Как BMW може да стъпи на БФБ

Потърсен за подробности, изпълнителният директор на БФБ и на Централния депозитар Васил Големански обясни, че идеята е да се качат книжа първоначално на 15 - 20 компании, листвани на Deutsche Boerse, а впоследствие броят на инструментите да се увеличи до около 80. Целта е да се селектират компании от всичко около 7000 на Deutsche Boerse, към които би имало интерес и активна търговия, което да оправдае допълнителното натоварване и разходи. Логично е това да са компонентите на индекса DAX (като например BMW, Deutsche Bank, Lufthansa, Siemens...) и други големи компании, в които и сега български пенсионни и взаимни фондове, застрахователи и банки инвестират. Все още не е направен подборът на книжата, но той ще бъде именно на база анализ на интересите на големите институционални инвеститори. Така ще им се даде възможност да го правят при по-ниски транзакционни разходи, което ще повиши доходността им. "И в момента българските институционални и индивидуални инвеститори влагат средства в такива емитенти, но при значително оскъпяване заради посредниците", обяснява Големански, изпълнителен директор на Централния депозитар и на БФБ, според когото директното търгуване през БФБ ще понижи разходите им в пъти.

Пазарът харесва това

Именно това според мениджър от индустрията на пенсионните фондове е ключът за успеха на BSE International: "Това е услуга, до която ние така или иначе имаме достъп. Ако цената е сходна с тази, която и сега плащаме, едва ли новият сегмент ще е от полза. Но ако е по-евтино, ще е атрактивно."

Услугата би разкрила възможности и пред по-малките, индивидуални инвеститори, за които високите транзакционни разходи до момента са превръщали в "забранителна" търговията с чужди акции. Ако разходите по нея са по-ниски, ще могат да се сглобяват по-добре диверсифицирани портфейли.

Важно за инвеститорите е и броят на инструментите, предложени за търговия на новия сегмент, да е висок. Ако са 40 или 80, това би се възприемало като ограничаващо. "Нужно е да са поне 300 - 400, защото инвеститорите купуваме и продаваме активно. Иначе ще стане така, че ще набавяме 5 или 10 позиции от БФБ, а за останалите ще трябва пак да купуваме от чуждите пазари", обяснява експерт от пазара.

"Сегмент на БФБ за листване на чужди компании е възможно да увеличи диапазона на инвеститори, особено ако листнатите са големи международни компании, познати на масовата публика поне като бранд, ако не като финансово представяне. Въпреки че има и известен брой български компании, които имат добра дивидентна доходност, все пак като брой те са далеч недостатъчно, за да се формира достатъчно добре диверсифициран портфейл. Доста от чуждите компании редовно раздават дивиденти, като по този начин могат да се превърнат в алтернатива или допълнение на спестяването в банкови влогове и недвижимо имущество. Разбира се, доколко тази инициатива ще увеличи спектъра на потенциалните участници на БФБ зависи и от конкретните условия за търговия, които ще бъдат предоставени за този сегмент", коментира Иван Иванов от "Скай управление на активи".

Като цяло участниците на капиталовия пазар са заинтригувани от идеята и я приветстват, още повече че инициативата за нея идва от ръководството на една държавна и по презумпция тромава структура, която е ограничена откъм полезни ходове. Но има и известна доза скептицизъм, че проектът ще бъде докаран до по-далеч от този за SEE Link например, който трябваше да създаде възможност за инвестиции на капиталовите пазари в региона без ограничения, но в крайна сметка стигна само до информационен обмен. От някои от инвестиционните посредници, които "Капитал" потърси за коментар по идеята, отказаха да се включат с аргумента, че не са запознати с подробности по нея, въпреки че проектът се рекламира като предварително обсъден със заинтересованите участници и като част от стратегията за развитието на пазара.

Въпреки съмненията обаче потенциалните ползи за пазара изглеждат повече от рисковете, които дори при пълен неуспех се ограничават основно в допълнителни разходи за самото дружество БФБ и неговите акционери. Доколкото обаче не се предвижда наемане на нови служители, евентуалните приходи от допълнителния оборот на новия сегмент могат и да подобрят резултатите на БФБ.

Васил Големански, изпълнителен директор на Централния депозитар и на БФБ: През нас търговията ще е в пъти по-евтина

Каква е идеята на проекта за създаване на сегмент за чужди акции?

Идеята е да използваме възможността, че работим с XETRA и че имаме директен достъп до Deutsche Boerse, което прави технически много лесно отварянето на сегмент за финансови инструменти на чужди емитенти на БФБ, през който българските инвеститори да имат по-лесен и евтин достъп.

Колко и какви емитенти ще бъдат качени за търговия на БФБ?

От всички над 7 хил. емисии на Deutsche Boerse бихме могли да подберем в началото между 20 и 40, а впоследствие до 70, максимум 80, които да са наистина качествени финансови инструменти на големи и интересни компании, към които и сега българските пенсионни фондове проявяват интерес. Листването няма да изисква някакъв ангажимент от самите тях.

Колко по-изгодно ще е за българските инвеститори да търгуват на този сегмент?

През нашата система транзакционните разходи ще бъдат в пъти по-ниски, което се постига благодарение на това, че успяхме да договорим много изгодни финансови условия за тази търговия с колегите от Германия. Сетълментът ще приключва в Clearstream, но ще минава през Централния депозитар. Самата Clearstream има достъп до 170 пазара в света и тази връзка, която изградихме преди 5-6 години с тях, но така и не е била ползвана досега, ни дава възможност да преместваме български ценни книжа до тези пазари. Така че проектът има потенциал за развитие.

Ще се промени ли нещо за инвестиционните посредници, които и сега предлагат търговия на чужди пазари?

Технически няма да има разлика за тях, защото през платформите, с които и в момента разполагат някои от тях, в това число системата COBOS, ще им се отвори възможност за търговия на още един сегмент, без да правят допълнителна инвестиция. Просто търговията с германски акции, качени за търговия там, ще им излиза в пъти по-изгодно, отколкото ако го правят през посредниците, с които работят в чужбина.

Кога да очакваме пускането на този сегмент?

Между 2 и 4 месеца ще отнемат техническите процедури, в това число преводът на проспектите. Преводът на проспектите и периодичното разкриването на информация до инвеститорите пада като задължение изцяло върху нас и ние смятаме, че разполагаме с достатъчно собствени ресурси.