Проверките на банките: Отново под стрес
Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Темата накратко
- ЕЦБ обяви, че освен топ три на банките в страната ще прави "цялостна оценка" и на най-големите с местна собственост.- Този път ще се следва европейската методология без модификации, като ЕЦБ ще посочва кой да извършва проверката във всяка банка.
- Секторът се намира в най-добрата си форма от началото на кризата, но проверката може да покаже, че нейните щети не са напълно разчистени.
Банкерите говорят
На 20 ноември в София хотел Балкан ще се проведе Шестата годишна конференция "Банките и бизнесът", организирана от Капитал.В рамките на конференцията се дискутират основните приоритети и прогнози за развитието на банковия сектор през следващата година, а представители на водещите банки в България ще имат възможност да се срещнат с различни по големина бизнеси. Тази година водещи теми в програмата ще бъдат подготовката за присъединяването на България към банковия съюз и ERM 2, тенденциите при кредитирането и очакваното движение на лихвените проценти, новите програми за финансиране, както и най-иновативните технологични решения, които променят банковия пазар.
В програмата ще вземат участие представители на БНБ, ЕИФ,изпълнителните директори на най-големите банки в България и други експерти.
Повече детайли и програма на конференцията може да намерите на capital.bg/banks.
Ключовото число на предстоящата цялостна оценка на ЕЦБ на българския банков сектор е три. Три години след предишния подобен преглед, извършен от БНБ, ще имаме пълна картина за топ 3 банките в страната (Уникредит Булбанк, ДСК и ОББ), както и за трите най-големи с местен собственик (ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк). И всичко това може да се обобщи в добри новини по три направления.
Първото - всички банкови клиенти към юли 2019 г. ще имат външна и максимално строга оценка не само за най-значимите банки на пазара, а и за тези, към които има най-много подозрения за лоши практики и скрити скелети в гардероба.
Второто - за самите банкери прегледът ще се извърши в конюнктурно добър момент, когато секторът върви към рекордна печалба за годината. А също и че няма да плащат за оценката, която ще е изцяло за сметка на ЕЦБ.
И третото, което засяга всеки данъкоплатец, е, че ако всичко мине успешно, пет години след затварянето на КТБ ще имаме банков сектор с печат за качество, който финално би изчистил много от подозренията, че практиките в нея са били широко разпространени. А с това, както и с евентуалното влизане на страната в Банковия съюз и във валутния механизъм ERM II ще има и много по-малък риск да се наложи отново да се дават пари от бюджета за банковия сектор.
Този път не е същото
Технически новото упражнение няма да е много по-различно от това, което БНБ направи през 2016 г. - преглед на качеството на активите (който да установи по-точна картина на сектора към момента) и стрес тест (който да покаже как би могъл да се развие при реалистичен или апокалиптичен сценарий). Нещо повече, тогава българският надзор провери всички банки, докато сега европейският ще се ограничи до едва шест.
Въпреки това разликите са фундаментални. Най-съществената е мотивацията на самия проверяващ. За БНБ две години след най-големия банков фалит в страната и трудно овладяна банкова паника беше изключително рисково да покаже в цялост проблемите на сектора и да предизвика нови сътресения. Освен това изваждането на гигантски капиталови дупки можеше да се чете като затягане на юздите, но неизбежно щеше да носи и критики защо е било допуснато натрупването им. За ЕЦБ (сега БНБ ще има само спомагателни функции) от друга страна няма подобен репутационен риск, а напротив, стимулът е да извади всичко наяве, преди надзорът да се прехвърли към Франкфурт. По този начин тя не само минимизира риска да трябва впоследствие да обезврежда цъкащи бомби и да дава обяснения защо не ги е забелязала. Тя ще поеме пряко надзора само на трите най-големи плюс евентуално банки в процедура по преструктуриране или такива, които самата тя прецени, че иска или има нужда да регулира. Но тя носи имиджов риск и за останалите три проверявани от нея, ако не идентифицира рискове, а впоследствие те се материализират.
Друга съществена разлика е кой ще извършва проверките на място. През 2016 г. банките сами си избираха одитори и консултанти от индикативен списък с допустими имена на БНБ. И съответно и сами си плащаха за упражнението. Това неминуемо създава потенциал за конфликти на интереси.
Сега консултантът за всяка банка ще се назначава от самата ЕЦБ, като от институцията потвърдиха пред "Капитал", че разходът за това ще се поеме от Франкфурт. Това е добра новина за банките във финансов план, но не и по отношение на възможността да се спрат на познат консултант с местен опит, с който могат по-лесно да работят.
Голямо значение ще има и методологията на проверката. През 2016 г. БНБ заедно с консултанта си "Делойт България" стъпиха на наръчника на ЕЦБ, но го модифицираха за местните условия. По информация на "Капитал" дори и в хода на самия преглед е имало съществени промени и тунинговане, което може да е смекчило крайния резултат. Сега заявката от ЕЦБ е, че ще се следва стриктно последната ревизия на наръчника без никакви адаптации, за да не се наруши принципът на равнопоставеност в еврозоната. Това значи, че българските банки ще бъдат прегледани по същите правила, по които се проверяват всички кредитни институции от ЕЦБ. Традиционното оплакване тук е, че методологията е писана за огромни институции, но реално по нея се проверяват и малки банки в новите членки на еврозоната, част от които са по-малки и от българските.
Не на последно място от значение ще е и прозрачността на самото упражнение. След своите прегледи БНБ отнесе критики именно по тази линия от анализатори, рейтингови агенции и дори от Европейската комисия, тъй като предоставените от нея данни на ниво отделна банка бяха оскъдни. Сега ЕЦБ би трябвало да представи резултатите в познатите форми от редовните си прегледи в еврозоната. Същевременно и Франкфурт не е синоним на пълна откритост - говорител на централната банка в отговор на запитване на "Капитал" заяви, че сценариите за стрес тестовете няма да бъдат публикувани въобще. "Методологията, която ще се използва в стрес теста като компонент на цялостната оценка, ще бъде същата като приложената към банките, включени в ръководения от ЕБО стрес тест през 2018 г.", се казва още в официалното съобщение на ЕЦБ.
Големите и местните
Селекцията от банки на ЕЦБ представлява близо 60% от активите в системата, което я прави достатъчно представителна. Отговорът на въпроса как се е стигнало точно до въпросните шест банки обаче трябва да се чете между редовете. "Институциите се избират въз основа на техния размер, рисков профил и цялостно значение за националната икономика. Това означава, че се вземат предвид няколко елемента, като например бизнес модел на институцията, вътрешно управление и управление на риска, рискове за капитала, рискове за ликвидността и финансирането и взаимосвързаност с останалата част на финансовата система", гласи обяснението на ЕЦБ.
Реално за топ 3 няма дебат, като тя е длъжна да им извърши оценка, освен ако наскоро не е правен аналогичен преглед, който тя може да приеме. От проверките на БНБ през 2016 г. обаче първо мина доста време, второ, те бяха приети с известни резерви в Брюксел (а вероятно и във Франкфурт) и трето, оттогава имаше съществени регулативни промени.
По-интересна е селекцията на другите три. Очевидното свързващо звено между четвъртата по активи ПИБ, осмата ЦКБ и дванадесетата Инвестбанк е, че това са трите най-големи частни банки с местен собственик. Реално последното място по този критерий би трябвало да отиде за десетата Българска банка за развитие, която обаче е държавна собственост.
Също така от поясненията на ЕЦБ става ясно, че на по-късен етап ще бъде оценена значимостта на институцията, която може да възникне от наскоро обявената покупка от Пощенска банка на Банка Пиреос България. Механичното събиране на активите на двете към септември 2018 г. създава третата най-голяма банка в страната и след евентуалното им сливане може да трябва тя да мине под прекия надзор на Франкфурт. "Ако новата институция бъде оценена като значима на българския пазар, тя своевременно ще бъде подложена на цялостна оценка", обясняват от ЕЦБ.
В най-добрия момент
За проверяваните банки плюс е и че прегледът ще се състои по данни към края на 2018 г., която се очертава като най-добрата за сектора откъм резултати от началото на кризата (виж таблицата). Печалбата за деветмесечието е 1.22 млрд. лв. - повече, отколкото за цялата минала година. В това има и няколко специфични ефекта, основният от които е получени дивиденти за над 115 млн. лв. от Уникредит Булбанк от дъщерните й компании за потребителско кредитиране и лизинг. Но дори и без тях има солидно покачване главно заради чувствително по-ниските разходи за обезценка, които се понижават с 35% до 368 млн. лв.
Активите растат с над 8% до 103 млрд. лв. към септември, макар и това число да е подкрепено от еднократни събития. От пролетта дейността на компанията за бързи кредити "БНП Париба пърсънал файненс" беше преоформена като клон на френската си банка майка, което добавя близо 600 млн. лв. активи в системата. През третото тримесечие пък ББР отчита над 500 млн. лв. скок в активите, който се дължи основно на решението на държавата да налее в ДКК тази сума под формата на увеличение на капитала и да й вмени функции по поддръжка на язовири.
Все пак има чувствителен органичен ръст на кредитирането, особено при потребителските кредити, но и във всички други сегменти. Това, както и продължаващото разчистване на балансите, помага да се свият нивата на необслужваните заеми.
Което ни води и до другото число три - на потенциалните негативи от проверката. Основният е именно, че проверяваните институции отново ще трябва да заделят солиден административен ресурс за целта, което може да забави темповете на кредитиране. Този път обаче не е обхванат целият сектор, така че на макрониво може и да няма такъв отчетлив ефект - поне няколко от по-агресивно растящите във фирменото кредитиране играчи като Пощенска банка и Райфайзенбанк са извън обхвата.
Другото опасение сектора е, че ЕЦБ може да подходи прекомерно консервативно, за да се презастрахова и да покаже картината по-черна от реалното. И донякъде свързано винаги остават да битуват и притесненията какво ще покажат резултатите и как то ще бъде разтълкувано от публиката. За някои от банките може да се наложат тежки надзорни мерки и дори рекапитализиране или преструктуриране, което при лоша комуникация може отново да събуди страхове и да предизвика масови тегления.
№1 Уникредит Булбанк
Активи към септ. 2018 г.: 19.15 млрд. лв.
Адекватност на базов капитал от първи ред (CET1) за 2017 г.: 26.89%
Обща капиталова адекватност: 27.33%
Капиталов излишък над изискванията на БНБ: 1 221 млн. лв.
Лидерът на пазара Уникредит Булбанк трудно може да срещне съществен проблем при предстоящата оценка на ЕЦБ Тя премина прегледа на активите на БНБ през 2016 г. с минимална наложена корекция от едва 19.2 млн. лв. на фона на 18.8 млрд. лв. активи към този момент. Това се отрази в минимално понижение на CET1 с 10 базисни пункта до 24.3%, а базисният сценарий на стрес теста предвиждаше покачване на показателя. Към днешна дата то е факт и банката оперира при нива от близо 27%, въпреки че в последните години разпределя цялата си печалба като дивидент за италианския си собственик.
Тези нива дават на Уникредит Булбанк солиден резерв от капитал, с който да покрива загуби. Към края на 2017 г. тя има излишък на капитал над минималните изисквания по европейските регламенти от над 1.7 млрд. лв. и изискваните от БНБ нива чрез наложени допълнителни буфери - над 1.2 млрд. лв. Това дава сигурност, че дори проверката на ЕЦБ да наложи солидни корекции, трудно може да се стигне до падане под законовите прагове и нужда от свеж капитал.
Към момента основната линия на притеснение по отношение на банката е пазарната несигурност в Италия, която може да се отрази на финансовото здраве на собственика й Unicredit. Според отчетите на българската банка обаче пряката й експозиция към Италия е малка, като инвестициите й в ДЦК са предимно в дълг на българското правителство (92%).
№2 Банка ДСК
Активи към септ. 2018 г.: 12.86 млрд. лв.
Адекватност на CET1 за 2017 г.: 17.15%
Обща капиталова адекватност: 17.15%
Капиталов излишък над изискванията на БНБ: 221 млн. лв.
Банка ДСК е най-голямата институция на ритейл пазара в България, а след финализиране на обявеното през лятото придобиване на Сосиете Женерал Експресбанк може да заеме и първото място по активи. Именно тази сделка прави трудно отсега да се каже с какви показатели институцията ще влезе в проверката на ЕЦБ, макар че капиталовите й показатели не би трябвало да са фундаментално различни. Цената за покупката не е официално оповестена, но информацията е за около 1.3 пъти капитала на Експресбанк, същевременно обаче очакванията са унгарският собственик на ДСК OTP да увеличи капитала й и така да финансира сделката.
Все пак исторически за разлика от Уникредит Булбанк ДСК работи с чувствително по-ниски нива на капиталовите показатели. Но дори и при тях тя към края на 2017 г. има 600 млн. лв. излишък над законовия минимум, така че има наличен буфер. Освен това и тя заема много по-ключово място в структурата на OTP, като е реално най-голямото му задгранично поделение. Така че при експанзионистичните амбиции и наличния ресурс в централата за нови придобивки вероятността за капиталова подкрепа при нужда е практически сигурна. Добър атестат е и че при предишната проверка на БНБ портфейлът на ДСК показа практически нулева чувствителност и дори и при негативния сценарий на стрес теста CET1 оставаше почти без промяна.
№3 Обединена българска банка
Активи към септ. 2018 г.: 10.89 млрд. лв.
Адекватност на CET1 за 2017 г.: 24.14%
Обща капиталова адекватност: 24.14%
Капиталов излишък над изискванията на БНБ: 395 млн. лв.
Когато преди три години БНБ проверяваше ОББ, тя беше съвсем различна институция. Междувременно собствеността й се смени и от гръцка стана белгийска, а новият акционер KBC вля в нея другото си българско поделение - СИБанк. Въпреки че тя мина предишния преглед с малки забележки при due diligence процедурата, на сделката бяха наложени нови допълнителни обезценки. Това дава индикации, че и сега в баланса на ОББ остава по-малко място за неприятни изненади.
Дори такива да има, банката има и плюса да оперира при едни от най-високите нива на капиталова адекватност в сектора - над 24%. Към края на 2017 г. това й дава излишък от 600 млн. лв. над минималния праг по европейските правила. Освен това България многократно е изтъквана като ключов пазар за KBC, а местната банка не е голяма на фона на групата, така че дори при необходимост подкрепата едва ли ще е проблем.
№4
Първа инвестиционна банка
Активи към септ. 2018 г.: 9.23 млрд. лв.Адекватност на CET1 за 2017 г.: 13.08%
Обща капиталова адекватност: 16.18%
Капиталов излишък над изискванията на БНБ: 137 млн. лв.
Контролираната от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев Първа инвестиционна банка беше институцията, минала с най-големи забележки предишната проверка от БНБ. Тогава нейните активи бяха коригирани с 420 млн. лв. - около 2/3 от всички наложени корекции, или близо 5% от активите й. Вследствие на проверката адекватността на нейния CET1 беше понижена до 5.2%, като регулаторът й предписа мерки за попълване на капиталовите буфери. Освен това при утежнения сценарий на стрес теста капиталовият показател падаше до силно отрицателните -6.9%, а дори и при базисния банката не успяваше да покрие изискванията на БНБ.
В следващите години обаче чрез капитализиране на печалбите и намаляване на риска в баланса си ПИБ поетапно успя да прочисти идентифицираните при предишния преглед проблеми. Сега към септември декларираното от нея CET1 съотношение е 13.38%, което макар сред най-ниските на пазара, е комфортно над търсените от регулатора минимум 10.5%.
Големият въпрос обаче е доколко при прегледа на БНБ беше извадено всичко наяве. Например през 2016 г. цялата наложена корекция на банката беше за провизиране на кредити и нямаше никакви забележки към стойността на недвижимите имоти. А в баланса на ПИБ имотите са за около 1.5 млрд. лв., от които класифицираните като придобити от обезпечения и инвестиционни имоти са за над 1.2 млрд. лв. Те седят, без да бъдат продадени, от години, което, освен че подкопава рентабилността на банката, поставя под въпрос и реалната им стойност. Всъщност проблемът не е уникален за ПИБ, като обаче много други банки през годините изваждаха тези имоти от балансите си в отделни дружества. Така или иначе съществен въпрос ще е как ЕЦБ ще подходи към оценките не само на тези имоти, а и на служещите за обезпечение по кредити.
Друг потенциален проблем на банката е високата концентрация на кредитния портфейл в големи експозиции, за много от които се предполага, че са към свързани с акционерите лица.
№8 Централна кооперативна банка
Активи към септ. 2018 г.: 5.59 млрд. лв.
Адекватност на CET1 за 2017 г.: -
Обща капиталова адекватност: -
Капиталов излишък над изискванията на БНБ: -
Централна кооперативна банка е може би единствената в страната, която не оповестява в годишните си отчети данни за капиталовата си адекватност. Все пак на база на исторически данни тя е от банките, опериращи с ниски нива на показателите. При предишния преглед на качеството на активите след практически нулеви корекции тя се озова с 12.8% CET1 съотношение. Сега по експертни оценки показателят е по-висок и банката вероятно разполага с излишък от над 100 млн. лв. над изискванията на БНБ и около 250-300 млн. лв. над минимумите по европейски регламент.
Банката е дъщерна на публичния холдинг "Химимпорт", който се контролира от Иво Каменов и Марин Митев и за много от фирмените й клиенти могат да се открият косвени връзки с групата. Въпреки бързия ръст на балансовото число на ЦКБ в последните години нейният портфейл от корпоративни кредити не само не се увеличава, но и леко се свива до около 1.5 млрд. лв., като банката расте основно при заемите за домакинства. Същевременно чувствително се увеличават кешът и парите на депозит в БНБ. Така вероятно банката в по-малка степен ще има проблем при проверките с големи експозиции към свързани лица.
Много от фирмените клиенти на банката получават финансиране и от пенсионните фондове в групата, като нерядко в края на тримесечия различни пакети облигации и акции се прехвърлят помежду им. Затова и при прегледите на ЕЦБ ще е интересно доколко ще бъдат изследвани оплетените взаимовръзки между финансовата група под шапката на "Химимпорт" и близката, но формално несвързана финансова група около Тексимбанк и ПОК "Съгласие". От това до голяма степен ще зависи какви и доколко значими корекции ще наложи ЕЦБ.
№12 Инвестбанк
Активи към септ. 2018 г.: 2.20 млрд. лв.
Адекватност на CET1 за 2017 г.: 12.96%
Обща капиталова адекватност: 16.58%
Капиталов излишък над изискванията на БНБ: 35 млн. лв.
Инвестбанк е най-малката сред проверяваните банки, като с нейните малко над 1 млрд. евро балансово число е джудже по стандартите на ЕЦБ. Затова и единственото обяснение за влизането й в упражнението е слабият й резултат при предходната проверка на БНБ. През 2016 г. централната банка й наложи съществена корекция от 105 млн. лв., което я изведе до 6.3% CET1 съотношение и план за рекапитализиране. Нещо повече - дори и базисният сценарий при стрес теста предвиждаше падане на капитала до отрицателни стойности, което доведе до цяла палитра надзорни мерки и изискване за увеличение на капитала.
След тях в началото на тази година банката беше с показатели над изискванията, макар и най-ниските в системата. През годината обаче Инвестбанк увеличи капитала си с 10 млн. лв. Вече е и на броени дни от финализиране на вливането на купената през пролетта ТБ "Виктория", което също ще се отрази положително на капитала й. Според решението на БНБ, с което одобрява вливането, представеният от Инвестбанк план предвижда CET1 до 2020 г. да достигне 15.43%, а общата капиталова адекватност 18.25%.
В същото решение обаче се споменава и един тревожен момент - според БНБ банката е допуснала надвишения на максимално допустимия размер на големи експозиции, като след сливането и съответно покачването на собствения капитал нарушенията ще бъдат преодолени. Извън това подобно на ПИБ и Инвестбанк има дългогодишни проблеми с реализиране на имотите, придобити като обезпечения. Банката имаше капиталов недостиг през 2011 г., когато БНБ и предписа увеличение на капитала с 50 млн. лв. То беше осигурено от нов инвеститор - омански бизнесмен, който придоби 25% от капитала, а по-късно делът му се увеличи до над 30%.
10 коментара
Нормално е да има проверки. Хубавото е, че скоро минаха стрес тестовете и банките са подготвени, а ако някъде е имало проблем (както примерно в ПИБ и Инвестбанк), би трябвало да е решен.
Да се надяваме, че сега няма да има съмнения в банките след като минат успешно стрес тестовете.
Лично на мен ще ми бъдат интересни резултатите от тази проверка. Така ще се покаже сигурността на банките ни и се очаква да се привлекат още клиенти и нвеститори.
Браво, Николай Стоянов! Всичко в статията е добре премерено и самия избор на банки достатъчно добре показва, че в ЕЦБ са наясно, че практиките в КТБ са същите в банките с български собственици.
Мисля, че има грешка в таблицата.....сравнението е между Септември 2018 и Q3 отново 2018 г.
До коментар [#5] от "Karamelski":
Избора на банки е нормален, предвид желанието ни да влезем в Банковия съюз. Мен повече ме притеснява оттеглянето на Левон Хампарцумян от Уникредит Булбанк точно преди стрес тестовете!
Идеално, сега ПИБ ще лъсне и няма да има #кой да я спаси.
Освен Фибака,май и при ЦеКайБто редовно си играят на тука има ,тука нема с други свързани кухарски фирми и пф.
Виждам как някои коментари преди мен се надяват истината да лъсне! НО, но питам, методологията по която ще оценяват банките активите им.... същата, която приложи БНБ за КТБ ли ще е? Шеговит въпрос нали? Или вече забравихте 96-та, забравихте КТБ....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.