Банковият сектор: Рекорд вместо погром

За силното представяне в началото на 2021 г. има няколко фактора. Основен сред тях е продължаващото влияние на кредитния мораториум. Срокът за включване в него изтече в края на март и вероятно това е накарало много фирми и домакинства да хванат последната възможност да се възползват. Така заемите, по които към март не се правят вноски по лихви и/или главници, скачат до почти 9 млрд. лв. спрямо малко над 8 млрд. лв. в края на 2020 г. и 8.3 млрд. лв. в края на февруари. Броят заеми за домакинства под мораториум се увеличава за месец с над 13 хил. до 97.5 хил., а сумата се покачва със 115 млн. лв. до 1.934 млрд. лв. При фирмите бройката леко спада, вероятно заради тези, при които максималният срок е изтекъл, но явно има нови компании, прибегнали до разсрочване, и то такива с големи експозиции, тъй като сумата се повишила с 565 млн. лв. до 7.05 млрд. лв.

За най-рано поискалите мораториум, още в началото на пандемията, максимално позволените девет месеца, без да правят вноски, са вече изтекли и те трябва да са връщат към погасяването на заемите си. Дори и при част от тях обаче задълженията да не се обслужват, те все още не са натрупали достатъчно просрочие, така че да бъдат обявени за лоши. Затова тепърва в следващите тримесечия ще проличава доколко кредитните портфейли на банките ще се влошават и съответно доколко те ще трябва да заделят допълнителни обезценки, които може да подядат печалбите и дори да изведат някои на загуба. През миналата година секторът като цяло заделяше провизии за бъдещи загуби по собствени оценки, но това не ставаше равномерно и сега някои банки може да трябва да наваксват и съответно рентабилността им да пострада. Разходите за обезценки в началото на 2021 г. са повсеместно по-ниски спрямо ударното им начисляване в последното тримесечие на 2020 г., като сумата 122.5 млн. лв. е със 129 млн. лв. по-малка. На годишна база понижението е с 29 млн. лв.

Финалният срок, в който и последните възползвали се от мораториума трябва да излязат от него, е в края на годината.

Печалба с подобрители

За доброто първо тримесечие има и още няколко причини. Едната са постъпленията от дивиденти, които обичайно подпомагат по-силно резултатите във второто тримесечие, но тази година с изтеглени по-рано решения на акционерите печалби на ключови дъщерни дружества са разпределени по-рано. Така Уникредит Булбанк получава малко над 60 млн. лв. дивидентен приход от компанията си за потребителско кредитиране, което е над 60% от отчетените от нея 99 млн. лв. печалба за тримесечието. През 2020 г. тя също получи аналогична инжекция, но това се случи в периода април - юни. ДСК също увеличава с над 10 млн. лв. резултата си благодарение на получения дивидент от пенсионноосигурителната си компания "ДСК-Родина". Миналата година сумата беше по-голяма, тъй като се разпределяха печалби и от минали години, докато сега постъпва само спечеленото за 2020 г., което е и причина ДСК да отчита 35% спад на печалбата до 91.5 млн. лв.

С това по-съществените дивидентни постъпления за годината се изчерпват и следващите тримесечия няма да има такъв тласък, а като цяло приносът за печалбата на сектора ще е вероятно над 100 млн. лв. по-малък от отчетените за 2020 г. 190 млн. лв. приходи от дивиденти.

Друг важен фактор са по-малките разходи на банките за гаранционни фондове. След влизането на България в банковия съюз се оказа, че в националния Фонд за преструктуриране на банките (ФПБ) има събрани над 700 млн. лв., докато сумата, която трябваше да се преведе в общия европейски фонд, беше едва 81 млн. евро. Така около 540 млн. лв. останаха под управлението на БНБ и тази година (а вероятно и следващите) вноската към Брюксел ще бъде направена от тях, а от банките няма да се събират вноски. През 2020 г. те платиха 157.9 млн. лв. за ФПБ и 161.7 млн. лв. за Фонда за гарантиране на влоговете в банките. През 2021 г. плащане ще има само към последния, като дори сумата ще е малко по-ниска - вече сумарно за системата е определена на 152.5 млн. лв. Много банки начисляват този разход ударно в първото тримесечие, като в отчетите на системата вече са включени сумарно 95.7 млн. лв., така че в следващите тримесечия, а и като цяло за годината финансовият резултат на сектора ще бъде подкрепен по тази линия.

Същевременно от тази година банките имат и един допълнителен разход - ще трябва да плащат надзорни такси на ЕЦБ и БНБ. Те обаче ще са пренебрежими на фона на спестените вноски за фондове.

Между лихвите и таксите

Извън това тенденцията нетният лихвен доход да се свива продължава. За тримесечието той е общо 669 млн. лв., или с 20 млн. лв. под нивото си за същия период на 2020 г. Спадът на годишна база обаче се укротява до под 3%, докато в началото на пандемията беше над 5%.

Освен това негативният ефект е донякъде компенсиран от по-голям доход от такси и комисиони - с 11.3 млн. лв. до 273 млн. лв. За това спомага и продължаващият ръст на кредитирането, а също вероятно и пренасочването на клиентите към електронни разплащания в пандемията. Със сигурност обаче съществено влияние има и покачването на едни или други такси, до което всички банки прибегнаха през миналата година.

Любопитно е и че въпреки продължаващия ръст на разходите за труд в страната банките успяват да свият административните си разходи, макар и минимално, с 2.2 млн. лв. до 415.5 млн. лв. Това обаче вероятно се дължи по-скоро на изкривявания от еднократни фактори, тъй като всъщност при над половината банки има ръст. Той обаче е засенчен от 6 млн. лв. спад при ДСК, който може да се отдаде на оптимизации след вливането на Експресбанк. Съществено понижение от 5.65 млн. лв. има и при ПИБ, която пък миналата година имаше по-съществени разходи за външни услуги - вероятно свързани с операциите по прочистването на баланса и подготовката за набиране на капитал.

Ръстът на активите на банковата система се ускорява до над 10% на годишна база и те надхвърлят 127.3 млрд. лв. Само за последното тримесечие покачването е с 3.36 млрд. лв. Депозитите на граждани се покачват за една година с над 6.3 млрд. лв., или 12%, до 64.5 млрд. лв., а при фирмите ръстът се ускорява до 17.9% и те вече са почти 32.5 млрд. лв.

Кредитирането със сигурност не смогва на тези темпове и по-скоро със затягането на стандартите от банките се охлажда. При жилищните кредити годишният ръст вече е под 10%, което не звучи консервативно на фона на дълбока и повсеместна икономическа криза, туширана предимно с временни правителствени мерки. От началото на годината ипотечните портфейли на банките са се увеличили с 250 млн. лв. и вече са над 14 млрд. лв. При потребителските заеми също има леко оживление спрямо края на 2020 г., но годишният ръст остава по-слаб - 4.35%, или 549 млн. лв., като в това число влизат и безлихвените заеми в помощ на засегнатите от корона кризата през ББР. Фирменото кредитиране също остава анемично - за първите три месеца на годината покачването е с едва 256 млн. лв., а на годишна база - 1.4 млрд. лв.

Отложените проблеми

Данните от първото тримесечие, макар и оптимистични, трудно могат да са показателни за цялата година и в следващите месеци вероятно резултатите ще са под натиска на отложените проблеми. Доколко те ще се съществени и продължителни също на този етап трудно може да се каже, като банките този път имат доста повече капитал и съответно капацитет да абсорбират по-бързо загуби, вместо да носят с години наследство в балансите си. Затова и вълната лоши кредити може сравнително по-бързо да се разчисти чрез продажбите им.

В последната си макроикономическа прогноза БНБ очаква ръстът на кредитните портфейли да се забави още повече през тази година и да достигне до 1% годишно при фирмите и 5.3% при домакинствата. Това също ще поставя печалбите под натиск, но предвиждането е от догодина да има известно възстановяване.

Очакванията на банките също не вещаят особено черни сценарии. Например в публикуваните си през април "Приоритети за развитие 2021 - 2023" ПИБ залага за този период 3.8% средногодишен ръст на брутния си кредитен портфейл и 44% средногодишен ръст (CAGR) на печалбата, която през 2023 да достигне около 120 млн. лв. А за да постигне това, тя предвижда през 2020 - 2023 г. ръст при нетния лихвен доход с 6.4% и от такси и комисиони - със 7.1% средногодишно (CAGR) за периода 2020 - 2023 г. Нейните цели са още до края на периода да свие дела си на лошите кредити от 15.6% до под 7.7%, а придобитите активи (предимно имоти) да паднат от 10.3% на 3.9%, при това без капиталовата й адекватност да пострада.

Това са все показатели, които по-скоро могат да се свържат с бум на пазара, отколкото с трудно възстановяване от дълбока рецесия. Със сигурност обаче банковият сектор, който често клиширано е наричан "огледало на икономиката", не може до безкрайност да произвежда числа, които отразяват действителността, изкривена до неузнаваемост.