Банка на големите кредити

"Кремиковци" - активите на софийския металургичен завод бяха купени през 2011 г. за 316 млн. лв. от "Елтрейд къмпани" чрез кредити, отпуснати на три привидно несвързани дружества. Така беше заобиколено законовото ограничение, че банката не може да отпуска повече от 25% от собствения си капитал на едно лице или група, въпреки че очевидно и трите кредита са носители на общ риск. В края на 2015 г. активите на "Елтрейд", което се занимаваше основно с продажба на скрап (едно от големите дружества в този бранш, "Надин", също е крупен кредитополучател на ПИБ) от "Кремиковци", но беше хронично на загуба, бяха придобити от ПИБ при оценка 271 млн. лв. и така кредитът е погасен, макар че все още не е ясно дали банката може да го продаде за такава стойност, или някой ден ще трябва да отчете загуба. В баланса й има имоти за над 1 млрд. лв., придобити като обезпечения, чиято оценка също крие рискове.

Васил Божков - банката беше сред основните кредитори в неговия пътностроителен и жп бизнес. При знаковите фалити на компании като "Холдинг Пътища", "Мостстрой", "Железопътна инфраструктура ХД" и дъщерните му дружества тя рискуваше да понесе солидни загуби. Това беше до голяма степен избегнато като финансирани от ПИБ дружества придобиха, голяма част от активите - в момента обединени в "ПСТ груп", което заедно с дъщерните си компании е заложено в полза на банката срещу кредити за сумарно над 150 млн. лв. До известно време в строителния бранш компанията се приемаше за общо владение на собствениците на ПИБ и Делян Пеевски, като сега се смята, че депутатът от ДПС по-скоро е излязъл от ПСТ.

Делян Пеевски - след краха на КТБ ПИБ е едната от банките, обслужващи бизнесите на депутата, редом с държавната ББР. В края на 2016 г. ПИБ отпусна кредит на неговата верига техника "Техномаркет" (24 млн. лв.), а също и за покупката на дипломатическия клуб в Бояна (10 млн. лв.). Банката е кредитор и на други свързани с депутата компании като "Табак маркет" покрай цесии на вземания от КТБ, чрез които те погасиха кредитите си.

"Юлен" и "Витоша ски" - концесионерите на ски зоните в Пирин и Витоша са сред големите кредитополучатели на ПИБ, като собствеността им опира до кипърски офшорки, регистрирани в един офис с дружествата собственици на "ПСТ груп", ОЦК и още много кредитополучатели на банката. За кредита си от 77 млн. лв. "Юлен" е заложил дела си в "Би Ейч Ер логистик", където е партньор с авиокомпанията BH Air. В нея най-голям акционер е "Балкан холидейз сървисис", управлявано от съпругата на Цеко Минев Радка, която е и в надзорния съвет на ПИБ.

"Нет 1" - интернет и тв доставчикът, който наскоро смени собствеността си, дължи над 60 млн. лв. на ПИБ, трупани за покриване на непрестанните загуби, откакто операторът съществува - в последните години по около 9-10 млн. лв. Дружеството е декапитализирано и при обемите му на приходи този дълг изглежда необслужваем. Формална връзка в собствеността с ПИБ няма, но при тези нива на дълг реално банката има възможност за контрол над компанията.

"Гамакабел" - аналогично заводът за кабели трупа загуби, които са покривани с нови заеми от банката и така се достига до нива около 40 млн. лв. Формална връзка в собствеността с ПИБ няма, но при тези нива на дълг реално банката има възможност за контрол над компанията.

"Домейн Бойар интернешънъл" - Едноименната марка, създадена от Маргарит Тодоров, е най-изнасяното българско вино. Обединени под шапката на това дружество през 2007-2008 г., избите са на загуба от създаването им до 2015 г., когато излизат на малка печалба. Собствеността е в кипърско дружество, а кредитът от ПИБ е за 21 млн. евро

Румънските дела - риск за загуба за ПИБ носи и съдебната сага с румънската Агенция за плащания и интервенция в земеделието APIA, която е еквивалент на българския Държавен фонд "Земеделие". През 2012 г. "Ви Ем корпорейшън", собственост на подставеното (по негово собствено обяснение) лице Валери Петров, сключва три договора за доставка на хранителни продукти за крайно нуждаещи се в Румъния и представя банкова гаранция от ПИБ за 22 млн. евро. Въпреки плащанията от APIA храни не са доставени и агенцията иска да усвои гаранцията, докато самата банка претендира, че също е жертва на измама, което я освобождава от поетото задължение. В Румъния има повдигнати обвинения срещу бивши директори, а агенцията опитва да си събере вземанията чрез частен съдебен изпълнител.