К10 Устойчивост и динамика: Постоянството се отплаща

Преди кризата кредитирането вече почваше да прегрява, а някои банки залагаха на особено агресивна експанзия

Д банк под ръководството на Анна Аспарухова, за разлика от други банки с местна собственост, в последните години не преследва агресивни ръстове, а следва лидерите от близка дистанция

Николай Стоянов

Д банк под ръководството на Анна Аспарухова, за разлика от други банки с местна собственост, в последните години не преследва агресивни ръстове, а следва лидерите от близка дистанция © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В почти всеки бизнес целите се поставят годишно. В банките също кредитните отдели си преследват годишни таргети и постигането им се възнаграждава с бонуси. А освен това и мениджъри, и акционери гледат годишните отчети и спрямо това мерят успеха на банката.

Реално обаче цикълът на банковия бизнес по никакъв начин не е годишен, а обичайно е доста по-дългогодишен. Кредитите се отпускат за 5, 10 и дори при ипотечните 20-30 години. А това значи и в по-дълги периоди да се осигурява устойчивост на привлечения ресурс, макар и депозитите по правило да са по-краткосрочни и в голямата си част незабавно изискуеми. За банковите клиенти, а и за обществото като цяло също е по-важно да гледа на банките като дългосрочно устойчиви, а не като произвеждащи голяма печалба в рамките на изолирана година. За първите - защото работят с тях и им поверяват финансите си, а за вторите - защото като крайно при трусове в сектора често държавата идва като спасител с данъците им.

Всичко това прави важно банките да се гледат в динамика. Макар К10 да е класация за представянето на играчите в сектора през 2019 г., то няма как да се изолира от развитието на конкретната банка години преди това. По-дългият поглед дава поне някаква представа доколко показателите й са устойчиви или са плод на еднократни събития. Показателите за устойчивост и динамика са и донякъде ориентир за бъдещото развитие - дали бизнес моделът и стратегията й произвеждат желаните резултати. Естествено с уговорката, че шоковото събитие от тази година не е и няма как да е предварително разчетено и съответно ще отклони банкерите от плановете им.

Показателите в тази категория са шарен микс - повечето от тях стъпват на тези за стабилност или ефективност, но са взети в динамика. При някои от тях се гледа изменението - колко бързо банката успява да расте или дали запазва достатъчно разумно съотношение на капитал към активи. Други индикатори са взети осреднено за последните три години, което да покаже дали приходите и рентабилността са устойчиви, или пък се следи стандартното отклонение, т.е. да няма големи скокове и спадове, които във финансите са синоним на риск.

Така бонуси в класирането получават растящи институции, но и такива, при които липсват изненади - необичайни печалби от преоценки на финансови инструменти или други счетоводни похвати, които могат да замаскират проблеми. Или пък ударно отписване на лоши кредити, непризнавани с години.

Така например нетният лихвен доход се разглежда и тук, но като средна стойност за три години. Това изглажда колебанията от конкретни кампанийни или маркетингови лихвени промени.

Стандартното отклонение на разходите за обезценки също е измерител за последователна политика. Неговите ниски стойности дават бонус на банките, които регулярно провизират и прочистват балансите си, вместо да трупат риск в тях. Това прави по-малко опасно при настъпване на криза в гардероба да има скелети, които да заплашват стабилността на банката.

Рентабилността, измерена чрез възвръщаемостта на капитала, е разгледана през две различни призми - веднъж като средна геометрична и веднъж като стандартно отклонение. Или методологията дава точки по едната линия на банките, които в последните години са отчитали големи печалби, а по другата на тези, при които няма огромни скокове и сривове в резултатите.

Ръстът на активите има по-малка тежест в К10, защото бързата експанзия често е съпроводена с рискове. Стратегията на завладяване на дял на наситен пазар обикновено се постига с цената на занижаване на кредитни стандарти. А това отваря вратата за бъдещи проблеми - финансираните по-рискови проекти и клиенти при криза е вероятно и по-масово да се окажат в невъзможност да обслужват задълженията си.

Друг проблем с такъв общ показател като ръста на активите е, че не е ясно какво стои зад него. Ако при някоя институция той може да е здравословен и доходоносен ръст на кредитния портфейл, при друга може да е съпътстван от свръхликвидност, която не може да се вложи и да носи текущи загуби от отрицателни лихви. За всяка банка това може да се види при допълнителни разбивки и включване на още цяла поредица допълнителни показатели, което обаче би усложнило прекалено методологията.

Промяната на съотношението капитал към активи също е с ниско тегло, защото това не е точният и регулаторно следен показател за капиталова адекватност (към датата на изготвяне на класацията тези данни все още не са налични за повечето банки).

Този микс от показатели често поражда големи размествания в класацията за разлика от останалите части на К10. Тази година като номер едно излиза Д банк. За разлика от други банки с местна собственост, които залагат на агресивни стратегии, в последните години тя е по-скоро умерена и с подход да следва лидерите от близка дистанция. Все пак, тъй като финансира предимно по-рискови клиенти, но обичайно с изискване за свръхобезпечение с имоти, тя успява сред реализиращите високи маржове и да е сред най-растящите, макар и от ниска база.

Заради многото сливания и придобивания в последните години в класацията има и много изкривявания. Дори и при най-спокойно и плавно сливане има отлив на клиенти, допълнителни разходи и ангажиране на много административен ресурс. А често има и по-силни еднократни ефекти. Например ОББ се представя слабо заради еднократни отписвания и загуби, след като бе купена от белгийската KBC. Пощенска банка също е теглена надолу от поглъщането на Банка Пиреос, която въпреки усилията по разчистване преди сделката имаше много останали проблемни експозиции в баланса си. При ДСК, която придобива добре управляваната Експресбанк, негативен ефект по-скоро няма, макар все още там сливането да не е финализирано.