Банките отново с милиардна печалба

"Въпреки че в краткосрочен план засилването на кредитната активност може да окаже благоприятен ефект върху финансовия резултат на банковия сектор, продължителното запазване на текущите нива на кредитен растеж създават предпоставки за нарастване на задлъжнялостта и за натрупване на циклични рискове, които могат да се материализират при икономически спад под формата на увеличение на необслужваните кредити и на обезценките", предупреждава БНБ в последното си издание "Банките в България".

Добре подхранена печалба

Печалбата на сектора, освен че е с близо 400 млн. лв. над нивото за същия период на 2020 г., е и практически повсеместна. Загуби отчитат само ББР, Общинска банка и наскоро започналият работа клон на естонската дигитална банка BigBank. При първата това е очаквано, като се дължи на комбинация от провизиране на правителствените антиковид мерки през нея (безлихвени кредити и фирмени гаранции) и обезценки на рисковия й портфейл от големи експозиции, предприети от смененото й ръководство. А при Общинска банка това също не е изненадващо, като тя от приватизацията си през 2018 г. е перманентно оперативно губеща благодарение на странната си стратегия да съхранява над половината си балансово число на депозит в БНБ при отрицателна лихва.

Друг положителен момент е, че силният резултат за деветмесечието стъпва на доста широка основа, а не се дължи само на един фактор. Логично най-съществен принос за ръста на печалбата имат по ниските разходи за обезценка. За деветмесечието те са 396 млн. лв., което е с 37% под нивото за същия период, което само по себе си генерира 232 млн. лв. повече печалба. Част от обяснението за това е, че при неяснотата в началото на пандемията някои банки консервативно провизираха по-големи загуби, а друга част - в удължения мораториум. Все още почти по 9 млрд. лв. кредитни експозиции не се правят вноски, без това да ги превръща автоматично в необслужвани и да налага провизии. От БНБ също отчитат това като риск, като предупреждават, че при кредитополучателите с изтекъл мораториум необслужваните кредити са с по-висок дял.

Извън това обаче за разлика от 2020 г. банките успяват да извлекат печалба и от ръст в нетния лихвен доход. За януари-септември той се покачва на годишна база с 3.2% (или 63 млн. лв.) до 2.036 млрд. лв. Като цяло маржовете продължават да се свиват заради спадащите лихви по кредитите, но показателят расте заради увеличаващите се обеми благодарение на новоотпуснатите заеми.

Но безспорно по-съществен плюс носи нетният доход от такси и комисиони, които достигат 904 млн. лв. за периода. Това е с 19%, или 145 млн. лв. над нивото от 2020 г., което е нормално предвид големите периоди на замръзнала икономическа активност в началото на коронакризата. Но показателят надхвърля чувствително и нивата от 2019 г., така че явно чрез покачване на такси банките компенсират изгубен доход по други линии.

Друг бонус за около 140 млн. лв. към резултата са и по-ниските вноски за гаранционни схеми тази година. При влизането на страната в Банковия съюз стана ясно, че в националния фонд за преструктуриране на банките има събран повече ресурс от необходимата вноска, така че вноските за 2021 г., а вероятно и за следващите поне една-две години ще могат да се правят от него, без да се удържат суми от банките.

Като цяло единственото съществено перо, влияещо негативно на печалбата, са покачващите се административни разходи, които са обясними при растящите заплати в страната.

Най-голяма печалба - от 342 млн. лв., отчита ДСК, която освен че е 145% над тази за деветмесечието на 2020 г., е и съвсем малко под предкризисните 351 млн. лв. за цялата 2019 г. Така че до края на годината вероятно втората по-активи банка ще отчете и нов рекорд дори и след като се прибавят данните на влялата се в нея Експресбанк.

Сектор, който не спира да расте

Възстановяването на резултатите обаче не води автоматично и до пълно възстановяване на рентабилността, тъй като заради ръста на активите в сектора и забраната да се разпределят дивиденти печалбите се извличат от все повече активи и капитал. Така показателите за възвращаемост остават потиснати.

Активите се покачват с над 4 млрд. лв. за третото тримесечие до 132.7 млрд. лв. Лидер със за пръв път над 25 млрд. лв. остава Уникредит Булбанк, а ДСК прекрачва 24 млрд. лв. И при двата гиганта обаче темпът на растеж и дори номиналното покачване изостава от това при повечето от другите големи банки на пазара (Пощенска банка, ОББ и Райфайзенбанк).

Булбанк и ДСК допринасят в най-голяма степен за ръста при ипотечните заеми за третото тримесечие с 572 млн. лв. или 3.91% до почти 15.2 млрд. лв. А на годишна база покачването е с 1.86 млрд. лв., или 14%. Други агресивни играчи в сегмента с изпреварващи процентни ръстове са Райфайзенбанк, ЦКБ, Алианц банк, БАКБ и Д банк, докато при ОББ и донякъде при Пощенска банка като че ли се наблюдава леко охлаждане на апетита. Като цяло сегментът е подчертано ценово конкурентен и всяка нова по-агресивна оферта бързо привлича клиенти. Вече спокойно се откриват такива с лихва, падаща до 2.4%, и годишен процент на разходите около 2.7%.

При потребителските заеми покачването за тримесечието е с 422 млн. лв., а на годишна база - с 1.22 млрд. лв. до общо 14 млрд. лв. Тук като сума най-голям принос има ДСК, която е хегемон с 40% от сегмента, но особено агресивни ръстове отчитат специализираните в потребителското кредитиране Ти Би Ай банк и BNP Paribas Personal Finance, а също и Пощенска банка, БАКБ и Прокредит банк. Тук трябва да се отбележи, че този бизнес на Уникредит Булбанк е отделен в дъщерна компания, така че тя практически не попада в статистиката, макар "Уникредит кънсюмър файненсинг" да е с близо 1.5 млрд. лв. активи.

Ускореният ръст при кредитирането на дребно и особено при жилищните заеми, където темпът е най-висок от 2009 г. насам, е разбираем. За банките това е начин да компенсират свиващите се приходи заради ниските лихви. Още повече че те разполагат с ресурс, тъй като депозитите продължават да растат, а и с капитал, който не могат да разпределят като дивидент. За клиентите пък при рекордно ниските лихвени нива търсенето логично расте, а продължаващият ръст на цените на жилищата е допълнителен стимул да пристъпват към покупка.

Тази комбинация обаче се приема от анализаторите и от регулатора за един от най-съществените рискове за банковата система при евентуално забавяне на икономиката, покачване на лихвените нива или спад на цените на имотите.