€врокалипсисът е избегнат, но на каква цена?

Новината подкрепи еврото и то поскъпна с близо 2% на валутните пазари в петък, а доходността при вторичната търговия с облигации на Испания и Италия се понижи чувствително.

Това ли е краят?

Още една добра новина за изстрадалите държави от европейския юг е, че правителствата им няма да задлъжняват с нови заеми за стабилизация на финансовия сектор. Точно обслужването на тези нови дългове притиска държавите да правят бюджетни съкращения и ги тласка към рецесия, която в Испания доведе до безработица от 22%.

Това обаче ще увеличи бремето върху данъкоплатците в останалите страни от еврозоната, защото техните пари ще отиват директно за спасяване на испански и италиански банки, а изключването на правителствата от веригата за предоставяне на помощ означава, че няма да има суверен, който да гарантира връщането на тези средства.

Възможността да се намали бремето, което испанските и италиански данъкоплатци биха поели за спасяване на финансовия си сектор, е нещо като изпускателен клапан, който ще намали вътрешния натиск за излизане от еврозоната и облекчава страховете за нейния разпад.

Затова и резултатите от срещата на върха се коментират като победа на Марио Монти и Мариано Рахой (премиери на Италия и Испания) над Ангела Меркел.

"Това е стъпка към разкъсване на омагьосания кръг между банките и държавите", коментира европейският президент Херман Ван Ромпой след разговорите, цитиран от Ройтерс.

Къде е уловката?

"Много удовлетворен съм от резултатите, постигнати от Европейския съвет. Те показаха дългосрочен ангажимент към еврото от всички държави членки", каза пред журналистите Марио Драги. Гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) скоро ще задвижи едно от по-малко обсъжданите решения, които също бяха взети в Брюксел.

То предвижда към ЕЦБ да се създаде единен надзорен орган за банковия сектор в еврозоната. Все още не е ясно какви ще са неговите функции, но се смята, че това е механизъм, с който ще се следи дали банките поемат нови рискове, като финансират недисциплинирани правителства.

Отворен остава и въпросът какви ще са гаранциите за Европейския фонд за финансова стабилност и неговия приемник - Европейският механизъм за стабилност, който ще започне да функционира по-късно тази година.

Когато една държава спасява банка, тя увеличава капитала й, но в замяна придобива акции в съответната институция или получава други гаранции за парите, които е отпуснала.

След срещата на върха не стана ясно какви са гаранциите за помощта, а бе казано само, че Европейската централна банка ще бъде агент на Европейския стабилизационен механизъм при осъществяване на рекапитализиращите операции.

За да покаже, че не е загубила играта на нерви, германският Канцлер Ангела меркел обясни, че помощта през Европейските фондове ще продължи да се отпуска при строги условия и надзор дали обещаните реформи се изпълняват.

"Напрежението е голямо. Някои държави са под забележителен натиск от финансовите пазари, а високите лихви затрудняват не само управлението на публичния им дълг, но също и реалната икономика. За това имахме взаимен интерес да намерим решения", каза тя.

Меркел обаче отново се противопостави на идеята всички държави от еврозоната да издадат общи облигации, което означава, че всяка страна сама ще изпълнява своите ангажименти за участие в стабилизационния механизъм, който от своя страна ще дава пари на закъсалите банки.