияние и върху ръста на износа в България, който понастоящем е основният двигател за растежа на икономиката.

По отношение на банковата система обаче Вайнелт е категоричен – кризата в Гърция в момента не представлява реален риск за българските кредитни институции. "Да го кажем така – да, имате експозиция към Гърция, но има и някои смекчаващи фактори", обяснява той. "Един от тях е съществуващият кредитен инструмент от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), който би могъл да се ползва от засегнати от кризата банки в България при евентуална нужда от ликвидност", посочва икономистът. Друг фактор по думите му е фактът, че българските банки са добре капитализирани в момента. Освен това, допълва той, винаги съществува и възможността при необходимост гръцките банки да продадат дяловете си на други, по-силни финансови институции в Европа.

Всичко това според него говори, че влиянието на случващото се в Гърция върху българската банкова система ще е относително ограничено. "Разбира се, ако се стигне до държавен фалит и свързаните с него проблеми в банковата система в Гърция, това би оказало много по-голямо влияние. Но както вече казах, не предвиждаме подобно развитие, със сигурност не и до 2013 г.", изтъква той. Що се отнася до периода след 2013 г., по думите му рискове биха се проявили при евентуално прекалено рано или неорганизирано преструктуриране на гръцкия дълг. Очакванията на анализаторите към момента обаче са точно за обратното, т.е. евентуалното преструктуриране да се случва организирано и контролирано.

Всъщност новото изостряне на кризата в Гърция е само единият от общо

Трите "черни лебеда"

с които според Вайнелт световната икономика се е сблъскала през 2011 г. Другите два са земетресението в Япония заедно с последвалата вълна цунами и аварията в АЕЦ "Фукушима", както и събитията в Близкия изток и Северна Африка. Един от най-очевидните ефекти е покачването на цените на суровините и по-висока инфлацията. "Ако цените на енергията се установят на определени равнища, това ще е положителна новина. Ако обаче кризата в Близкия изток и Северна Африка се пренесе към Саудитска Арабия и това доведе до сътресения при доставките, ефектите ще са негативни", обяснява Вайнелт. Положителен ефект върху цените на борсово търгуваните стоки може да има и покрай очакваното приключване на втория етап на американската програма за увеличение на ликвидността (т.нар. quаntitative easing, което на практика представлява печатане на пари от страна на Федералния резерв) в края на юни. Според икономиста вероятният ефект от това ще е задържане на цените на борсовите стоки, така че очакванията му са през втората половина на 2011 г. да не се наблюдават подобни резки увеличения, на каквито станахме свидетели до момента.

Установяването на по-устойчиви равнища на цените на храните и енергията логично би трябвало да доведе и до успокояване на общата инфлация, която в момента се движи предимно от тях. Вайнелт обаче подчертава, че за разлика от нея, т.нар. същинска инфлация (core inflation), която не отчита измененията в цените на храните и енергията, запазва относително стабилни равнища както в Източна, така и в Западна Европа. Това по думите му се дължи на липсата на натиск по линия на работните заплати, както и на факта, че вътрешното потребление в Европа все още не се възстановява с ускорени темпове. "Разбира се, следим инфлационната картина както на изток, така и на запад, но със сигурност ситуацията е много по-малко драматична, отколкото в страни, чиито икономики в момента функционират на или над пълния си капацитет, каквито са развиващите се пазари в Азия и в Латинска Америка", обяснява икономистът.

Типичен пример в случая е Китай, където осезаемият ръст на икономиката през последните години и свързаното с него покачване на инфлацията вече дават поводи за притеснение от

Прегряване

"Китайската икономика очевидно расте силно, инфлацията също се покачва и поради това наблюдаваме затягане на паричната политика от страна на китайските власти – както по линия на повишаване на лихвите, така и в посока повишаване на изискванията за резервите", посочва Вайнелт. Затова затаеният дъх, с който Европа (и най-вече Германия, чийто икономически растеж е тясно свързан с Китай) следи събитията на изток, не е изненада. "Китайското търсене е основният двигател на глобалния растеж от началото на кризата. Така че едно постепенно забавяне на китайската икономика, каквото може да се очаква до края на тази и началото на следващата година, ще се пренесе по подобен начин в Германия. Ще засегне и новите страни - членки на ЕС, които са основните производствени бази за германските експортни продукти", обяснява анализаторът. Според него е твърде вероятно в момента да наблюдаваме пика в инерцията за растеж и е нормално тази инерция да започне да се забавя, но със сигурност не се очаква рязко забавяне или срив в икономическата активност в Китай. "Сценарият, който наблюдаваме, е това, което наричаме меко приземяване или просто охлаждане, което да предотврати прегряване на икономиката. И свързаните с него ефекти ще са подобни в Германия и в Източна Европа", твърди той.

Прогнозата му конкретно за България е сходна – очаква ръстът на износа да се забави леко в бъдеще именно заради зависимостта на страната ни от растежа на Германия. "Ако погледнете цяла Източна Европа, вътрешното търсене към момента остава доста слабо", изтъква Вайнелт. По думите му с изключение на Турция, чиято икономика вече показва признаци на прегряване, останалите страни от региона на практика все още са под потенциала си. Възстановяването на вътрешното потребление и връщането на чуждестранните инвестиции според него е процес, който вече е в ход, но за момента се случва много, много плавно. По подобен начин стоят нещата и по отношение на банковото кредитиране, което също остава твърде слабо почти в целия регион. Добрата новина е, че в повечето страни, включително и в България, вече се наблюдават първите, макар и скромни сигнали за увеличаване на новоотпусканите кредити. "Това ще се подобри в течение на годината, особено в корпоративния сектор, за сметка на кредитирането за домакинствата – за него очакваме да се забави малко, както е и навсякъде другаде в Източна Европа", прогнозира икономистът.