Moody’s понижи депозитния рейтинг на ПИБ с една степен до B2

Затова и от Moody’s приемат, че има опасност капиталът на ПИБ да ерозира от лошите кредити, които не са покрити с провизии, както и от реализирането на внушителния й портфейл от недвижими имоти.

Отчетеният базов капитал от първи ред (CET1) от ПИБ към края на 2018 г. е 13.3%, а общата капиталова адекватност - 16.1%, което надвишава изискванията на БНБ. Освен това тези данни не включват печалбата за миналата година, която се очаква да се капитализира и така по сметки на Moody’s двете съотношения биха се покачили съответно до 15.8% и 18.6%.

Същевременно трябва да се има предвид, че към края на март 2019 г. отчита понижение на CET 1 до 12.7% и на общата капиталова адекватност до 15.6%. Освен това през април БНБ е започнала да изисква и допълнителни капиталови надбавки от банките с високи нива на лоши кредити и слаб риск мениджмънт, които могат да достигнат и до 3-4 процентни пункта надбавка в капиталовите изисквания. От регулатора не съобщават конкретните нива на тези т. нар SREP изисквания към отделните банки.

От Moody’s отчитат като позитив на ПИБ силната възможност на банката да генерира възвращаемост преди начисляване на провизии, структурата й на финансиране, разчитаща основно на депозити, и солидния ликвиден буфер. Като негатив е посочено, че корпоративното управление все още се развива и е по-слабо от световните стандарти за добри практики. Концентрацията на собствеността в двама акционери поражда някой рискове, свързани с тези ключови лица, пише още в обосновката. Основните акционери на ПИБ с по 42.5% дял всеки са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

Една стъпка нагоре заради държавата

Крайният рейтинг на ПИБ е облагодетелстван от оценката, че има умерена вероятност за подкрепа от правителството. Това дава бонус от една стъпка нагоре в рейтинга, който без нея би бил B3 - най-ниското ниво над C-рейтингите, които вече отразяват много високо ниво на кредитен риск. Сегашната оценка на ПИБ B2 е пет нива под считаните за инвестиционен клас рейтинги и седем нива под дългосрочния рейтинг, присъден от Moody’s на България.

От Moody’s традиционно считат, че въпреки рестрикциите за спасяване на банки по европейските правила и регулации държавите имат инструменти за подкрепа, особено за системно важни институции. Отчита се и че ПИБ вече е получавала държавна подкрепа през 2014 г. С 9.6% пазарен дял към края на 2018 г. тя е четвъртата по активи банка в страната, като вероятно ще бъде изместена от тази позиция след придобиването на Пиреос банк България от Пощенска банка и сливането на двете.

Преди ключовата проверка

Понижението на рейтинга не е повлияно от провежданите от ЕЦБ прегледи на качеството на активите и стрес тестове в ПИБ и още пет български банки, от които все още няма данни, а резултати се очакват през юли. В съобщението на Moody’s обаче те са посочени като потенциална причина за ново понижение, ако покажат съществени допълнителни рискове. Други фактори, които биха натежали на рейтинга, са влошаване на капиталовите показатели и възвращаемостта или индикации, че банката би имала нужда да набира капитал, за да покрие понижени оценки на активите. "Влошаване на ликвидността и отлив на депозити също би могъл да доведе до негативен натиск върху рейтинга", пише в обосновката.

До покачване на рейтинга би довело съществено подобряване на финансовия фундамент и най-вече значително понижаване на риска чрез свиване на лошите кредити и недвижимите имоти в баланса. Това може да бъде постигнато още през покачване на покритието на проблемните експозиции с провизии, но без да пострада рентабилността, а също и ако продължи да се намалява концентрацията на кредитите. Евентуално покачване на депозитния рейтинг може да дойде от потенциално решение да се ползва подчинен дълг и други хибридни капиталови инструменти, които при евентуални проблеми редом с акционерите първи понасят загуби.