БНБ даде на банките пет работни дни да предложат кредитен мораториум

Секторът има готовност бързо да каже за какви видове кредити ще важи и за какъв срок ще могат да се отложат плащанията

Ръководената от Димитър Радев БНБ ще трябва да се произнесе по предложенията на асоциацията. Реално мораториумът ще даде някакъв срок, в който могат да не се правят вноски по заеми

Николай Стоянов

Ръководената от Димитър Радев БНБ ще трябва да се произнесе по предложенията на асоциацията. Реално мораториумът ще даде някакъв срок, в който могат да не се правят вноски по заеми © Надежда Чипева

След като вчера Европейският банков орган прие насоки за мораториумите върху плащания по кредити във връзка с COVID-19, днес Българска народна банка излезе с решение, че ще ги спазва, и изиска от банките в петдневен срок да й представят за одобрение конкретен пакет мерки. Така в България вероятно още следващата седмица ще бъде задействан частен мораториум върху плащанията по банкови кредити, т.e. такъв по инициатива на самите банки, а не наложен от държавата или регулатора.

По информация на "Капитал" Асоциацията на банките в България вече има готовност и проектът ще бъде представен много преди крайния срок, още в началото на следващата седмица. От него ще станат ясни и всички детайли - за какви видове кредити важи и за какъв срок ще могат да се отложат плащанията.

Какво може да е мораториум

Досега БНБ и българските банки изчакваха насоките на ЕБО именно за да има яснота какво ще може за регулаторни цели да се счита за мораториум. Това е важно, тъй като при прилагането му банките ще получат гъвкавост просрочените и преструктурирани кредити вследствие на пандемията да не се водят лоши и да не се налага автоматично да заделят провизии върху тях. За банкерите това е ключово, тъй като провизиите за тях означават счетоводни загуби и намаляване на капитала. Така предвид масово пострадалите бизнеси и домакинства вследствие на ограниченията за справяне със заразата и спада в икономиката капиталовата адекватност на банките може бързо да падне под регулаторните минимуми. А дори да остане над тях, свиването й ще е пречка за тях да кредитират, което може да забави излизането от кризата.

ЕБО изрично прецизира какви трябва да са изпълнените условия, за да се приеме, че е налице мораториум. На първо място мерките трябва да са наложени достатъчно широко като обхват на институциите, които ще ги спазват. Предвид, че в България в АББ членуват всички банки и тя е единствената браншова организация, това условие не е проблем. Изрично се подчертава, че инициативи на отделна банка не се считат за мораториум и ако тя предлага някакви облекчения на своите клиенти, е длъжна да разглежда случай по случай кредитополучателите и да прилага стандартните изисквания за провизиране при преструктуриране.

Освен това мораториумът трябва да е насочен към достатъчно широк кръг кредитополучатели. Спрямо това какви са най-засегнатите длъжници в различните страни може да има мораториуми примерно само за ипотечни, потребителски кредити или пък за малки и средни предприятия. Може да е насочен само към клиенти от определен регион или пък само към индустрии от определени сектори. Изрично е посочено, че като фактор не може да се ползва влошената кредитоспособност на клиентите - примерно не може да е насочен само към кредити с просрочия или поставени под наблюдение. Обратно обаче, мораториумът може да бъде ограничен само за обслужваните кредити.

В България очакването е да се приложи широк мораториум, обхващащ и граждани, и фирми, но не е ясно дали ще обхваща абсолютно всички видове кредитни продукти. По принцип няма пречка в една държава да функционират и няколко различни мораториума.

Още няколко изисквания са предложените облекчения да бъдат еднакви за всички, към които са адресирани, а също и да е предвидено само промяна в графика на плащанията, а не и други условия. Изрично е посочено, че промяна на лихвата ще се счита за преструктуриране и съответно банките, ако предложат такова на клиентите си, ще трябва да го третират като преструктуриране по обичаните си правила. Мораториумът няма да се прилага за нови кредити, сключени след обявяването му, тъй като се счита, че банките вече са наясно с усложнената икономическа обстановка при решението си да отпускат заеми.

Какво ще се промени

Реално мораториумът ще даде някакъв срок, в който могат да не се правят вноски по заеми. Това няма да води до никакви тежести за кредитополучателите като наказателни лихви, вписване на просрочие в кредитния регистър и т.н. За банките това ще означава, че този срок няма да се брои в дните просрочие след падеж, след които по правило те трябва да поставят кредита под наблюдение или да го обявят като несъбираем. Така реално те получават регулаторна отсрочка.

Всякаква друга промяна обаче не е част от мораториума и той не предвижда опрощаване на лихви или главници или каквито и да е други промени в условията. След края на мораториума по замисъл клиентите трябва да продължат да обслужват заемите си по обичайния ред само с нов удължен погасителен план. Естествено всяка банка и всеки клиент могат да преговарят и за всякакви други изменения в договорите им, но това не е част от общия мораториум. Все пак банките получават малко гъвкавост и по тази линия - например ЕБО предвижда отпускането на допълнителен кредит на настоящ длъжник, спрямо когото важи мораториума, да не води автоматично до прекласифициране на експозицията като преструктурирана.

Очакванията обаче са всякакви такива случаи да се разглеждат поотделно. Като цяло европейският регулатор вменява на банките да продължават да следят за кредитоспособността на клиентите си и където има индикации за влошаване да я отчитат коректно. Основният принцип е сам по себе си мораториумът да не произвежда лоши кредити, но ако примерно някоя компания е застрашена от фалит заради кризата въпреки облекченията по заема й, това да води до прекласифицирането й като по-рисков кредитополучател. Изрично е посочено още, че вече класифицирани като лоши и преструктурирани кредити преди пандемията, това няма да се променя в следствие на мораториума и те ще си останат такива.

Това оставя доста гъвкавост, но и предизвикателства за националните регулатори, какъвто е БНБ. Те ще трябва да балансират между снизходителност към поднадзорните лица предвид стресовата ситуация, но също така и да не допускат опити за разкрасяване на банковите отчети с недостатъчно провизирани лоши кредити, което би могло да заложи бомби със закъснител на по-късен етап.