Кредитирането се свива с 1.9% в началото на годината

Kредитирането на банките се е понижило с около 1.9% на годишна база към края на януари до малко над 48 млрд. лв., показва паричната статистика на Българската народна банка. Така реално заради премахването на КТБ от статистиката и свиването при останалите банки сумата на заемите за бизнеса и домакинствата се връща на нивото си от ноември 2008 г. При бизнес заемите сумата се понижава с 1.95%, а при тези за домакинствата - с 1.83%. При последните обаче ясно се вижда разслояване, като при ипотечните спадът е с малко под 1%, а при потребителските - с близо 3%. Това обаче по всяка вероятност е продиктувано и от продажбата на портфейл просрочени задължения по кредитни карти от Пощенска банка за 144 млн. евро. За това говори и спадът при лошите и преструктурирани потребителски заеми, които само за януари намаляват със 130 млн. лв.

Необещаващо начало

Конкретно за първия месец на 2016 г. общо кредитите намаляват с 591 млн. лв., от които 333 млн. лв. е спадът при фирмените. Това продължава и тенденцията от края на миналата година, когато кредитирането се сви със 773 млн. лв. и отново беше теглено от фирмените заеми. И тогава обаче голяма част от спада се дължеше на еднократни ефекти като сделката на Първа инвестиционна банка да придобие имотите на "Кремиковци" от свързван със собствениците на банката кредитополучател срещу погасяване на дълга към нея. Дори и да се изключат такива изкривяващи статистиката фактори обаче, явно спадащите лихви продължават да не успяват да генерират търсене на заеми. Към края на януари тази година обемът от бизнес кредитите е малко над 30 млрд. лв., жилищните заеми се равняват на 8.6 млрд. лв., а потребителските са малко над 7 млрд. лв.

На фона на замръзналото кредитиране обаче поне усилията на банките по прочистване на портфейлите им вече се забелязват. Справката в данните с лоши и преструктурирани заеми, които не съвпадат с необслужваните заеми от надзорната статистика на БНБ, показва, че най-голямо движение е имало при потребителските кредити. В рамките на 12 месеца делът на необслужваните заеми към общото количество одобрени потребителски кредити (без овърдрафт) се е свил от 16% на 13.4%. Това се дължи основно на продажбите на портфейли от необслужвани кредити на фирми за събиране на вземания, извършени в края на годината, за които "Капитал" вече писа. Така например само "Пощенска банка" продаде пакет от необслужвани задължения на стойност 144 млн. евро на "ЕОС Матрикс" срещу около 10% от номинала. При другите два сектора – бизнес и жилищните заеми, почти липсва промяна в тази сфера от бизнеса.

Лошите и преструктурирани ипотечни заеми се подобряват от 21.5% през януари миналата година на 19.8% сега. При фирмите делът проблемни заеми, ако не се брои овърдрафтът, се понижава почти незабележимо от 28.5% на 27.9%. Основната причина е, че към момента у нас все още няма вторичен пазар на подобни задължения, най-вече поради тромавата съдебна система и широко разпространената практика да се прехвърлят задължения на малоимотни лица. Липсата на подобен пазар обаче е голяма възможност за развитие в идните години според представители на бранша за експортно застраховане и събиране на вземания. Ако се включи и овърдрафтът, се вижда, че проблемните експозиции са се свили с 1 процентен пункт до малко над 18%, като при домакинствата понижението е с 2 пр. п., а при фирмите е едва с 0.4 пр. п.