К10: Най-добрите банки на 2019 г.

Въпреки динамичните процеси и бързо променящите се данни обаче класацията на "Капитал" дава ценна информация, защото тя показва в какво състояние банките влизат в кризисен режим. В последните няколко години банкерите залагаха на различни стратегии - някои по-консервативно разчистваха балансите си, други се впускаха в експанзия и опит да завладеят пазарен дял в добрите години. През цялата си история методологията на К10 е давала бонификация на банките, залагащи на добър микс между стабилност и рентабилност, и това ни дава увереност, че по-челните места ще означават вероятност за преминаване с по-малко сътресения.

Свиващият се клуб

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Тази година класацията обхваща 17 банки, или с две по-малко от миналата. Причината за това е продължилата вълна консолидации в сектора, която води до окрупняване на големите играчи. Банка Пиреос беше придобита и впоследствие влята в Пощенска банка и така вече към края на 2019 г. не съществуваше в правния мир. Такава е и съдбата, очакваща Експресбанк, която през цялата минала година функционира като дъщерна на Банка ДСК. Вливането още не е приключило, но за целите на К10 резултатите им се разглеждат комбинирано. Извън това от класацията традиционно е изключена държавната ББР поради особения й статут, а също и клоновете на чужди банки, които не оперират със собствен капитал в България и много от показателите са неприложими за тях.

Като се изключи това свиване, общата класация се запазва доста устойчива спрямо тази от 2018 г. В първите пет места няма нито едно разместване, а в десетката на мястото на липсващата Експресбанк се завръща Д банк. Извън топ 10 традиционно динамиката е по-сериозна, като най-мащабното движение е спадът с пет места на Общинска банка. След приватизацията й тя поведе странна политика да продаде почти изцяло портфейла си от ДЦК и да държи над половината от балансовото си число на депозит в БНБ при отрицателна лихва, което силно подяжда рентабилността й.

В голяма степен се запазва и разделението челото на класацията да е окупирано от банките с чужда собственост, а местните играчи да са концентрирани в долната половина. Размерът (възможностите за икономии от мащаба, а също и разпознаваемостта на големите банки) също продължава да има значение и да поставя по-големите по активи институции в по-предни позиции.

Лидерът за 2018 г. Уникредит Булбанк запазва позицията си на върха, където е била в пет от деветте издания на К10 досега. Това се случва, при все че комбинирано ДСК и Експресбанк я изместват от първото място по активи в страната, макар и при финализиране на реалното сливане след елиминации да няма разместване. Уникредит Булбанк задържа и традиционното си лидерско място в подкласацията "Стабилност и риск" благодарение на съществения излишък от капитал, с който оперира.

В другите две има размествания. Фокусираната върху потребителско кредитиране Ти Би Ай банк си връща лидерството при показателите за ефективност и рентабилност. Нейният модел, базиран на (в голямата си част) необезпечени краткосрочни заеми с високи лихви, в последните години й носи висока доходност, но и я поставя в по-високорискова категория. При сегашната криза вероятно той ще бъде поставен на тест.

При показателите за динамика и устойчивост донякъде изненадващо данните отреждат първото място на друга малка банка - Д банк. В последните години тя залага на не толкова агресивна стратегия, като в много отношения дори може да изглежда ретро и изоставаща от тенденциите на дигитализация. Лихвите по депозити са малко над лидерите, а кредитите са основно в класически направления с фокус да са добре обезпечени с недвижими имоти. Това се отплаща със сравнително висок ръст на активите от ниска база и устойчиви, макар и не бляскави резултати.

Последните спокойни времена

Като цяло 2019 г. маркираше солидно представяне за банките. Те реализираха буквално същата печалба като предходната (минимална разлика от 3 млн. лв. надолу, която дори теоретично може да се стопи или обърне с одитирането) - 1.67 млрд. лв. Продължаващите да се свиват лихвени маржове се компенсираха с растящите обеми кредити - особено за граждани, където годишните ръстове стигнаха двуцифрени стойности.

И през двете години резултатът беше подкрепен и от еднократни ефекти. Най-съществените от тях идват от ПИБ - в края на 2018 г. резултатът й получи сериозен тласък благодарение на сделката за част от терена на "Кремиковци". През декември 2019 г. също отчетът на банката беше украсен благодарение на продажбата на пакет лоши кредити, но ефектът е по-скромен.

Върхът на бизнес цикъла определено се отразяваше добре на сектора, компенсирайки рекордно ниските лихви. При много ниската безработица и бумтящата инвестиционна активност нормално разходите за обезценки продължаваха да падат - с 60 млн. лв. спрямо предходната година. Ръстът в кредитирането по принцип носи със себе си освен повече лихвени приходи и повече приходи от такси (над 40 млн. лв. ръст до 1.1 млрд. лв.), което допълнително подкрепяше банковите резултати.

Какво ще донесе пандемията

Не е трудно да се предвиди, че задаващата се икономическа криза ще има негативен ефект върху банковия сектор. Засега обаче все още няма никакви данни, на които да се стъпи.

Със сигурност въведеният шестмесечен мораториум ще даде глътка въздух. Заради него банките няма да има нужда масово да регистрират просрочия по вноски, което автоматично да ги залее с лоши кредити. И съответно на хартия те ще продължават да регистрират лихвени приходи, а не загуби от обезценка.

Разсрочването обаче не е панацея. Въпреки мораториума все пак ще има отчасти влошаване на портфейла (фалирали компании или пък такива със сериозно влошено състояние, ще трябва да се отчитат като по-рискови и съответно банките ще трябва да заделят провизии за тях). А освен това и след края на мораториума, дори и при осезаемо съживяване на икономиката, пак вероятно ще има вълна лоши кредити - хора, останали без доходи, или фирми, които така и няма да се съвземат от шока.

Освен загубите от обезценки банките ще страдат неминуемо и от потисната кредитна активност, а и бизнес активност, които водят със себе си спад на приходите от банкови такси. Друга голяма неизвестна е и доколко кризата ще се отрази на цените на имотите, което би могло да предизвика намаляване на стойността на обезпеченията по много заеми. Някои банки продължават все още в балансите си да държат съществени портфейли имоти, наследство от предишната криза, които също ще донесат загуби от преоценки надолу.

Със сигурност в следващите месеци ще следим с повишено внимание и показателите за ликвидност. От години секторът разполага със свръхрезерви и предизвикателството беше те да се управляват така, че да не носят загуби. Затова и ликвидността не беше във фокуса на вниманието, но при замразените за шест месеца кешови постъпления от лихви свободният ресурс ще почне да изтънява.

След одобрения от БНБ кредитен мораториум вълната необслужвани кредити, но банките неминуемо ще се сблъскат със значително влошаване на портфейлите си Фотограф : Надежда Чипева

Добрата новина е, че секторът влиза в кризисен режим със солидни буфери - и ликвидни, и капиталови. Депозитът на сектора в БНБ е около 16 млрд. лв., от които около 7 млрд. лв. са свръхрезерви (над исканите от регулатора). А при нужда БНБ може да освободи и още, като понижи процента на минималните задължите резерви. Извън това банките разполагат и с още ликвидни активи (най-вече ДЦК), като сумарно ликвидният буфер се оценява на внушителните 29 млрд. лв. Регулаторно следеното съотношение на ликвидно покритие (LCR) към края на февруари е 264.6% при минимално изискуемо 100%. То се изчислява, като ликвидният буфер се раздели на нетния изходящ паричен поток в следващите 30 дни (10.9 млрд. лв.).

Що се отнася до капитал, декларираните съотношения за адекватност в края на 2019 г. на ниво система са с около 5-6 процентни пункта над изискванията на БНБ. Макар и неравномерно разпределени по банки, това дава близо 4 млрд. лв. общо излишък. При нужда регулаторът може да намали и наложените от него буфери, които сумарно са още над 4 млрд. лв. капитал, а и това преди 1.6 млрд. лв. печалба да влезе като капитал (тъй като БНБ спря разпределянето на дивиденти). При тези стойности секторът би трябвало да може не само да абсорбира дори и солидни загуби от кризата, но и да има възможност да продължи да кредитира спокойно при излизането от нея.