Ще има ли кредити

Реално обаче австрийското решение едва ли ще има толкова пряк ефект. През последните години банките в България използваха част от привлечените средства от местния пазар, за да погасят сериозен дял от кредитите към майките си. Така всъщност при Уникредит съотношението е 112%, а при Райфайзенбанк - 116%, което е съвсем малко над ограничението (вижте таблицата).

"Методът, по който OeNB изчислява квотата за кредити и депозити, се разминава от тази, по която Raiffeisenbank International (RBI) смята състоянието в отделните страни в Централна и Източна Европа. Ако се използва методиката на централната банка, се получават значително по-добри коефициенти, защото се включва и финансирането от т.нар. наднационални институции като ЕБВР и ЕИБ. Затова RBI ще надскочи квотата от 110% в съвсем малък брой страни", обясниха от RBI за "Капитал". Според предоставени от тях данни към средата на 2011 г., ако се изключат кредитните линии и други финансирания от международни институции, съотношението кредити към депозити би достигнало 137.5%.

От Raiffeisen, които през седмицата представиха и тримесечните си резултати, уточниха, че тъй като има преходен срок от три години, през който и сега съществуващият бизнес трябва да достигне квотата от 110%, не очакват мерките за затягане да окажат сериозно въздействие върху отпускането на кредити. От Bank Austria официално казаха само, че политиката им е да не коментират регулаторни решения. Неофициално обаче източници от банката обясниха, че и те не очакват да има съществен ефект върху кредитирането.

Съотношението заеми към депозити обаче остава чувствително по-високо за банките с гръцки собственици. Те навлязоха на българския пазар по-късно от останалите големи играчи и в годините непосредствено преди кризата бяха сред най-активните участници в кредитния бум, като финансираха експанзията основно с пари от майките си. Това беше и периодът, в който риск мениджмънтът беше най-занижен и съответно бяха раздадени голяма част от кредитите, които сега са лоши. През последните години те постепенно намалиха зависимостта от централите си, но тя все още остава значителна. Според представител на гръцка институция обаче все пак да имаш пари от майката си е по-добрият вариант отколкото да имаш пари в майката си. В първия случай, ако има проблем в централата, тя може да се опита да ти прибере отпуснатите пари на поделението (и БНБ може да й противодейства донякъде), а във втория директно ги губиш, обясни той.

Полусуша

Българските банкери, до които "Капитал" се допита, не се притесняват, че австрийските мерки могат да предизвикат веднага кредитна суша. За тях тенденцията не е нова, като от началото на кризата новопривлечените депозити неизменно превишават новоотпуснатите кредити. Според тях в момента системата е свръхликвидна и инструкциите от централите все още са да кредитират, макар и изключително предпазливо.

Сегашната ситуация обаче е особена и в никакъв случай не е гаранция, че в бъдеще ресурсът от вътрешния пазар ще е достатъчен. От една страна, в момента депозитите са относително много, тъй като домакинствата отлагат големите покупки и трупат буфери. А от друга, търсенето на кредити е слабо, тъй като фирмите са замразили инвестиционните си проекти, а и потребителите не търсят нови заеми. "Една част вече са задлъжнели и дори да искат, не могат да теглят заем. А тези, които не са, въобще не мислят за кредит. Мисленето още е в депресивна фаза", каза банкер.

Ако обаче условията се променят към добро, склонността към потребление на домакинствата и към инвестиции на бизнеса ще се увеличи за сметка на склонността им да спестяват, което при липса на външно финансиране може да свие ресурсите на банките и да ги принуди да вдигнат лихвите. Ако пък кризата се задълбочи прекалено, спестяванията отново може да започнат да се топят, тъй като домакинствата може да започнат да теглят депозити за покриване неотложни нужди.

Всъщност повечето притеснения в сектора са свързани не толкова с прекия ефект от банковите ограничения на регулаторите, а по-скоро от вторичните трусове от банковите проблеми на Запад, които може да доведат Европа, а оттам и България, до повторна рецесия. Банките досега заемаха изчаквателна позиция и бяха основно фокусирани да демонстрират стабилност с надеждата икономиката да превключи на растеж и натрупаните дисбаланси и проблемни заеми да се изчистят от само себе си. Нов спад обаче може да изпили ресурсите им и да ги докара до ситуация, в която не могат да стискат повече зъби, което да ги принуди да замразят кредитирането. За тях всеки лош кредит освен разходи за обезценка и отписването му като загуба означава и спиране на потока от очаквани приходи от лихви от него. Същевременно обаче банките трябва да плащат лихви по привлечения от тях ресурс, което може да застраши ликвидността им.

Според банков анализатор има няколко слабости на банковия сектор, които могат да засилят ефекта на рецесията в портфейлите на банките. Основната е експозициите на банките към сектори, ударени от кризата. Например около 21% от общата сума на банковия кредит е в строителство и недвижими имоти, където по експертни оценки около половината може да се окажат несъбираеми. Сериозната експозиция към сектора прави финансовите институции особено уязвими към нов спад на имотите, които са и най-често използваното обезпечение за други креди. Законодателните неуредици и тромавият съд правят принудителното събиране на просрочени вземания трудно и скъпо. Това допълнително свива сумите, които банките могат да възстановят от продажбата на обезпечения.

Скъпоценната ликвидност

От дъщерно поделение на чужда банка обясниха, че в момента с наличните средства се действа с повишено внимание и при спазване на стриктни правила. Като цяло в момента банките в България не изнасят излишния си ресурс на междубанковия пазар, а приоритетно го разпределят сред дъщерни дружества от групата. Това е и първото правило, от което се ръководят. На второ място, ресурсът трябва да е в евро, тъй като левовите лихви на междубанковия пазар са ниски. Така банките тук превалутират наличността в евро, което не е скъпо или рисковано заради фиксирания курс на лева. Трето важно изискване е задължително финансирането, което се предоставя, особено ако е на кредитна институция извън групата, да бъде краткосрочно.

При несигурността на пазарите сега банките имат и зададени конкретни правила, при които извършват финансиране на външни кредитни институции. Следи се за концентрацията по продукти и по клиентски сегменти, имат предварително одобрени контрагенти, които може да финансират. Имат и лимитни системи със зададени максимални обеми, които може да се отпускат към една кредитна институция. Освен това въз основа на вътрешна рейтингова система банките оценяват контрагентите си, като се следи ежедневно за евентуална промяна в статута на всеки от тях и ако се появят тревожни индикации, финансирането се преустановява. По тези правила някои от тях работят с едва по няколко банки на местния пазар.

Според банков анализатор опасността от неконтролирано изтичане на ликвидност зад граница е минимална. "БНБ контролира платежната система и следи всяка операция навън, особено с майките. Като види 10 млн. евро и пита това за какво е. Ако има обяснение, това са пари на клиенти, казва ок и ги пуска. Но ако примерно се окажат за консултантски услуги от централата, ги спира", обясни банкер.

Но наистина големият въпрос идва не от проблеми с ликвидността, а ако на централната банка й се наложи да адресира проблеми с платежоспособността. На теория има достатъчно буфери (виж карето), но на практика прибягването до тях може да е деликатно и да предизвика паника. Във всеки случай тук адекватната роля на правителството и на БНБ ще е да действат превантивно и да се опитат да не се стига дотам. А това може да се постигне единствено дипломатически. При европейското спасяване на гръцката (или която още се наложи) банкова система те трябва да са достатъчно активни във Франкфурт (или където се решава) и да гарантират, че парите ще се ползват не само за централите, а и за поделенията. Наред с всичките си дългови проблеми в периферията на еврозоната ЕС определено няма нужда и от зараза в Централна и Източна Европа.

По темата работи и Зорница Маркова