Виенска стена

"Банките могат да имат своята гледна точка по отношение на Базел III. За нас мерките, които предприемаме, са разумни и направени така, че да осигурят стабилността на бизнес модела на банките в страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮЕ)", обясниха от Австрийската централна банка за "Капитал". По нейни данни дъщерните компании на австрийските банки имат записани кредити в отчетите си в страните от ЦИЮЕ за 170.6 млрд. евро до средата на 2011 г. В същото време депозитите от клиенти са в размер на 157.5 млрд. евро. Това прави общо съотношение кредити/депозити 108% (подозрително близо до исканите 110%), но те са разпределени доста неравномерно по страни и по банки, така че на някои места вероятно ще трябва да има свиване на кредитирането (или пренасочване от едни в други поделения - макар от формулировката на австрийските регулатори да е спорно доколко и това е позволено). Все пак от централната банка подчертават, че ограничението е само за новоотпуснатите заеми, така че няма да се наложи драстично преструктуриране на съществуващите.

Ако мине

"Не само мерките ще подобрят стабилността на местните финансови пазари, но и австрийската експозиция към този региони ще стане по-устойчива" - тези думи на гуверньора на Австрийската централна банка Евалд Новотни обиколиха всички медии. Така, без да го кажат директно (доказвайки точно обратното), австрийските регулатори искат да оставят впечатлението, че се разграничават от всякакви източноевропейски неволи на банките си. Както те, така и инвеститорите обаче знаят, че това не е съвсем възможно. Надзорът над банките и всички показатели, които те трябва да съблюдават, се гледат на консолидирано ниво. А това означава, че те нямат никаква изгода да имат проблеми в поделенията си. Ако те трупат загуби, това влиза в резултатите на групата. Ако фалират, банката-майка трябва да отпише инвестицията си.

Вероятно затова и самите австрийски банки не бяха нито особено учудени, нито реагираха остро на мерките на регулаторите. Всъщност на голяма част от пазарите си, включително и на българския, банките водят такава политика на местно финансиране още от 2008 г. Новите мерки единствено могат да им дадат някакво институционално оправдание пред местните регулатори и правителства да свиват кредитирането. На въпроса дали решението на централната им банка е дошло изненадващо, от централата на Raiffeisen Bank International отговориха, че са в тесни преговори с националния надзор. "Детайлите, както и моментът, в който ще обявят решението, не ни бяха известни", заявиха те.

Не е ясно и дали мерките на Виена няма да срещнат отпора на източноевропейските централни банки, с които те, изглежда, не са съвсем координирани. Румънският президент Траян Бъсеску нарече решението грешка. "Господа, вие направихте големи печалби в Румъния от 2000 до 2009 г. и ще е ясно доказателство за нечестна игра спрямо Румъния, ако оставите икономиката ни без финансиране по време на кризата", казва той в реч, цитирана от EUObserver.

"Съобщението на австрийските регулаторни органи не се отнася до поделенията на австрийските банки в Чехия", каза говорителят на чешката централна банка Марек Петруш, цитиран от Bloomberg. "Все още си е факт, че всички банки, учредени в Чешката република, са под надзора на Чешката национална банка."

А главният икономист на ЕБВР Ерик Берглоф обобщи пред Wall Street Journal: "Ако целта е била да се успокоят нещата, имаше обратен ефект."

Само два дни по-късно натискът на пазарите върна австрийските ДЦК отново на 3.75% доходност - ниво, което в никакъв случай не съответства на ААА рейтинг. Така че PR опитът поне на първо време не се оказва особено успешен, освен ако не даде основание на големите рейтингови агенции (или поне на някои от тях) да запазят оценката си за Австрия като практически безрисков длъжник.

Омагьосан кръг

Освен непремерен ходът може да се окаже и особено вреден. Опитът на Австрия да се спасява единично, може сериозно да разклати Виенската инициатива (само преди три седмици Erste Bank даде да се разбере, че вече вече не вижда смисъл от нея). Опитите на ЕБВР да накара банките да подновят клетвата си във вярност към Източна Европа изглеждат все по-обречени. Ако и други правителства и регулатори поставят аналогични ограничения, достъпът до кредит в региона може да се затрудни, лихвите да се вдигнат и възстановяването да се забави или направо да се  отложи. А това може да се върне като бумеранг върху самите банки, чрез загубите от лоши кредити на дъщерите им в ЦИЕ и да завърти низходяща спирала - колкото по-малко подкрепа и финансиране оказват майките на поделенията, толкова по-големи загуби ще имат от отписване спрямо стойността на придобиване. А колкото по-големи загуби трупат, толкова повече капитал ще трябва да търсят от пазара или от правителствата и съответно ще могат по-трудно да подкрепят поделенията. Според европейския банков орган водещите кредитни институции в Австрия вече се нуждаят от 2.9 млрд. евро свеж капитал, които при вдигащата се цена за финансиране става все по-трудно да се наберат от пазара.

Нещо повече - дори и да не се стигне до най-черния й и реалната опасност от кредитно затягане да е ниска, тя бързо започва да се преекспонира от анализатори. Същевременно усещането за риск се размива върху целия регион и в такъв момент всеки опит на някоя страна да обяснява, че е различна, изглежда като също толкова неудачен PR опит. Нещо повече - оправданията често звучат подозрително и заострят вниманието именно върху нея. А при сегашната изнервена обстановка на пазарите притесненията за икономиката на инвеститорите, бизнеса и домакинствата влияят още по-силно, променят поведението им и лесно се превръщат в съвсем реални рецесии. Вероятно обаче Австрия, изправена пред доста по-непосредствената опасност да бъде обхваната от дълговата криза, е готова да поеме този по-дългосрочен и поне привидно по-далечен от нея риск.

Преглед на оригинала