Банки и финанси

Печалбата на банките към юли надхвърли 800 млн. лв.

Ръстът на годишна база е 35%, а подобрението идва от по-малко обезценки и повече приходи от лихви и такси

Загубите на държавната ББР са сред факторите, които намаляват общия резултат на сектора.

Николай Стоянов

Загубите на държавната ББР са сред факторите, които намаляват общия резултат на сектора. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Печалбата на банковата система за първите седем месеца на 2021 г. е 804 млн. лв., което представлява близо 35% ръст на годишна база. Съпоставката обаче е с периода от началото на пандемията, когато икономиката беше блокирана, а банките ударно начисляваха провизии за бъдещи загуби. През 2019 г. за същия период печалбата вече надхвърляше 1 млрд. лв., така че видимо секторът продължава да е под натиска на ефектите от корона кризата, като и все още 9.2 млрд. лв. кредити са под мораториум. С излизането на клиентите от него се очаква известен ръст на лошите кредити, който може да се отрази на резултатите.

Извличане на плюсове

Като цяло любопитната тенденция, оформяща се в последните месеци, е, че банките успяват да преодолеят дългогодишната ерозия на нетния лихвен доход. Сумарно за седемте месеца той е 1.575 млрд. лв., което е с около 45 млн. лв. над нивото от същия период на миналата година.

По-детайлен поглед показва, че въпреки увеличаващите се кредитни портфейли лихвените приходи не растат, но успяват да се задържат на нива, близо до 250 млн. лв. средномесечно. Разликата идва от свиването на средномесечните лихвени разходи от 29 млн. лв. за 2020 г. на 24 млн. лв., което се дължи на все по-затягащата се политика на банките да налагат отрицателни лихви за големи суми, държани по сметка, която вече обхваща и физическите лица. Някои фирми избягваха тези наказателни лихви именно като собствениците им депозираха средства в лично качество, но вече все повече банки затварят тези вратички.

Нетният доход от такси също се повишава, като за януари - юли той е 683 млн. лв. при 578 млн. лв. през 2020 г. Тук отново има базов ефект от замръзналата икономическа активност миналата година, но дори и без него има покачване - например спрямо предкризисната 2019 г. показателят е с над 40 млн. лв. нагоре. В четири от седемте месеца на 2021 г. той надхвърля 100 млн. лв., което исторически преди това се е случвало само веднъж през декември 2019 г., а стойността за юли 109.6 млн. лв. е абсолютен рекорд.

Другите два големи двигателя за печалбата на банките са по-ниските разходи за обезценка, които спадат със 104 млн. лв. до 339 млн. лв., и по-малкото вноски за гаранционни схеми. Тази година те нямат задължения към Фонда за преструктуриране на банките, тъй като след влизането в банковия съюз се оказа, че в българската схема има събран повече ресурс и вноската към европейската ще се направи от него.

Ограничителите за печалбата

Това, което тежи на резултата, са, от една страна, покачващите се административни разходи. За седеммесечието те са 996.5 млн. лв., което е 45 млн. лв. над отчетените година по-рано. Основно това се дължи на покачващите се разходи за персонал, които на ниво система скачат с около 5 млн. лв. месечно. Този ефект е предвидим при общо увеличаващо се ниво на доходите в страната.

Силно влияние оказват и начислените провизии от държавната ББР по правителствените антиковид мерки през нея, които я изведоха на загуба за 2020 и за полугодието на 2021 г. Безлихвените кредити за домакинства и гаранционните продукти за фирмени кредити, отпускани през търговски банки партньори, се очаква да донесат загуби и институцията превантивно отчита завишения риск по тях. Отделно със смяната на ръководството на ББР тя започна да обезценява и част от портфейла си от няколко съмнително отпуснати големи експозиции.

Активите на банките се покачват с 2.1 млрд. лв. и достигат рекордните 130.6 млрд. лв. Ръст се наблюдава при всички сегменти на кредитирането, като продължава отчетливо да се вижда ускоряване при жилищните заеми. На годишна база те се повишават със 1.7 млрд. лв. или 13% и достигат 14.8 млрд. лв. според надзорните данни на БНБ. В паричната статистика, която ползва леко различна методология, ръстът е дори по-голям - 15.1% и близо до темпа непосредствено преди пандемията. При потребителските кредити също има възстановяване и годишният ръст достига нива около 9%, но те все още са под отчетените през февруари 2020 г. нива от близо 11.5%.