🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Сближаването е "зелено"

ЕИБ увеличава подкрепата за най-слабите региони в Европа, като в същото време ще насочи половината от кредитите си за действия в областта на климата и устойчивостта на околната среда

Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка
Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка
Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка
Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Автор: Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка

Енергийната криза по своята същност води до икономическа и социална криза, засягаща разходите за издръжка на живота. Енергийната криза, предизвикана от Русия, цели отслабване на европейското единство и ценностите, които подкрепяме в Украйна. Това действително изправя Европа пред нови социални и регионални предизвикателства. На този фон все по-отчетливо се откроява значението на инвестициите на ЕС в по-бедните и по-уязвимите региони и общности в Европа, които им помагат да се приспособят към променящия се свят. Направените от нас инвестиции за овладяване на настоящата криза трябва да са съобразени с дългосрочния преход към безвъглеродно бъдеще с независима енергетика.

Според нашите икономисти, чийто годишен инвестиционен доклад бе публикуван на 28 февруари, скокът на цените на енергията и на храните, предизвикан от руското нашествие, може да постави около 11 милиона европейски граждани под линията на бедността. Въпреки че увеличаващите се всекидневни разходи понижават стандарта на живота на всички в Европа, някои групи са по-уязвими от останалите. Помислете за домакинствата, в които живеят по-бедните, по-младите и по-неквалифицираните, чиито приходи бяха сериозно засегнати от пандемията, и се налага да дават по-голям дял от своите доходи за храна и енергия. Страните с по-висока инфлация и по-изразено неравенство като тези в Централна и Източна Европа, по-конкретно прибалтийските държави, е по-вероятно да отбележат по-висок ръст на бедността.

Отражението в различните европейски региони

ще зависи от структурния състав, устойчивостта и приспособимостта на техните икономики, както и от близостта им до Украйна. Този конфликт подлага на най-голям натиск страните, разположени в най-източната част на Европа, с най-висока безработица и най-зависимите от енергоемката промишленост.

Пред лицето на предизвикателствата на променящия се свят най-силният коз на Европа е нейното единство. Но това единство не е даденост. За да може то да бъде съхранено и поддържано, Европа трябва да продължи да инвестира в сближаването.

Политиката за сближаване на Европейския съюз

т.нар. кохезионна политика - политиката на инвестиции в икономически по-слабите региони за повишаване на жизнения им стандарт - винаги е била най-отчетливият израз на европейската солидарност и взаимозависимост. Тя бе основен двигател за икономическата конвергенция и растеж в Централна и Източна Европа, както и мощен източник на подкрепа по време на кризи. Политиката на сближаване бе сред първите механизми, използвани от Европейския съюз, в стремежа към ограничаване на икономическите последици от пандемията от КОВИД-19. Програмата "Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа" (CARE) спомогна за преодоляване на някои краткосрочни последици от войната в Украйна.

В текущия дългосрочен бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. са предвидени 244 млрд. евро за социално и регионално сближаване благодарение на Кохезионния фонд. Наред с това от инвестициите по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост за периода 2021-2026 г. са заделени 193 млрд. евро за социално и териториално сближаване. Страните в Централна и Източна Европа, които са най-засегнати от повишаването на разходите за издръжката на живота, ще бъдат най-големите бенефициенти по отношение на техния БВП.

През 2021 г. Групата на Европейската инвестиционна банка възприе по-мащабен, по-смел и по-целенасочен подход по отношение на сближаването. Вследствие на това банката на ЕС увеличава подкрепата за най-слабите региони в Европа, като в същото време ще насочи половината от кредитите си за действия в областта на климата и устойчивостта на околната среда.

България, която е един от най-големите бенефициери по политиката на сближаване в Европа, ще бъде

особено облагодетелствана от този нов подход

Още през 2022 г. постигнахме тази цел, като от общата стойност на нашите инвестиции в размер на 494 млн. евро за различни проекти в България "зелените" инвестиции достигнаха 241 млн. евро, което представлява 50% от общата дейност на ЕИБ в страната.

Инвестициите в мерки за климата и екологична устойчивост са от особено значение за по-слаборазвитите региони в процес на сближаване, както и за онези, които изпитват затруднения поради растящите цени на енергията - за да отопляват своите домове, да зареждат своите автомобили или да осигурят енергия за техните предприятия.

За да преодолеем едновременно предизвикателствата в регионите на сближаване и проблемите, свързани с енергийната криза, трябва да приоритизираме инвестициите, за да изпълним и двете цели. Така например инвестициите в чиста енергия, чист транспорт и енергийна ефективност могат да дадат тласък на регионалните икономики и в същото време да намалят въглеродните емисии и да укрепят енергийната независимост на Европа.

В съюз като нашия е жизненоважно да има открит дебат за намиране на най-добрите решения. Именно по тази причина Европейската инвестиционна банка ще проведе Форум на Групата на ЕИБ на 27-28 февруари в Люксембург с участието на водещи експерти и служители, отговорни за разработването на политики. Убедена съм, че инвестициите в сближаването на Европа чрез подпомагане на "зеления" и цифровия преход в най-засегнатите региони ще осигурят на страни като България стратегия, която да ги направи по-силни, по-устойчиви и по-подготвени за бъдещето.