ЧБТР пренасочва 900 млн. евро за финансиране на компании, нуждаещи се от стабилизиране

ЧБТР издава и банкови гаранции. Ползва се с рейтинг (А2 от Moody's и A- от Standard&Poors), който е по-висок от банките, които присъстват в България, тъй като е надправителствена структура.

Преглед на оригинала

Финанансиране

Заемите, които банката предоставя на частни компании, могат да достигнат до 83 млн. евро. Долният праг е 5 млн. евро. "Това, което обичайно виждаме при проектите, е финансиране между 10 и 50 млн. евро. Когато проектът е публичен, с някаква форма на държавна гаранция, този размер може да бъде много по-голям, около 160 млн. евро", посочи Весела Маргаритова.

"Характерно е, че ние можем да предоставим по-дълги срокове както на изплащане, така и гратисен период. Традиционните срокове са 7-8 години, но може да достигнат 10-12 години, а за големи инфраструктурни проекти със значимост за икономиката на страната - и 15 години", подчерта Маргаритова.

Гратисният период традиционно може да е до 2 години, но може да достигне и до 3 години.

Банката няма паричен салон. Обслужването е на тримесечие или полугодие. Работи с пазарни нива на лихвите, като това са надбавки над EURIBOR или LIBOR. Традиционно кредитите са в евро или щатски долари, но има и кредити в местни валути.

ЧБТР ползва международния опит и може да даде достъп на компаниите до други подобни на нея институции, с които кофинансира проекти. Формите на финансиране могат да бъдат както традиционни кредити, така и синдикирани. Може да води процеса по емитиране на облигации - т.е. първична емисия.

ЧБТР няма надзор от централна банка. Правилата й са комплекс от международни практики и вътрешни политики. "Секторите ни са около 10, не са много фрагментирани и това позволява гъвкавост. Имаме до около 40% толеранс за даден сектор като максимум, портфейлът ни е много балансиран. Предвид това, че сме банка за развитие, търсим проекти, които ще допринесат за развитие на икономиката, които ще създадат нови работни места, обмяна на ноу хау и регионален ефект", коментира Весела Маргаритова.

България е един от големите акционери в банката - нашето акционерно участие е 13.5%. Наравно с България са Румъния и Украйна. Над това участие са големите страни членки Русия, Турция, Гърция с 16.5%. Това е до някаква степен водещо, но имаме толеранс, който позволява този лимит на страната да достигне до 30%, обясни Маргаритова вътрешните механизми и квоти за страните членки.

ЧБТР не инвестира в дейности за хазарт, тютюн, алкохол, военна промишленост. Списъкът е наличен на сайта на банката. Извън него, също не се инвестира в рефинансирания и придобивания, тъй като там банката не вижда ефект на развитие и подпомагане на икономиката.

За регионални играчи

ЧБТР е изключително подходяща за регионални играчи - компании, които оперират в няколко страни. "С един кредит може да се подпомогне фирма, която има производство в България, иска да се разрасне в Румъния или да открие нови производствени мощности в Гърция. С един кредит можем да покрием нуждите на компанията в тези няколко страни. Важно е те да бъдат сред страните членки на ЧБТР", обясни Весела Маргаритова. И уточни, че не е водещо къде е регистрирана компанията, може да е в страна извън Черноморския регион, важното е къде се използват средствата, които банката отпуска. Водещо за банката е да подпомогне развитието на икономиката, като не се стреми да максимализира печалбата, а я реинвестира в страните членки.

За стартиращи компании

Възможностите за финансиране на стартиращи компании бяха сред най-задаваните въпроси по време на уебинара. Фокусът на банката е към компании, които са достигнали определен етап на развитие. По-малките фирми могат да разчитат на кредити към банки, които дават директно финансиране.

ЧБТР е инвестрала във фондове около 30 млн. евро до този момент, като най-предпочитаната за банката форма са регионални фондове. Стартиращи компании могат да получат подкрепа индиректно от ЧБТР като кандидатстват в тези фондове, които са посочени в сайта на банката.

"Ако става въпрос за капитал, стартиращите компании може да се обърнат към фондовете, в които сме участвали. Ако става въпрос за кредит - към банките, на които сме отпуснали кредитни линии", съветва Весела Маргаритова. И уточни, че без доказан опит мащабен проект трудно би получил финансиране, тъй като долният праг на банката е 5 млн. евро. "При една стартираща компания нашата инвестиция може да достигне максимум до 35 % от общата сума за проекта. Изискваме акционерите да допринесат с поне 30% от общата сума на проекта като капитал", обясни Маргаритова. Всичко това обуславя наличие на доста голям проект и съответно изисква и финансови възможности и опит на акционерите, които ще инвестират.

Маринела Петрова, заместник-министър на финансите за България и управител на ЧБТР, подчерта възникването на нови, нетрадиционни за България отрасли, които със сигурност се нуждаят от подкрепа и развитие и от международни финансови институции, макар че този бизнес е нов и недотам познат и утвърден като добра финансова история за банкиране. "Ние сме наистина заинтересовани от развитието на бизнеса на банката в България, имаме интерес от нарастване портфейла в български проекти, но следим и затова парите на българския данъкоплатец да не потъват в проекти, които не са с добър профил. Разчитаме на качествени проекти и в това отношение подкрепяме инициативата на банката за предоставяне на техническа помощ на нуждаещите се компании и предприемачи с оглед проектите и бизнесът им да станат наистина жизнеспосбни и добри за банкиране", каза Маринела Петрова.

През годините ЧБТР е работила с десетина български банки. В момента има активна действаща линия с Прокредит Банк, работи се по предстоящи сделки с други играчи на финансовия пазар - банки и нефинасови институции.

Стъпките за кандидатстване

По телефона може да се обсъди проектъти да се изговорят конкретните стъпки в процеса на кандидатстване.

Най-идеалният вариант е да има бизнес план и финансов модел, но това може да се случи и на по-късен етап. На първия етап отчетите може и да не са преведени, но ако проектът си заслужава, задължително трябва да се преведат на английски. На сайта са посочени имената и контактите на експертите за България.

Времето, за което банката разглежда проектното предложение, зависи от нивото на подготовка на компанията. Ако тя няма опит с международна финансова институция, процесът може да е малко по-дълъг от традиционния за българските банки. Срокът обикновено е между 2 и 4 месеца. Официалният език на работа е английският, изискванията за финансите са да са по международните счетоводни стандарти. Първият етап на разглеждане е на ниво концепция. При него е достатъчно да се подадат финансите и минимални данни за дейността и проекта.

След одобрението на първо ниво следва по-детайлно обследване, финансовият модел се тества и симулира, навлиза се в по-голяма дълбочина относно какво е управлението, принципите за опазване на околната среда, социалните политики. Подписва се документ за основните правила и условия, които ще залегнат в договора - забранителните клаузи, случаи на неизпълнение се дефинират на този етап. Следва финално одобрение от борда на директорите, където се гласува от представителите на всички 11 държави членки.

"Не бих сложила никакви рестрикции и ограничения за кандидатстване, може би минималният праг от 5 млн. евро е единственото ограничение", посочи Маргаритова. Обикновено фирмите кандидатстват с проекти за над 10 млн. евро, показва практиката.

"Ние предлагаме един пакет, не само пари, но и достъп до други подобни на нас международни финансови институции. Предлагаме международна експертиза и репутация, обследваме проектите по-обстойно, вървим редом с клиента по пътя на инвестициите и растежа", подчерта Весела Маргаритова.

"Най-общо лихвените нива са сходни с тези на присъстващите в България. Единствено при нас срокът може да бъде доста по-дълъг, гратисният период - също. Ние имаме един принцип да сме в допълнение на местните банки, не да се конкурираме с тях, а по-скоро да работим съвместно", обобщи Весела Маргаритова.

Регистрираните участници задаваха въпроси директно на банкерите на ЧБТР и имаха възможност да организират индивидуални срещи, за да обсъдят своите инвестиционни предложения.