Какво не показа проверката на банките

Най-лесният начин да скриеш нещо обаче е зад средните стойности. Българската банкова система е доминирана от дъщерни банки на европейски групи и там наистина капиталът се запазва много по-висок от нормативно изисквания. Част от местните играчи обаче показват слабост - нещо, установено и от Европейската комисия, която през 2015 г. констатира проблеми в надзора и разделяне на сектора на две според собствеността.

Преглед на оригинала

Посоката, а и конкретните институции с проблеми бяха ясни дори и за широката публика и със сигурност БНБ не е узнала нещо, което не е откривала и сама с надзорните си инспекции. И което не е можела да адресира и сама с надзорни мерки. Ефектът е основно концентриран в две банки - Първа инвестиционна банка (420 млн. лв. допълнителни провизии) и Инвестбанк (105 млн. лв.). Те двете достигат и най-близо до законовия минимум от 4.5% на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) към рисковопретеглените активи, а при негативния сценарий на стрес теста достигат отрицателни стойности.

Преглед на оригинала

Резултатите от стрес тестовете пък бяха маргинализирани до интелектуални упражнения, чиито резултати са просто за сведение. В първоначално обявената методология се съдържаха референтни стойности, които можеха да се тълкуват като прагове, при падането под които трябва да се предприемат действия, но на финала изведнъж се оказа, че няма граница. И дори и отрицателни стойности могат да се игнорират като дължащи се на нереалистично шоковите сценарии и/или на самата свръхконсервативна методология.

Смислена публична реакция и анализ на резултатите от проверките почти отсъстваха. Едно от малкото изключения направи бившият финансов министър Симеон Дянков, който заяви, че предишното управление на БНБ начело с Иван Искров явно е било "в по-дружески отношения" с банките с българска собственост и трябва да се върви по-бързо към Европейския банков съюз (ЕБС), с което надзорът частично да мине към ЕЦБ и да се скъсат тези връзки. Това беше препотвърдено като приоритет и от управителя на БНБ Димитър Радев. Но според Ивайло Яйджиев от Института за европейски политики за съжаление резултатите по-скоро отклоняват България от тази цел. "Положителните агрегатни данни за стабилността на банковата система означават, че именно сега би бил правилният момент за пристъпване към ЕБС, тъй като ще можем да представим силни аргументи за присъединяване. За съжаление обаче начинът на провеждане на стрес тестовете (самостоятелно, а не заедно с ЕЦБ) и откритите, но очаквани проблеми в третата по големина банка (която би била една от трите под директен надзор от Брюксел като част от ЕБС) вероятно силно ще ограничат апетита за подобни стъпки – въпреки уверенията след колапса на КТБ", пише в свой анализ той.

Добре ли е да е толкова добре

Финалните числа и на ниво система, и в банките, където са наложени най-сериозни мерки, са като цяло скромни на фона на очакванията и на публично достъпните данни за практиките в тях. Това чисто логически може да се обясни по два начина - или страховете ни след констатираната бездна в КТБ са били преувеличени и ситуацията с банките е много по-добра, или някой иска да изглежда по-розова, отколкото е.

Да се отсъди твърдо кое от двете е вярно е практически невъзможно. Одиторите и консултантите, правили проверката, са имали достъп до първична информация - кредитни досиета, обезпечения, договори и т.н. В БНБ също имат детайлни данни от прегледа, както и от Централния кредитен регистър, и резултати от собствените си надзорни инспекции. Освен това имат и законовите правомощия да изискват и практически всякаква допълнителна информация. Така че е трудно някой външен анализатор или медиа да обори резултатите и да каже със сигурност, че има някакво разкрасяване.

За защита на тезата "каквото виждате, това е" служи основно фактът, че резултатите се верифицират от поне няколко независими институции. Всяка банка си има одитор, който й заверява годишните отчети. Освен това при проверката в нея е влязъл друг консултант, който независимо е изследвал детайлно извадки от най-големите и от случайно избрани експозиции. На трето място данните се събират и анализират от консултанта на БНБ "Делойт България". И накрая и самата централна банка, като приема и оповестява резултатите, застава с името си, както и всички преди това по веригата, които практически залагат репутацията си. Споменът е пресен за това какви щети и загуба на бизнес (и почти загуба на лиценз) понесе "КПМГ България" около заверките си без забележки на отчетите на КТБ. И затова и очакването е, че при преминаването през толкова много и независими очи е малко вероятно всички да участват в конспирация да прикриват нещо, като жертват името си.

Ако се погледне от друг ъгъл обаче, прекалено малко от участниците в упражнението имат изгода, ако има наистина сериозни проблеми, те да бъдат показани в цялост. За самите банки е ясно, че репутационно, а и финансово констатацията, че трябва да набират капитал, защото не са отчитали вярно, е лоша. За одиторите им, ако са допускали това да се случва в миналото - също. За БНБ опасността от ликвидна криза и банкова паника при много негативни резултати не е за подценяване. Това е нещо, което винаги я поставя в състояние на конфликт на интереси - с едната си ръка като регулатор тя трябва да е максимално строга, но с другата като пазител на валутния борд тя не би искала да има теглене на депозити и притеснения. Финансовото министерство също по идея няма изгода да вади пари на данъкоплатците да подкрепя банки. Така основните пазители на интегритета на цялото упражнение по проверките остават самите консултанти (които обаче са и обвързани от всякакви клаузи за конфиденциалност) и външни наблюдатели като ЕЦБ и Европейската комисия. Техният коментар обаче може да дойде едва месеци по-късно, и то най-често като дипломатична критика в някой доклад.

Преглед на оригинала

Същевременно косвените индикации за противната теза са много. А нивата след AQR на най-слабо представилите се ПИБ и Инвестбанк остават удобно минимално над прага от 4.5% за CET1, под който щеше да трябва да се премине към преструктуриране и да се навлезе в некартографираните води на новите европейски правила и на българския закон, писан по тях, който не е минавал пред съд. А констатираният недостиг до 10% за попълване на исканите от регулатора буфери не изглежда непреодолим и е обявен за частично попълнен с печалбата и обезценките за първата половина на 2016 г. Накратко, картината изглежда прекалено добре композирана.

Промени в 12 без малко

Хората, занимавали се с анализ на данни, вероятно са чували хумористичната максима, приписвана на икономиста Роналд Коуз: "Ако измъчваш числата достатъчно дълго, накрая те ще ти кажат каквото искаш." Затова често дори не е нужно да се манипулират входящите данни, а просто да се пипне някоя формула или допускане. Промяната на ключови параметри, като например макроикономическите сценарии на стрес теста, трудно би останала незабелязана. Цялата процедура на AQR и стрес теста обаче е достатъчно сложна и има технически моменти, които малцина, дори и в консултантския и банковия бранш, разбират.

По информация на "Капитал" БНБ е правила такива промени в хода на проверките и стрес тестовете. В отговор на въпроси на вестника от централната банка заявиха, че всички промени в методологията са оповестени на сайта й и наистина в специалната секция има четири циркулярни писма по конкретни теми, за които още в първоначалната методология на AQR беше обявено, че ще бъдат уточнени допълнително. "С направените уточнения крайните резултати са по-адекватни на мащабите и сложността на банковото посредничество в България", обясняват от БНБ. Към методологията на стрес теста няма публикувани такива добавки.

Такива обаче е имало поне няколко, като двама източници от консултантския бизнес обясниха, че виждат сериозно калибриране на данните в писмо от 20 юли, т.е. буквално дни преди финализирането на резултатите. С него се обяснява как и в каква степен рисковопретеглените активи, декларирани преди AQR, трябва да се намалят вследствие на наложените допълнителни провизии вследствие на упражнението. Тъй като рисковопретеглените активи са единият компонент от основния индикатор при преглед и теста CET1, тяхното намаляване всъщност покачва коефициента във финалния резултат и те започват и от по-добра позиция стрес теста.

"Тези указания не представляват промяна в методологията, а са инструкция към доставчиците на услуги с цел да се прилага еднакъв подход и да се осигури спазването на Регламент (ЕС) 575/2013 при изготвянето на необходимите входящи данни за изчисленията по стрес теста, които да включват резултатите от ПКА", обясняват от БНБ, които не коментираха ефекта от него, а само казаха, че така резултатите стават "по-коректни". Според част от експертите, с които говорихме по темата, изменението е съществено, приложените от БНБ конкретни множители не е ясно как са определени и, така зададени, те всъщност облагодетелстват в голяма степен именно банките, на които са наложени най-високи провизии. Съответно банките, които са отчитали най-некоректно качеството на активите си. Според други, включително и запознати с данните, ефектът не е бил съществен. Така или иначе остава проблемно, че писмото, с чийто текст "Капитал" разполага, не е било оповестено и БНБ няма желание да се обяснят детайлите по него.

Изпит без двойки

Другото съществено изменение е в интерпретирането на резултатите от самите стрес тестове. В методологията на стрес теста, публикувана на сайта на БНБ на 28 април, бяха предвидени два сценария - базисен (който отговаря на макроикономическата прогнозата на БНБ до 2018 г.) и утежнен (който предвижда рецесия с дефлация и спад на цените на имотите). За всеки от тях са посочени референтни стойности на CET 1 - съответно 8% и 5.5%. Макар да не са наречени имплицитно така, те съответстват на праговете, които ЕЦБ и Европейският банков орган бяха заложили при техните стрес тестове през 2014 г. Тогава нивата под тях се приемаха за капиталов недостиг, като най-ниското от трите съотношения CET 1 (след прегледа, след базисния или след утежнения сценарий) се приемаше за сумата, която трябва да се попълни. При базисния сценарий се даваха шест, а при утежнения - девет месеца срок за това.

При обявяването на резултатите обаче референтните стойности никъде не са споменати. Вместо това се заявява, че резултатите от стрес теста няма да имат пряк количествен ефект върху капитала на банките и съответно вследствие на тях няма да се налагат директно мерки, а "ще бъдат вградени в процеса на надзорен преглед и оценка".

"Стрес тестът не определя формални прагове, водещи до оценка "преминал"/"непреминал", което е в съответствие с последната практика на ЕБО", казват от БНБ и наистина при публикуваните в последните тестове за най-големите европейски банки това е така. Въпреки това анализаторите продължаваха да приемат нивата под старите прагове за провал, а единствената банка с отрицателен капитал при утежнения сценарий Monte dei Paschi di Sienna беше принудена при обявяването на резултатите директно да обяви мерки по набиране на капитал. Освен това и методологията на БНБ продължава да си съдържа референтните стойности и няма публикувани промени и уточнения.

Така, ако БНБ беше приела референтните стойности за отправна точка, от която да се смята капиталов недостиг, при утежнения сценарий отрицателните стойности на ПИБ (-6.9%) и Инвестбанк (-7.7%) щяха да означават по 12-13 процентни пункта под прага. Това са стотици милиони капитал за набиране, което би граничело с невъзможното за акционерите на банките. Освен това под прага биха останали още и няколко по-малки банки като Интернешънъл асет банк и Токуда банк.

БНБ обаче предпочита да стъпи на обяснение, че самият стрес тест е при изключително консервативни допускания, и практически да го игнорира. Пред "Капитал" от централната банка потвърдиха тезата, че целта е да се следват последните практики на ЕБО, но не коментираха разминаването със собствената им методология. "Този подход е следван и от БНБ с цел еднакво третиране на банките, опериращи в страната, с тези в ЕС и еврозоната", обясняват от БНБ. "Нивото на устойчивост може да бъде различно при различни банки в зависимост от бизнес модела и структурата на активи и пасиви. Това може и трябва да се отчете именно в процеса на надзорен преглед и оценка. На тази основа се правят и заключенията за необходимите допълнителни капиталови буфери или за необходимостта от надзорни препоръки на индивидуална основа", коментират още решението си от централната банка.

Няколко числа ви стигат

Другият голям проблем на българския AQR е заниженото ниво на прозрачност. БНБ в началото тръгна с обратна заявка, като обяви пълната методология и ключовите промени по нея. На финала обаче бяха публикувани и много по-малко данни, отколкото при аналогичните процедури в еврозоната. Макар БНБ да обявяваше, че ще публикува данните по бланката на ЕЦБ, и дори я пращаше на журналисти при запитване как ще изглежда информацията, като крайно получихме изменена версия на първата страница с основните изводи, но не и още няколко с детайлни данни. При AQR и стрес тестовете на ЕЦБ от 2014 г. имаше още шест страници с разбивки, а при последните стрес тестове, публикувани две седмици преди българските, за всяка банка имаше по 29 страници детайлни таблици.

"Публикуваната информация е съобразена с реалните мащаби и сложност на дейността, извършвана от банките в България, която е различна от тази на 51 най-големи и системно важни банки в ЕС, които бяха обект на общоевропейския стрес тест, извършен от ЕБО. Предоставената информация отговаря изцяло на поставените в параграф 9 от ЗВПКИИП изисквания", коментираха от БНБ.

Въпросният параграф е вмененото от депутатите задължение на централната банка да извърши проверката и не съдържа детайли какво да бъде публикувано. А и обяснението, че си изпълнил някакъв абсолютен минимум, не е особено съдържателно. Реално на база на публикуваното от БНБ дори не може да се сметне за всяка банка на какъв капитал и какви активи съответстват съотношенията, до които е достигнато. А какво остава да се разбере на кои портфейли са наложени корекции и как биха реагирали те при проиграваните сценарии. Всичко това трябва да се приеме на доверие, което е най-дефицитната стока на централната банка.

При липсата на данни остават и много въпросителни как точно са оценявани портфейли от ценни книжа (също често в свързани лица) на неликвидната Българска фондова борса. Подобни притеснения изразиха и от Fitch, които в анализа си за AQR резултатите изтъкват, че липсата на детайли как са правени корекциите ограничава прозрачността и намалява възможността за сравнение между банките.

По-малко от вече разкритото

Но може би най-съществената база за съмнение е, че въпреки мащабността на упражнението изводите и мерките изглеждат дори по-меки от това, което самите служители на "Банков надзор" са разкривали през годините. Изтекли доклади от надзорни инспекции в КТБ през 2011 г. и в ПИБ през 2012 г. (публикуван преди дни от сайта "Биволъ") показват ясно, че в БНБ през цялото време е имало пълно знание за проблемите с качеството на активите и на двете банки, както и с методите за прикриване и недеклариране на проблемни и големи експозиции (виж текста за ПИБ).

Още тогава са констатирани и нарушения при оповестяването на големи експозиции и че не са налагани провизии на база на влошени резултати на свързани лица с кредитополучателя. Сега обаче прегледът не констатира никакви отклонения по тази линия. Това е нещо, което трудно може да се приеме не само за ПИБ, след като например се твърди, че е проверен почти целия корпоративен портфейл на ЦКБ. Банката от групата "Химимпорт" има солидни експозиции към лица, за които има доста индикации за свързаност.

"Биволъ" цитират и надзорна инспекция в ПИБ от 2015 г., която според източници на сайта също е констатирала нарушения. От БНБ са коментирали пред онлайн изданието, че предписанията след доклада от 2012 г. са "частично изпълнени", а тези от 2015 г. са изцяло изпълнени. Според източник на "Капитал" обаче около този доклад е имало доста напрежение в БНБ и финалният вариант е бил смекчен, след като е бил върнат за доработване от подуправителя Димитър Костов.

Всичко това хвърля още съмнения върху публикуваните фрагментарни резултати от прегледа и стрес тестовете, които практически не позволяват анализ на качеството на активите на банките - или приемате няколкото числа за чиста монета, или не.

Въпрос на поднасяне

Това, че БНБ поставя като пръв приоритет стабилността, а не разкриването на цялостната картина, не е изненадващо. Страхът от интерпретации и свръхинтерпретации на данните пролича и от комуникационната стратегия на централната банка. Два дни преди публикуването на резултатите управителят на БНБ Димитър Радев излезе с изявление, публикувано на сайта на институцията. При липсата на данни, чрез които да бъде контрирано, изявлението зададе тона на отразяването на резултатите, а записът му и във видео позволяваше да бъде подето и от телевизиите.

Така при публикуването на резултатите вече официалната версия беше предадена: Всички банки имат капитал над законовия минимум от 4.5%. Общо за системата и при двата сценария показателите са високи. Няма да се ползват държавни средства.

И макар и до голяма степен верни, тези изводи използват средните стойности, за да отклонят вниманието от идентифицираните проблеми. Това е и очаквано - никоя централна банка не би заострила сама вниманието към невралгичните точки и да рискува да си навлече системна криза. Тя би трябвало да разчиства проблемите на спокойствие, а не под светлината на общественото внимание.

Същевременно обаче при дефицита на доверие към нея БНБ би трябвало да е максимално прозрачна, за да тушира всяко подозрение, че с резултатите се прикрива нещо и регулаторът не се огъва под корпоративен натиск. В момента банковият надзор имаше уникален шанс да прояви твърдост - външната оценка му даваше легитимация да действа, а финансовото министерство беше набавило ресурс да подкрепи и по-резки мерки. Дори със самото му набавяне и обществото беше сравнително подготвено за такъв сценарий. БНБ пропиля този шанс и сега за нея предстои още един дълъг и мъчителен стрес тест - да докаже, че скъсването с модела "Искров" реално се е случило.