🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Германия блокира забраната за продажбите на автомобили с ДВГ

Промяната в позицията на Берлин толкова късно поставя под заплаха доверието в екологичното законодателство на съюза

Shutterstock    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Германските компании настояват синтетичните горива да бъдат считани от регулаторните органи за "чиста" технология
  • Промяната в позицията на Германия толкова късно поставя под заплаха доверието в екологичното законодателство на съюза
  • За производството на електромобили ще са необходими 40% по-малко работници, отколкото за бензиновите автомобили и камиони

ЕС се движи в тази посока, която зададе Германия. Примерите и в икономиката, и в политиката не са един и два. Силата на Берлин беше демонстрирана за пореден път през миналата седмица, когато с подкрепата на Италия провали плана на ЕС за забрана на двигателите с вътрешно горене до 2035 г., тъй като водещите страни на европейската автомобилна индустрия се противопоставят на амбициозните цели за намаляване на въглеродните емисии, защото биха довели до проблеми за компаниите им.

Двете държави, в които се намират Volkswagen, Fiat и Ferrari, настояват за изключения за автомобили, които се движат със синтетични горива, което може да смекчи удара за индустрията. Неуспехът на Брюксел подчертава политическото влияние на автомобилното лоби в цяла Европа и опасенията му, че преходът към екологични технологии ще му струва скъпо.

Какво иска Германия

Германия поиска автомобилите, използващи синтетични електронни горива, които се произвеждат с помощта на електроенергия от възобновяем водород и други газове и могат да се използват в конвенционални двигатели, да бъдат освободени от забраната. Това би било спасителен пояс за германската автомобилна индустрия, която е дом на гиганти като Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz и осигурява около една пета от промишлените приходи на страната. Освен това секторът изостава в електрификацията в сравнение с Tesla и китайските си конкуренти, а за трансформацията са нужни сериозни инвестиции, които германските компании осигуряват от продажбите на конвенционални автомобили.

Porsche, частично притежавана от Volkswagen, отдавна призовава за чисти горива, които биха му позволили да продава спортните си автомобили с двигатели през следващите години, докато италианската Ferrari отказва да определи крайна дата за производството на суперавтомобили с двигатели.

Германската компания Bosch, която доставя системи за двигатели на производителите на автомобили по целия свят и е смятана за изоставаща в областта на технологиите за батерии, също лобира за това синтетичните горива да бъдат считани от регулаторните органи за "чиста" технология.

Миналата седмица Рим застана зад германското министерство на транспорта, което поиска специални разпоредби за т.нар. автомобили с електронно гориво, поддавайки се на нарастващия политически натиск в страната.

Електронните горива, които се произвеждат с помощта на електричество от възобновяем водород и други газове, често се считат за "въглеродно неутрални". Те могат да се използват в нормални двигатели с вътрешно горене, като по този начин се удължава животът на традиционната германска автомобилна индустрия. "Нуждаем се от електронни горива, защото няма алтернатива за експлоатация на съществуващия ни автопарк по неутрален за климата начин", заяви Фолкер Висинг, германският министър на транспорта, пред телевизионния канал ARD.

Проблеми за целия сектор заради електрификацията

Освен чисто икономическите интереси на някои от държавите членки новото европейско законодателство има своите слабости и недомислици. Ерик-Марк Хуитема, генерален директор на асоциацията на производителите на автомобили ACEA, обръща внимание на разширяващото се разделение между Западна Европа и Централна и Източна Европа, когато става въпрос за мобилност с нулеви емисии, и предупреждава, че лошо управляваният преход рискува не само да причини сериозни социални смущения сред автомобилните работници, но и при шофьорите, които неимоверно ще се сблъскат с по-високи цени поне на първоначален етап. Той отбелязва необходимостта от преквалификация на автомобилните работници, за да се постигне справедлива и социално приемлива трансформация в автомобилния сектор.

От друга страна, CLEPA - Европейската асоциация на автомобилните доставчици, калкулира, че половин милион работни места в автомобилния сектор все пак ще бъдат загубени при подход, съсредоточен само върху електрически превозни средства.

"Докато други световни региони стимулират своя път към мобилност с нулеви емисии, Европа се опитва да регулира пътя си - и дори това не се прави по хармонизиран начин", обяви главният изпълнителен директор на Volvo Group Мартин Лундстед. Това води до покачване на цените на електромобилите с шеметни темпове през последните седмици. Според един от най-големите производители на автомобили в Европа, Stellantis, индустрията е обречена, освен ако електрическите превозни средства не поевтинеят.

Другият сериозен проблем е инфраструктурата. "Новите цели са просто нереалистични поради пазарната зрялост на технологиите и изискванията за време за изпълнение", коментира от своя страна говорител на германската организация на автомобилната индустрия VDA. Той призова законодателите да подготвят инфраструктурата за зареждане за широко разпространение на камиони с батерии и водород.

Основно притеснение на производителите на автомобили в Европа са и суровините. По-голямото търсене на батерии за електромобили между 2024 и 2027 г. ще облагодетелства азиатските производители и ще "изложи на риск" производството на Запад.

През март 2021 г. девет държави членки (Австрия, Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Литва, Люксембург, Малта и Нидерландия) на ЕС призоваха комисията да определи поетапно спиране на продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили, да засили стандартите за емисии на CO2 за нови автомобили и ванове и да разшири инфраструктурата за зареждане и зареждане с гориво за превозни средства с нулеви емисии.

Промяна на позицията на късен етап

Промяната в позицията на Германия и Италия на толкова късен етап предизвика недоволство на други страни в ЕС, които я смятат за заплаха за доверието в екологичното законодателство на съюза. Законът беше съгласуван от държавите в общността миналата година и беше одобрен от Европейския парламент този месец.

Целите на ЕС са част от по-широкия международен стремеж за постигане на нулеви нетни въглеродни емисии. Великобритания има още по-амбициозна цел - забрана на продажбите на бензинови и дизелови автомобили от 2030 г., но в няколко държави се появиха опасения относно въздействието на прехода върху работните места.

Миналата година главният изпълнителен директор на Ford заяви, че за производството на електромобили ще са необходими 40% по-малко работници, отколкото за бензиновите автомобили и камиони, главно защото електромобилите съдържат по-малко части. Ако не бъдат приети ограниченията за двигателите с вътрешно горене, това може сериозно да попречи на усилията на ЕС да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Първоначално Германия се съгласи с правилата при условие, че Европейската комисия започне преглед в рамките на две години дали след 2035 г. може да се разреши използването на автомобили, които се движат със синтетични или електронни горива.

Дебатът доведе до дълбоки разногласия в трипартийното правителство на германския канцлер Олаф Шолц. Фолкер Висинг, чиято пропазарна партия "Свободни демократи" е твърдо за автомобилната индустрия на страната, неочаквано получи подкрепата на управляваното от Зелените министерство на икономиката. Германският депутат от Зелените Михаел Блос обаче заяви, че отлагането на гласуването е "срам за Германия", и добави, че то "създава хаос, прави ни напълно ненадеждни и се превръща в спирачка за опазването на климата".

Спорът засега остана нерешен

Усилията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да разреши спора засега не дават резултат въпреки срещата с министри от германското правителство в неделя. Позицията на Германия остава твърда, Фон дер Лайен не постигна споразумение, но получи ангажимент, че двете страни ще продължат да разговарят.

Шолц заяви оптимистично: "Това е толкова лесно решима задача, че всички сме напълно уверени в нея." Но засега застоят остава.

Фон дер Лайен, която е бивш германски министър, не се изказа конфронтационно. Тя заяви, че напълно подкрепя "принципа на технологична отвореност", като повтори позицията на министъра на транспорта Висинг, който твърди, че блокът трябва да внимава с налагането на решения на индустрията. Въпреки това председателят на ЕК смята, че това не може да наруши целите на политиката на ЕС в областта на климата, които изискват радикално намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта, за да се постигне целта на блока да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.

Миналата година министърът на финансите и ръководител на Свободните демократи Кристиан Линднер заяви пред Politico, че Шолц е постигнал задкулисна сделка с Фон дер Лайен, за да е сигурен, че електронните горива ще бъдат разрешени съгласно стандартите на ЕС за емисиите. Германия успя да вмъкне електронните горива в заключенията на Съвета от юни, но в необвързващо допълнение, а не в основния текст. Сега Висинг иска ЕК да представи предложение как използването на електронните горива да влезе в окончателното законодателство.

Въпрос на време е Германия да получи това, което иска. Но е спорно дали това ще е добре за целия ЕС.

България също има своите аргументи

България също води тиха, но настоятелна съпротива срещу законодателството. Притесненията са свързани с това, за което групата на ЕНП логично предупреди - "ефекта на Хавана" - европейците да продължават да карат стари коли, работещи с гориво, след като продажбите са забранени, защото не могат да намерят или да си позволят електрически. А очакванията е, че след влизане в сила на законодателството цените на последните ще продължават да се увеличават.

"Ще бъде необходима цялостна интеграция на европейските транспортни и енергийни системи, за да бъде реализиран необходимият преход. За голяма част от транспортния сектор електрификацията е основната очевидна алтернатива", коментира транспортният министър Христо Алексиев, като добавя, че са необходими значителни инвестиции за разгръщането на инфраструктура за зареждане с електричество и водород по Трансевропейската транспортна мрежа, както и за модернизиране и увеличаване капацитета на електроенергийните мрежи.

На този етап не е ясно откъде ще дойдат тези инвестиции и кой ще субсидира изграждането на зарядни станции за електромобилите в държавите и т.н.

От друга страна, България е специализирана в производството на авточасти за автомобили за дизел и бензин. Високотехнологичните производства все още не са така добре застъпени в страната ни, което може да доведе до отлив на инвестиции.