Разцеплението в еврозоната е все по-видимо (Обновена)

По данни на Economist ескпозицията на трите най-големите френски банки в проблемен дълг от периферията на еврозоната възлиза на поне 50 млрд. евро.

Поредното Г-7 без решение

Очаквано Групата на седемте излезе с разнопосочно решение - докато Германия продължава да настоява за фискална консолидация, тъй като за нея проблемите са основно в публичните финанси, САЩ искат още парични стимули, за да се избегне силно забавяне на глобалната икономика. Двете предложения залегнаха в общото решение на Г-7, което само по себе си е противоречие. Всъщност по-реалното решение е, че явно всяка страна ще се оправя самостоятелно.

Разцеплението в ЕЦБ вече е официално

В същото време още в петък следобед заваляха черни новини от еврозоната. Разцеплението в Европейската централна банка (ЕЦБ) вече е официално, след като членът на борда на банката - германецът Юрген Щарк, подаде оставка, заради несъгласие с водената от ЕЦБ политика по изкупуване на облигации от проблемни страни в еврозоната като Италия и Испания. Щарк напуска почти три години преди да изтече мандатът му, като постъпката му по-скоро олицетворява германският отпор за облекчаване на дълговите проблеми на периферията на еврозоната с допълнително печатане на пари, за които след това Германия ще плаща.

Оставката на Щарк е отговор на безпрецедентната намеса на ЕЦБ на вторичния пазар на европейски дълг в началото на август, когато доходността по италианския и испански дълг задмина 6 процентни пункта - ниво, което прави обслужването му трудно. За да облекчи положението ЕЦБ на няколко пъти изкупуваше книжа от двете страни и свали доходността до около 5%. Това обаче костваше на банката около 50 млрд. евро разходи, които се добавят към платените над 70 млрд. евро за гръцки дълг от лятото на 2010 г. насам.

МВФ също наля масло в огъня

Междувременно и Международния валутен фонд (МВФ) допълнително обтегна нервите на инвеститорите, след като от фонда изтече информация, че може би подготвят доклад, според който европейските банки имат капиталова дупка от над 200 млрд. евро. За слабата капиталова база на европейските банки се говори от доста време, тъй като според анализаторите те не са набрали нужните им средства, за да заздравят напълно балансите си. Колко точно обаче е дупката, малко анализатори се наемат да определят.

Числото от 200 млрд. евро обаче все още е по-скоро временна оценка, която не е напълно потвърдена с изследване на фонда, заяви в опит да успокои пазарите управляващият директор на МВФ Кристин Лагард по време на срещата на Г-7 и на финансовите министри от Г-8. По-думите й все още се обмисля методологията на изследването, но то определено не е стрес тест на банките от страна на МВФ. Документът трябва да е готов в края на септември.

Гърция все по-близо до фалита

Съвсем очаквано, мерките на Гърция да запълни пропастта в публичните си финанси не дават резултат. В резултат миналата седмица преговарящите от страна на международните й кредитори просто се оттеглиха от разговорите. Това постави под въпрос превеждането на поредния транш свежи пари, нужни на страната, за да плати заплати и пенсии през октомври. До тогава страната има пари, коментира зам. финансовият министър на страната Филипос Сакинидис, цитиран от "Ройтерс".

За да получи следващия си транш от 8 млрд. евро от общия спасителен пакет от 110 млрд. евро обаче, Гърция реши веднага да въведе нов временен данък върху имотите в страната. От него се очакват да се съберат още 2 млрд. евро, които според Оли Рен, еврокомисар по икономическите въпроси, ще са достатъчни засега. Данъкът ще варира от половин до 10 евро на квадратен метър застроена площ и ще бъде в сила през следващите две години.

Данъкът обаче ще има еднократен ефект, ако въобще правителството успее да попълни хазната с него. Той не решава острата нужда от структурни реформи в страната, продължават да подчертават анализатори.

А всяка поредна спънка от страна на Гърция, когато настъпи време за нов транш от международните и кредитори, само доближава страната до очаквания фалит. Другият резултат от нейните проблеми ще е разцеплението на еврозоната, което става все по-реално предположение за развръзка.

Още по темата очаквайте на Capital.bg и в следващия брой на "Капитал"