Печалба с подобрители

Рекордните 1.67 млрд. лв. идват и от еднократни ефекти при Уникредит, BNP, ПИБ и Инвестбанк

Николай Стоянов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако се слушат предупрежденията, 2018 г. не би трябвало да е звездна за българския банков сектор. "Предизвикателна среда", "свиващи се маржове", "нива на необслужваните кредити все още над средните в ЕС"...

Въпреки това банките отчетоха рекордните 1.67 млрд. лв. печалба. Това съответства над 40% годишен ръст, или почти половин милиард над нивото от силната 2017 г. Какво генерира този внушителен резултат? Ако той се разбие внимателно, се вижда, че немалка част идва от еднократни събития и ефекти. Когато те се елиминират, все пак остава ръст (вероятно и рекорд), предизвикан от оживлението в кредитирането и по-малкото обезценки, но той би бил далеч по-умерен.

Еднократните бонуси

Когато се гледат въпросните 500 млн. лв. допълнителна печалба на ниво система, при тях трябва да се съобразяват няколко специфични фактора за 2018 г., които вероятно не биха се повторили през настоящата:

- 110 млн. лв. приход от дивиденти за Уникредит Булбанк от дъщерните й дружества за потребителско кредитиране и лизинг, които я изведоха до рекордните за българска банка 430 млн. лв. печалба. В предходните години техните финансови резултати се реинвестираха. Няма яснота дали политиката е трайно сменена, или това е било еднократно решение.

- 45 млн. лв. печалба за BNP Paribas Personal Finance. В предходните години френската група оперираше с небанково дружество, но от 2018 г. оформи дейността си като клон.

- Около 70 млн. лв. еднократен приход за ПИБ от продажба на имот. Банката има още много недвижима собственост в баланса си, но няма сигурност дали, кога, с какъв темп и при какви цени ще може да се освобождава от тях, а съответно и дали ефектът ще е печалба или загуба (виж текста на стр. ).

- 23 млн. лв. печалба на Инвестбанк заради счетоводно третиране на вливането на Търговска банка "Виктория" в нея.

Освен това и ръстът през 2018 г. е усилен от това, че ОББ занижи базата през 2017 г. Покрай придобиването й от белгийската KBC и сливането й със Сибанк тя отписа ударно 81 млн. евро и завърши годината с почти 25 млн. лв. загуба. Без такъв еднократен ефект за 2018 г. банката отчита над 173 млн. лв. печалба - или само тя допринася за почти 200 млн. лв. покачване на печалбата. Или казано по друг начин - ако извадим ОББ от сметките за двете години, спад на разходите за обезценки почти няма - вместо с 280 млн. лв. те се свиват с едва около 25 млн. лв.

Извън всичко това нетният лихвен доход остава практически без промяна. На ниво система той се покачва с 2.3% до 2.74 млрд. лв., но ако се изключи от сметките BNP Paribas Personal Finance, има дори лек спад от близо 20 млн. лв. Нетният доход от такси се повишава с 68 млн. лв. на ниво система (или 40 млн. лв. без ефекта BNP). Но това не е достатъчно да компенсира растящите административни разходи покрай покачващите се заплати в страната.

Продължаващото оживление

При всички забележки няма как да не се отчете успешната година за сектора, който се възползва от раздвижването в икономиката. Стъпвайки на оптимизма и на фирми, и на домакинства, някои играчи се впускат в агресивно кредитиране, което доведе и до най-бързите темпове на растеж от 2009 г. насам.

Банковите активи за пръв път прехвърлиха границата 100 млрд. лв. и приключват годината на ниво 105.5 млрд. лв. Ръстът в балансовото число на банките в голямата си част е органичен, но и тук има специфични моменти. Освен включването в статистиката на BNP с около 600 млн. лв. активи тук влиза и увеличението на капитала на ДСК в края на декември с 600 млн. евро, които в голямата си част са предназначени за покупката на Експресбанк и другите бизнеси на Societe Generale в България. В началото на 2019 г. сделката вече беше финализирана, така че сумата е платена към френската банка и е напуснала активите на българската банкова система. А още 500 млн. лв. са депозит на Държавна консолидационна компания в ББР по предоставените й от държавата средства, които трябва да отидат в нова компания за поддържане на язовирите.

Част от добрата конюнктура в момента е и продължаващото прочистване на балансите на банките чрез отписване и продажби на портфейли с необслужвани заеми. За година те намаляват с около 1.5 млрд. лв. до 6.8 млрд. лв. Това съвместно с ръста на кредитирането води до свиване на дела на необслужваните заеми до 7.6% към края на годината спрямо 10.2% за 2017 г. А ако се отчетат и направените обезценки, т.нар. нетни необслужвани кредити са едва 3.3 млрд. лв., а делът им се свива за година от 5.5% до 3.9%.