КЗК разреши на Пощенска банка да купи Банка Пиреос България

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на Пощенска банка да придобие Банка Пиреос България, с което е преодоляно и последното препятствие пред създаването на четвъртия по големина играч на банковия пазар в България. Сделката за 75 млн. евро бе договорена още през ноември миналата година, но изчакваше регулаторни одобрения. Така очакванията са финализирането на сделката да стане факт до средата на годината, с което да се пристъпи към сливане на двете институции.

Зелена светлина от регулатора

Становището на антимонополния орган е взето след изследване на пазарните позиции, които бъдещата обединена банка би имала на пазара, както и след становища на заинтересовани страни. В анализа на КЗК се посочва, че след приключване на сделката и изпълнение на плана за вливане на Пиреос в Пощенска банка новата структура ще има четвърто място по големина на активите с 10% пазарен дял. При банкирането на дребно в сегмента депозити на граждани и домакинства обединението ще заема четвърто място с пазарен дял от 11.5%, при жилищните и ипотечни кредити - трето място с 17.9% пазарен дял, при потребителските кредити - пето място и 9% пазарен дял, а при корпоративните кредити - 4-то място и 11.2% пазарен дял.

В хода на производството КЗК е разгледала и становища от други институции като БНБ и КФН, от Асоциацията на банките в България, както и от големи клиенти на двете банки като "Еко България", "Мост компютърс", "Октопод инвест холдинг". Всички те са позитивни за ефектите от сделката върху бизнеса им и върху банковия пазар в страната.

Становище е постъпило от Highgate Capital Management, лондонски фонд за инвестиции в подценени активи, който в качеството му на неудовлетворен от процедурата кандидат-купувач е изпратил жалба до Европейската комисия с мнение, че сделката трябва да бъде спряна, тъй като нарушава правилата за държавна помощ. Мотивът е, че стабилизационният фонд на Гърция, който подпомогна финансово групата на Пиреос в Гърция, е имал възможност да упражнява контрол върху сделката. Доводът обаче не е приет от българския регулатор.