Банките започват годината с 29% свиване на печалбата

Понижението на резултата до 85 млн. лв. се дължи основно на повече административни разходи и обезценки

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Банките започват годината с 85.4 млн. лв. печалба за януари, което представлява 29% спад спрямо отчетените през първия месец на 2015 г. От данните на БНБ личи, че това се дължи предимно на по-големи отчетени обезценки и по-високи административни разходи. Като цяло обаче очаквано данните показват нормализация спрямо последните два месеца на 2015 г., когато в подготовка на балансите за края на годината и за вече започналата проверка на качеството на активите имаше внушителни еднократни преоценки и размествания, както и големи отписвания, предприети от Първа инвестиционна банка. Това заедно с извънредния разход по вноската за новия фонд за преструктуриране към БНБ беше извело системата на загуба от 32.6 млн. лв. за декември.

Откъде идва печалбата

Според отчетите приходите от традиционните банкови дейности растат плавно. Нетният лихвен доход се покачва с 2.7% спрямо януари 2015 г. до 234 млн. лв. Така при синхронно спадащите приходи и разходи по лихви показателят остава около средните си нива за втората половина на миналата година. Нетният доход от такси и комисиони е 80 млн. лв. и също е с 1.8% по-висок спрямо година по-рано, но показва спад спрямо нивата от последните месеци.

Същевременно административните разходи се покачват с цели 25.6 млн. лв. до 163 млн. лв. Това се обяснява донякъде с подготовката за прегледа на БНБ, като съвсем малка част от покачването е за разходите за персонал. Допълнително 21.3 млн. лв. повече разходи спрямо януари 2015 г. са отчетени за обезценки, които достигат 66.5 млн. лв. И по двете пера обаче показателите се свиват спрямо декември.

По-съществени разлики спрямо началото на миналата годна идват и от международните пазари. Ако през януари 2015 г. банките отчитаха големи печалби от операции и преоценки на финансови инструменти вследствие на борсовите ръстове, сега при паниката на пазарите по тези пера има лека загуба. Същевременно в началото на миналата година бяха отчетени загуби от курсови разлики след изненадващите ходове на швейцарската централна банка да се откаже да поддържа тавана на франка, докато сега банките регистрират плюс от 23 млн. лв. Донякъде подобно на декември 2015 г. печалбата на банките е подкрепена и от 30 млн. лв. нетни "други оперативни приходи", зад които не е ясно какво точно стои.

Леко свиване на депозитите

Нова тенденция от началото на годината е спад на депозитите в системата с над 500 млн. лв., който обуславя и свиване на активите с около 0.5% до малко над 87 млрд. лв. Както още паричната статистика на БНБ показа, отливът се дължи основно на фирмените и междубанковите депозити. Банките са реагирали на свиването на ресурса си, както и на въведените отрицателна лихва върху свръхрезервите от БНБ, с намаляването на паричните си наличности и вложенията си в централната банка, които спадат с 5.1%, но според БНБ "делът им в балансовото число на банковата система остава висок (почти 1/5)". Освен това от централната банка отчитат и 4.1% ръст на инвестициите в ценни книжа, което вероятно също е породено от търсенето на начини да се извлече доход от свободния ресурс в условията на отрицателни лихви.