Намалява броят на длъжниците, предадени на компаниите за събиране на вземания

В същото време двойно по-голям е обемът продаден дълг до над 1.1 млрд. лв. за полугодието

Райна Миткова - Тодорова (в средата), Лилия Димитрова и Димитър Бончев от Асоциацията на колекторските агенции в България представят изследването, което се прави с института за маркетингови изследвания "Ипсос България"

Гергана Михайлова

Райна Миткова - Тодорова (в средата), Лилия Димитрова и Димитър Бончев от Асоциацията на колекторските агенции в България представят изследването, което се прави с института за маркетингови изследвания "Ипсос България" © Анелия Николова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Броят на лошите длъжници на банки, ютилити компании и фирми за бързи кредити чувствително е спаднал към полугодието, съобщиха от професионалната асоциация на колекторите. Новите случаи, възложени им за събиране, са били 570 хил. при близо 640 хил. година по-рано, а средната сума на длъжник е 815 лв. в сравнение с 1162 лв., което също е значително понижение спрямо същия период на миналата година. Колекторите посочват, че се наблюдават и най-добрите показатели при междуфирмената задлъжнялост, откакто провеждат специализираното изследване в България. Обясненията за промените са в благоприятната икономическа обстановка, повишената финансова култура на потребителите и резултата от дейността на фирмите за събиране на вземания, които за малко повече от десет години работа на пазара в България наложиха разбирането, че неплащането на задължения не води до анулирането им.

За домакинствата бремето на дълговете намалява

От януари до края на юни възложените за събиране дългове са били в размер на 464.43 млн. лв. спрямо 743.9 млн. лв. към същия период на предходната година. С това тенденцията на спад в обемите на задълженията, предавани на колекторите, се запазва за втора година. Банките продължават да са най-големият клиент на индустрията, предавайки й близо половината от случаите. Фирмите за бързи кредити са с дял от 20%, като при тях се наблюдава леко увеличение във възложените за събиране вземания. По-голяма динамика има при доставчиците на комунални услуги, при които повишението в предадените за събиране вземания е от 1% на 5% от общия обем.

Обяснението за динамиките при отделните сегменти е, че при банките е възприет подход с по-ранна продажба на портфейли с лоши кредити, което намалява обемите и случаите, възложени за събиране на колекторите. В същото време при бързите кредити профилът на потребителя не се изменя сериозно във времето, което прави картината по-статична. Според Райна Миткова-Тодорова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България и ръководител на една от големите компании в сектора, "ЕОС Матрикс", основната причина за цялостния спад в задлъжнялостта на населението е, че потребителите са по-платежоспособни. Според нея потребителите вече знаят защо е важно да запазят добро кредитното си досие.

Положителна тенденция и в корпоративния сектор

Тодорова обръща внимание и върху подобрението при междуфирмената задлъжнялост, изразяващо се в спад на обемите и позитивен тренд на покачване на плащаемостта. У нас 77% от издадените фактури се плащат навреме през настоящата година при 76% през миналата. Българските компании демонстрират най-добрите показатели по редовност на плащанията от 6 години насам, показват данните на професионалната асоциация. "Забавените плащания носят негативи като намаляване на печалбите на компаниите, липса на ликвидност и по-високи разходи за лихви. За да компенсира ефектите от несъбраните вземания, част от бизнеса ограничава инвестициите, съкращава служители или не наема нови, а някои компании увеличават цените на стоките и услугите си", посочва Тодорова.

Продажбите на лоши банкови кредити са в бум

За разлика от работата по събиране на вземания по възложение от клиент дейността по обработване на дългове за собствена сметка при колекторите расте за поредна година. За полугодието са изкупени дългове за 1.180 млрд. лв. спрямо 584.6 млн. лв. към същия период на миналата година. Ръстът се дължи основно на активността на банките и най-вече на три по-едри сделки в началото на годината. "Това е международна тенденция, която е факт отдавна в Европа, просто тук идва със закъснение, но очакваме да се запази в следващите 1-2 години", коментира Лилия Димитрова, заместник-председател на Асоциацията на колекторските агенции в България и ръководител на "Фронтекс".

Същата е прогнозата и на Димитър Бончев, изпълнителен директор на "Агенция за събиране на вземания" (АСВ). "По отношение на изкупените вземания очакваме за тази година да има ръст в обема им. Предварителните ни прогнози са за около 2 млрд. лв., или малко над 2 млрд. лв. общо продадени портфейли, буквално от всички сектори - обезпечени и необезпечени кредити от корпоративния сектор, МСП и ритейла, може би с по-малко участие на ипотечните кредити на физически лица. В следващите години при благоприятно развитие на икономиката е логично обемите да намалеят."

Нова тенденция

Според ръководителя на компанията, която е част от норвежкия B2Holding, нова тенденция, която започва да се развива през последните години, е развитието на вторичен пазар на вземания, както и подписването на все повече рамкови договори. "АСВ е сред пионерите и продължава да е лидер по брой активни споразумения. Виждаме, че се увеличават обемите, продадени по силата на такива договори, и очаквам този ръст да остане стабилен и през следващите година-две", посочва Бончев. Обяснението за това е, че след кризата банките изчистиха много от лошите си заеми чрез продажбата им на търгове с големи пакети. "Такива търгове наблюдаваме дори и в момента, а рамковите споразумения са следващия етап - с тях регулярно кредиторите продават просрочени вземания. Предимството им е минималният разход на време и средства, както и възможността дълговете да не се трупат в балансите, не на последно място и цената на подобни, по-ранни сделки, е значително по-висока", смята експертът.