К10: Най-добрите банки на 2020 г.

За това кой е правилният път верен отговор няма. Методологията на К10 се стреми да бонифицира банките, залагащи на добър микс между стабилност и рентабилност. А и двете са неразривно свързани, доколкото в българската банкова система основният източник на капитал е натрупаната печалба. Все пак по-ранното и равномерно провизиране със сигурност внася устойчивост, като така намалява риска от резки обезценки и загуби, а също и от натрупване на проблеми, чието изчистване от балансите да тежи дълго на резултатите, както се случи след предишната криза с много институции.

Фотограф : Надежда Чипева

Устойчиво на върха

Традиционно К10 не предлага динамични размествания и дори в турбулентната 2020 г. тази устойчивост на върха се запазва. Топ 3 банките в общата класация - Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Пощенска банка, запазват позициите си. Най-голям прогрес от две места отбелязва ОББ, която се изкачва до четвърта позиция. Сред десетката има и други малки рокади, но като цяло елитната група е устойчива. В нея има едно-единствено ново попълнение - ЦКБ, която измества Д банк от десетата позиция. Така като цяло се запазва и тенденцията челото на класацията да е доминирано от банките, част от международни групи, които всички са в топ 10.

Преглед на оригинала

За Уникредит Булбанк това е трета поредна година като номер 1 в K10. През миналата година тя запази и лидерството си на пазара, въпреки че след сливането на ДСК и Експресбанк борбата за върха е доста по-оспорвана.

Лидерът за 2018 г. Уникредит Булбанк запазва позицията си на върха, където е била в пет от деветте издания на К10 досега. Това се случва, при все че комбинирано ДСК и Експресбанк я изместват от първото място по активи в страната, но заради елиминации след сливането промяна няма. Уникредит Булбанк задържа и традиционното си лидерско място в подкласацията "Стабилност и риск".

В другите две има размествания. За пръв път лидерството по "Ефективност и рентабилност" се поема от Пощенска банка. През последните години тя е неизменно сред институциите с най-голям апетит за риск и с доста експанзионистична кредитна политика във всички сегменти. За 2020 дори нетният й лихвен приход надхвърля този на около два пъти по-голямата като активи Уникредит Булбанк. Така тя съумява да работи при по-високи маржове от тези на другите големи банки.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Фокусираната върху потребителско кредитиране Ти Би Ай банк си връща лидерството при показателите за устойчивост и динамика. Нейният модел, базиран на (в голямата си част) необезпечени краткосрочни заеми с високи лихви, в последните години й носи висока доходност и тя често е и лидер по рентабилност. Той обаче предстои да бъде поставен на изпитание - в последното тримесечие на годината вече банката е сред тези, отчитащи загуби. Трябва да се отбележи, че тази категория е традиционно най-волатилна и в нея често има размествания поради разнородните показатели в нея и влиянието на сделки по сливания и придобивания. Също така в нея има и малка модификация на методологията, като за пръв път в К10 е въведен и показател за ликвидност (виж карето).

Преполовена, но печалба

През 2020 г. банковите резултати бяха под тотална преса по почти всички линии. Печалбата се сви с над 50% до 815 млн. лв. Основната причина за спада й безспорно са разходите за обезценки, които се покачват почти двойно до 879 млн. лв. Това на този етап са основно провизии за бъдещи загуби, които банките заделят върху съвсем редовно обслужвани заеми. Те отразяват по-високия риск те да станат необслужвани заради кризата. Тепърва обаче се очаква и съвсем истинско влошаване на кредитните портфейли.

Нетният лихвен доход, отчетен от банките за 2020 г., се свива с 96.7 млн. лв., или 3.5%, до 2.65 млрд. лв. Тенденцията не е нова, но се изостря от по-слабия ръст на кредитирането заради пандемията. Нетният доход от такси и комисиони също спада с 67.7 млн. лв. (6.1%) до 1.04 млрд. лв. И тук слабото кредитиране е фактор, но също и потиснатата икономическа активност, регулаторно намалените такси за еврови преводи, а и конкуренцията от небанкови институции. А на другия полюс за банките е предизвикателно да оптимизират административните си разходи, тъй като въпреки кризата натискът за покачване на заплатите не намалява, а и клоновата мрежа, макар и слабо натоварена в пандемията, носи фиксирани разходи.

Въпреки годишната печалба последното тримесечие на 2020 г. задава тон за очакваните трудности и през 2021 г., когато мораториумът върху кредитите ще изтече и част от хилядите фирми и домакинства, разсрочили около 9 млрд. лв. кредити, ще трябва да се върнат към вноските си. За периода октомври - декември 9 от 24 банки и клонове на чужди банки са на загуба, а финансовият резултат сумарно за сектора е едва 113 млн. лв. За това влияние имат и ударно начислени провизии от държавната ББР, които са свързани с антикризисните програми, които правителството провежда през нея.

В очакване на истинския шок

През 2021 г. банките вероятно ще трябва да посрещнат приливните вълни от отложената буря. Колко силни ще са те засега е трудно да се каже, но консервираните ликвидност и капитал, а и вече започналото превантивно провизиране дават увереност, че няма да са опустошителни.

Адекватността на базовия капитал от първи ред в края на 2020 г. на системата е 21.7%, което е доста високо в исторически план, а и в сравнителен (с останалите в ЕС). През кризисната година той се покачи по две линии - едната е временна промяна в правилата как се отчита - чрез т.нар. quick fix на европейските правила на банките временно беше позволено да третират отново държавния дълг в евро с нулев риск, което механично вдигна капиталовите съотношения. А освен това и с предписание на БНБ дивидентите бяха забранени и цялата печалба от предходната година - над 1.6 млрд. лв., остана в капитала. Сега предстои това да се случи и с отчетената през тази печалба - 0.8 млрд. лв.

Друг позитивен момент е, че тази година банките ще имат по-малко разходи за гаранционни фондове. Причината е, че при влизането в банковия съюз стана ясно, че в българския Фонд за преструктуриране на банките има надсъбрани средства, така че вноската за европейския фонд за тази, а вероятно и за още няколко години ще може да се прави от него.

От другата страна стоят неизвестните за дълбочината на кризата. С новите налагащи се ограничителни мерки и бавната ваксинация надеждите за връщане към нормалност и сериозно оживление във втората половина на годината стават все по-несигурни. А това би могло да значи по-потиснато кредитиране и повече лоши заеми от очакваното.

Другата неизвестна е пазарът на имоти. През 2020 г. той не пострада особено от кризата и цените във всички сегменти не само се задържаха, а и покачиха. Тепърва обаче ще се види колко продължително ще е отражението на кризата - например доколко компаниите ще се върнат към нормалната си дейност или ще имат трайно по-малка нужда от офис площи. А естествено ще има и ръст при необслужваните ипотеки, които ще извадят на пазара жилища за продажба, и това може да оказва натиск върху цените.

Решението на това уравнение няма да е еднозначно. Със сигурност следващите месеци и години ще са по-предизвикателни за банките с по-малки капиталови буфери, а и за тези, които още не са разчистили наследството от предишната криза. Така представянето в К10 за 2020 г. вероятно ще е отправна точка и за следващите, тъй като като рентабилността в следващите години ще е производна от това кой колко консервативен е бил досега.