🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Искаш ли Моята банка

Десет години след последния опит за продажба Първа инвестиционна банка обяви, че разглежда стратегически възможности и търси инвеститори

Предпочитаният вариант е мажоритарен стратегически купувач, който да може да подкрепи банката с капитал при нужда
Предпочитаният вариант е мажоритарен стратегически купувач, който да може да подкрепи банката с капитал при нужда
Предпочитаният вариант е мажоритарен стратегически купувач, който да може да подкрепи банката с капитал при нужда    ©  Tsvetelina Belutova
Предпочитаният вариант е мажоритарен стратегически купувач, който да може да подкрепи банката с капитал при нужда    ©  Tsvetelina Belutova
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Засега е рано за сигурни кандидати, но има интерес от няколко американски фонда, сред които Ripplewood Holdings.

Близо четвърт век след създаването на Първа инвестиционна банка (ПИБ) основателите й Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са напът да се разделят със собствеността си. Или част от нея. Или не. Това е краткият прочит на лаконичното съобщение от банката, че е наела Citigroup за консултант да разглежда стратегически възможности, което включва и търсене на нови инвеститори. Или казано по друг начин, рекламният слоган "Моята банка" може да трябва скоро да се промени на "Тяхната".

Новината идва в края на зададения от БНБ срок до април за изпълнение на ред мерки, след като миналогодишните проверки показаха известни проблеми, макар без изрично да посочат това, което всички знаят - голяма концентрация на кредити към свързани лица. Заради тях банката и собствениците й са във фокуса на общественото внимание от години, като то ту се изостря, ту затихва, но и в началото на световната криза, и около краха на КТБ се наложи тя да бъде подкрепяна от бюджета.

А това означава, че нов инвеститор, натоварен без този багаж от недоверие, може да се отрази само положително както на ПИБ, така и на целия сектор. Особено ако е стратегически и с визия за изчистване на наследството в корпоративния портфейл (виж текста "Банка на големите кредити"). Затова и регулаторът вероятно би приветствал всеки с такъв профил, особено ако осигури и свеж капитал и/или възможност за подкрепа при необходимост. Според източници на "Капитал" от банковия сектор към ПИБ има интерес от два-три американски инвестиционни фонда, като поне един - Ripplewood Holdings (виж карето), още от миналата година е разглеждал банката като потенциална инвестиция.

Така за разлика от преди близо десет години, когато в навечерието на финансовата криза Минев и Мутафчиев въпреки интереса не се договориха с желаещите за исканата от тях цена, сега има реални шансове да се случи сделка.

Повече въпроси, отколкото отговори

Очакванията бяха в края на април ПИБ да обяви какво е направила, прави и ще направи в изпълнение на предписанията от БНБ. Вместо това на 27 април банката пусна семпло съобщение, от което не се разбра много какво е свършено. Съобщението до БФБ - София (ПИБ е публично дружество), а малко след това и до медиите, гласи:

"Първа инвестиционна банка разглежда стратегически възможности за банката, които могат да включват:

- стратегически партньорства и/или консолидация

- привличане на нови ключови инвеститори

- емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия растеж на банката.

Всяка от гореизброените възможности би подкрепила стратегията за развитие на банката, която акцентира върху разрастване в секторите банкиране на дребно и малки и средни предприятия.

Във връзка с това Fibank е ангажирала Citigroup Global Markets Limited в качеството им на финансов съветник.

Настоящото не представлява уверение за реализиране на транзакция."

Бързият прочит очевидно дава перспектива за влизане на инвеститор и логично акциите на следващия ден се изстреляха с около 9% до около 5.9 лв., а следващите дни достигнаха и нива над 6 лв., което отрежда над 660 млн. лв. пазарна капитализация. На втори прочит обаче остават много въпроси и неясноти. Изредените опции не са изключващи се и може и да са комбинирани, но някои от тях се припокриват. Не става ясно под консолидация покупка от друга местна банка ли се разбира, а под ключов инвеститор мажоритарен или миноритарен се търси. Няма срокове, нито суми или проценти.

От ПИБ отговориха на "Капитал", че разглеждат внимателно различни стратегически възможности. "Именно затова сме наели опитен международен финансов съветник, който да оцени възможните за нас опции. Това е процес, който изисква време", обясниха от банката. Оттам посочиха още, че "стратегическите партньорства могат да бъдат всякакъв вид бизнес комбинация или сътрудничество", и не пожелаха да коментират темата "консолидация". Все пак от отговорите става ясно, че основните собственици (Минев и Мутафчиев държат по 42.5% дял) са готови за продажба и на мажоритарен дял.

В случай че се предпочете посоченият в съобщението вариант с емитиране на нов капитал, от ПИБ коментираха, че стратегията за развитие на банката не изисква значителен по размер нов капитал, който да промени основно сегашната акционерна структура. "Ако бъде избран този вариант, банката ще вземе под внимание и интереса на всички акционери за запазване стойността на техните акции", обясниха от банката, която като публично дружество е длъжна да прави увеличения само с права, така че настоящите акционери да могат да запишат пропорционална част на дела си.

Конкретни срокове не се посочват, но съобщението за договор със Citigroup и обявяването, че банката търси инвеститори, може да се приеме като определена степен на готовност в посока сделка. Освен като консултант по избор на вариант за стратегическо развитие те вероятно имат и задачи по намирането и воденето на преговори с конкретни заинтересовани инвеститори.

Сделка или не

Въпреки известните проблеми ПИБ е атрактивна с пазарния си дял - 8.8 млрд. лв. активи я правят трета, като вероятно ще отстъпи едно място след сливането на ОББ и Сибанк.

По отношение на портфейла от експозиции към лица, свързани с акционерите й и големи местни играчи като Христо Ковачки, Гриша Ганчев и други, проблемът не се отчита като прекомерно голям, а и експозициите към Делян Пеевски не са съществени, коментират запознати с процеса. Оценката им е, че става дума за сума по-малка от милиард, като корпоративният портфейл по последен отчет е 3.7 млрд. лв. при общо 5.7 млрд. лв. брутни кредити, от които след обезценка по баланс остават 4.9 млрд. лв. Но за разлика от КТБ например ПИБ има и ритейл бизнес и множество малки и средни фирмени клиенти, които генерират лихвени плащания и така с печалбите може да се покриват и постепенно изчистват проблемните големи експозиции.

Източници коментираха, че предпочитаният вариант, за който се работи, е да се продаде мажоритарен дял в банката на стратегически инвеститор в лицето на голяма банка - от топ глобалните или регионални играчи. Но варианти ще бъдат и международни финансови фондове, които имат стратегически инвестиции в банки. Според източници на "Капитал" от банковия сектор на този етап е рано да се говори за сигурни участници, но към ПИБ има интерес от два-три американски инвестиционни фонда. Единият е Ripplewood, който проявява интерес от края на миналата година, като е давал индикации, че би участвал както за мажоритарен дял, така и за миноритарен, който обаче да осигури възможност за контрол и влияние върху управлението на банката. Макар че Ripplewood не е от типа най-предпочитан стратегически инвеститор, най-вероятно би получил одобрение от регулатора да навлезе в ПИБ с оглед на експертизата му в реструктурирането на банки.

През последните три години при държавната помощ и после за преструктурирането на портфейла ПИБ работеше активно с Bain&Co, което неминуемо изважда сред хипотезите за заинтересовани и Bain Capital. Между консултантската и инвестиционната компания няма пряка юридическа връзка, макар да имат доста пресечни точки в миналото си и последната да е създадена от американския републиканец и кандидат-президент Мит Ромни, който за целта напуска Bain&Co. Според запознати обаче Bain Capital не е сред активно гледащите към продажбата на ПИБ.

Предвид, че до края на април банката трябваше да е увеличила капитала си, а това все още не е факт, и въпреки че срокът не е посочен като регулаторно изискване, е добре за ПИБ да покаже, че върви в тази посока. Така че няма да е изненада, ако в края на май - началото на юни има обявен срок за заявяване на интерес към банката. Според източници на "Капитал" в момента се подготвя тийзър, който да бъде разпратен до потенциалните инвеститори и който може би ще бъде готов в следващите седмици. Следва селекция и допускане до проверка на подбраните инвеститори. Така след месец вече може и да има информация за сигурните кандидати. Най-късно на този етап би трябвало и да е уточнено към коя точно опция се върви, за да може да има съпоставимост между офертите. Следващите стъпки са подаване на оферти, due dilligence и договаряне. Предвид, че предстоят летни месеци, които са период на отпуски, може да се допусне, че трудно може да се постигне евентуална сделка по-рано от септември.

Подготвителни действия

Индикации, че процесът е в ход, дадоха обявените подготвителни действия. Седмица преди да съобщи за търсенето на нови инвеститори, ПИБ публикува покана за общо събрание на акционерите за 29 май. Едно от проекторешенията в поканата е подновяване за нови пет години на даденото право на управителния й съвет с одобрението на надзорния съвет да взима решение за увеличение на капитала на банката до достигане на общ номинален размер от 210 млн. лв. чрез издаване на нови акции. Сега капиталът на банката е 110 млн. акции с номинална стойност 1 лв., което означава, че банката може да емитира още до 100 млн. нови акции. Една от мерките, предписани на ПИБ от централната банка след проверката на активите (AQR) и стрес тестовете миналата година, беше именно за увеличение на капитала, каквото досега не е предприето.

Независимо дали се продава дял, или се влиза с нов капитал, ако нов акционер придобие над 33% дял ще трябва да отправи предложение към над 3000 малки акционери за останаите 15% от банката, които се търгуват на борсата. При покачващите се котировки това също може да се превърне в солиден допълнителен разход.

Друга стъпка по посока на предписаните мерки е и предвиденото капитализиране на печалбите за 2016 – 90.2 млн. лв., и за 2017 г. Допуска се, че с печалбата банката ще се справи текущо и ще отчете изпълнение на предписанията на БНБ. В материалите към дневния ред изрично е посочено, че целта е печалбата от тази година да се включи в базовия собствен капитал от първи ред на банката. Още миналата година не беше казано колко всъщност допълнителен капитал ще й трябва на ПИБ. В доклада на банката за общото събрание посочените капиталови показатели са 12.2% съотношение на базовия собствен капитал от първи ред, съотношение на капитала от първи ред 15.38% и съотношение на обща капиталова адекватност 15.41%, а в междинния отчет за първото тримесечие те се покачват леко, така че чисто нормативно банката покрива минималните изисквания.

Тези числа не кореспондират с констатираните при AQR, но още през февруари от ПИБ обясниха за "Капитал", че в одобрения от БНБ план освен печалба и нов капитал се предвиждат и други начини за подобряване на съотношенията - най-вече преструктуриране на корпоративния портфейл, който традиционно е концентриран в големи корпоративни експозиции, включително и към близки до собствениците й лица – провизиране, погасяване, продажба на активи. В доклада на ПИБ се посочва, че "през годината Първа инвестиционна банка предприе редица действия за реализиране на капиталови лостове, които допълнително да увеличат потенциала й за бъдещ солиден растеж, в т.ч. чрез неразпределяне на реализираната печалба, намаляване на рисковите експозиции (de-risking) и диверсифициране на кредитния портфейл, както и интензифициране на процеса по управление на придобити активи".

Банката е предприела действия и за свиване на дейността си в Кипър, където има клон от 1997 г. В доклада й за общото събрание е посочено, че "операциите на Fibank в чужбина (клон Кипър) намаляват в изпълнение на политиката за намаление на портфейла от кредити към чуждестранни юридически лица (нерезиденти), като формират едва 0.7% от нетния лихвен доход на банката (при 7.6% през 2015 г.)". Кредитите, предоставени от кипърския клон, са за 12.5 млн. лв. преди обезценки при 60.3 млн. лв. година по-рано, като продължавали да намаляват, се посочва още в доклада й.

Проблемът в числа

След проверката на банковия сектор през 2016 г. на ПИБ бяха наложени корекции за 420 млн. лв. в резултат на неправилно отчитане на лоши кредити като здрави. Тогава от БНБ и банката съобщиха, че всъщност печалбата й за първите шест месеца на годината преди обезценки и данъци е 146.6 млн. лв. и така нуждите от капитал на ПИБ се свеждат до 206 млн. лв. Тях тя трябваше да осигури в следващите от тогава до април 2017 г. месеци, за да достигне исканите от БНБ капиталови буфери. Очакванията бяха при изтичането на този срок – в края на април, от банката да оповестят постигнатото. Оказва се, краят на април е бил индикативен срок за набелязване на мерки в предписаната посока, не регулаторно изискване за задължително изпълнение на мерките.

При проверката на активите миналата година базовият капитал от първи ред (CET1) на ПИБ беше поправен от 11.3% на 5%, или само с половин процентен пункт над абсолютния регулаторен минимум, при който БНБ трябва да премине към план за преструктуриране. Почти двойно се сви и общата капиталова адекватност - от 14.7% беше преизчислена на 8.7% при изискуема 8%, или пак на косъм от абсолютния минимум. При негативния сценарий на стрес теста стойностите бяха отрицателни.

Така след двукратно получаване на държавна помощ – 2008 и 2014 г., и недобро представяне на проверката и стрес тестовете очевидно възможностите на собствениците на банката не кореспондират с мащабите й, които е достигнала, и капацитетът им не достига за по-нататъшното й поддържане в добро здраве. Теоретично акционерите биха могли да се съсредоточат върху "изчистване" на банката от тежестите, основно в корпоративния й портфейл, и свиване на бизнеса до размери, които биха могли да подкрепят.

Друга възможност е някоя от изброените, което очевидно в момента е План А. За да се реализира той обаче, неминуемо ще се мине и през пазарлък за цената. През 2008 г. собствениците на ПИБ поискаха от потенциални купувачи отказващата цена от 1 млрд. лв. Сега, ако искат сделка, те ще трябва да имат доста по-трезва оценка за пазарните реалности и вероятно регулаторът ще направи всичко по силите си да ги побутне в тази посока. В противен случай рискът в някакъв момент да се наложи нова подкрепа при някой нов трус си остава, а след фиаското с КТБ на БНБ едва ли й се иска какъвто и да било шум в системата, който да събуди нова паника.

Американският кандидат

Ripplewood Holdings е основана от Тимъти Колинс през 1995 г. като фонд за инвестиции в дялове на компании, които имат нужда от финансова подкрепа и преструктуриране, често със средства, генерирани от самите придобивани компании (leveraged buyout). В портфолиото й са включени бизнеси по целия свят - Европа, Близкия изток, Азия, като управлението се осъществява от щабквартирата в Rockefeller Plaza, Ню Йорк. Актуални данни за размера на активите, с които разполага Ripplewood, е трудно да се съберат, но сумарният приход на компаниите, в които държи дялове, се измерва в десетки милиарди долари.

В инвестиционния й фокус през годините са попадали бизнеси от различни сектори - производители на индустриални и потребителски стоки, технологични компании, медии и забавления, търговия. Не всички инвестиции обаче са били успешни. Емблематични са провалът със спасяването на Hostess - производител на популярните американски кексчета Twinkies, и фалитът на Reader's Digest.

На финансовия фронт обаче опитът е по-скоро успешен. Сред знаковите сделки на фонда е тази за японската Long-Term Capital Bank, която в края на 90-те години e национализирана и през 2000 г. е придобита Ripplewood. Прекръстена на Shinsei Bank, тя е успешно изправена на крака (макар и с доста критики за използваните методи) и Ripplewood излиза чрез IPO през 2014 г. След тази сделка Тимъти Колинс си изгражда аурата на един от бизнесмените с най-стабилни връзки в Япония и фондът му сключва и сделки за Denon, Japan Telecom и др.

Друга по-скорошна финансова сделка е за литов ската Parex Banka, която през 2008 г. става жертва на паника сред вложителите и тъй като е втора по големина на пазара, получава държавна подкрепа. Собствениците й, руснаците Валери Каргин и Виктор Красовицки, са принудени да прехвърлят дяловете си на държавата. През 2014 г., непосредствено след влизането на Лат вия в еврозоната, 75% от банката са продадени на Ripplewood в консорциум с още 12 инвеститора за 74 млн. евро, а 25% остават като участие на ЕБВР. Банката е преименувана на Citadele Bank след обособяване на бизнеса по управление на активи в отделно дружество.

Самият Колинс е близък до бившия председател на Федералния резерв на САЩ Пол Волкър, който e инвеститор във фонда му. Иначе негов подстъп към евентуалната сделка за ПИБ е, че от 2009 г. е член на борда на директорите на Citigroup.
24 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nspassov2007 avatar :-|
    nspassov2007
    • - 2
    • + 1

    Ромчо Мангала вече е приготвил цяла каруца с желязо за мажоритарния дял на ПИБ.

    Нередност?
  • 2
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider
    • + 1

    Да пристават на ВТБ, те имат опит в района :)

    Нередност?
  • 3
    qqn1504509197531117 avatar :-|
    Clement Phillips

    Getting a legitimate loan have always been a huge problem To clients who have financial problem and need solution to it. The issue of credit and collateral are something that clients are always worried about when seeking a loan from a legitimate lender. But.. we have made that difference in the lending industry. We can arrange for a loan from the range of $2,500. to $500,000.000 Our Services Include the Following: Debt Consolidation Second Mortgage Business Loans Personal Loans International Loans Auto Loans Family loan Loan for any kinds E.T.C Email: [email protected]
    +918130447108 (Call/Whats app)

    Нередност?
  • 4
    hua45680745 avatar :-|
    Камелия Нинова

    Паулина Христова и Диана Каменова работят във FiBank и са прикрити зад редица съвестни служители и мениджъри. Възползват се от доброто име на банката и така са излъгали много клиенти.

    Нередност?
  • 5
    enb26680753 avatar :-|
    Найден Матеев

    Причината е повече от ясна – Каменова иска насрещна финансова „почерпка“, за да оправи запорираната сума. В противен случай клиентът ще си види парите на кукуво лято. След всички скандални разкрития, не е учудващо, че срещу банковата шефка има подадени множество жалби в БНБ, а вече и в Европейската централна банка. Тя е била привиквана многократно за разпити в СДВР от икономическа полиция, от където са се заели да разследват злоупотребите й с положението й. Срещу нея са образувани и множество преписки и досъдебни производства. Профилът, който разследващите са й създали, не е никак ласкателен за нея, още по-малко пък такъв, който буди доверие. Мнението на специалистите е, че Диана Каменова е лице, притежаващо ясно изразено криминално подсъзнание. Тя не притежава скрупули в действията си и е склонна към извършване на престъпления. Освен това профилът й ясно посочва, че Каменова не притежава ценностна система, няма ценности и вяра в доброто – все черти, типични за закоравели престъпници.

    Нередност?
  • 6
    dac13635356 avatar :-(
    Данаил Миленов

    Има група за всички станали жертва на финансовите престъпления на Паулина Христова и Диана Каменова. Двете работят във FiBank. Който има проблем с тази банка, има проблем с Диана. Тя върви ръка за ръка с проблемите.

    Нередност?
  • 7
    hha06635339 avatar :-|
    Бойко Тодоров

    Контролните органи алармират всички, които са станали жертва или имат съмнения, че някой в банката вреди на тях и на финансите им, както и ако забележат, че от сметките им липсват суми, незабавно да подадат сигнал срещу Каменова на телефон 112 или в най-близкото полицейско управление. Всяко едно РПУ си има сектор за борба с икономическите престъпления, от където ще се заемат с разследване на сигнала. Служителката Диана няма да продължава дълго още да върти схемите си. Рано или късно всичко ще приключи.

    Нередност?
  • 8
    scp29579546 avatar :-|
    cvetomir_borisov_11_22

    Диана действала на принципа „на мен да ми е добре“. Бивши нейни подопечни разкриват, че тя решавала на кого да бъде отпуснат кредит едва след като получела солиден финансов стимул за одобрението. Очаквано, в даден момент тези и действия довели до смяната й на сладкия пост. Вместо да си вземе бележка и да се кротне обаче, тя си продължава в същия дух до ден днешен. Нещо повече, въпреки скандалните злоупотреби, тя продължава да гради кариера във финансовите институции. И към днешна дата е шеф в голяма банка.
    Където също доволно се възползва от високия си пост. Потърпевши клиенти на банката пропищяха, че Каменова е запорирала солидни суми от личните им сметки. При това без никаква причина! На един от ужилените са му спрени цели 400 хиляди лева! Негови пари, до които той няма достъп заради действията на шефката.

    Нередност?
  • 9
    pdj06681339 avatar :-|
    Давид Атанасов

    И двете са опасни поотделно, какво остава заедно! Съгласен съм с вас! Скандалите ги съпътстват не само в работата, но и в личния им живот. Каквото повикало - такова се обадило. Няма как да лъжеш хората постоянно и да очакваш,че всичко ще бъде наред.

    Нередност?
  • 10
    kfy04682133 avatar :-|
    Камен Даскалов

    Диана Каменова е била привиквана многократно за разпити в СДВР от икономическа полиция, от където са се заели да разследват злоупотребите й с положението й. Срещу нея са образувани и множество преписки и досъдебни производства. Да не говорим за Паулина ….

    Нередност?
Нов коментар