България може да е сред печелившите от технологичния преход
За реална трансформация на бизнес средата трябва нова философията на използване на публичен ресурс
Съдържание от ЕИБ
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Когато говорим за 750-милиардния Европейски фонд за възстановяване и развитие, можем да кажем, че позициите на ЕК и нейните институции и на националните правителства на страните членки напълно съвпадат - Инжекцията на публични средства в частта за икономическа трансформация трябва рязко да ускори промените в бизнес средата, така чe националните икономики да минат в отбора на печелившите от технологичния преход и зелената трансформация.
Всяко правителство решава как страната му да участва в глобалната надпревара за дигитализация, нови технологии и растеж чрез наука и иновации. Целта е след 5 години всички в Европа да сме участници, а не наблюдатели в тази траектория на икономическо развитие, да бъдем в много по-устойчива позиция и, защо не, да водим в глобалната надпревара в някои области на новите технологии.
Въпросът къде искаме да бъде икономиката ни след 5 години започва с това откъде тръгваме. Откъде тръгва България?
България продължава да е сред 2-те страни "скромни иноватори" в Европа според Еuropean Innovation Index 2021. Тя е на последно място в Европа по дигитализация (DESI Index) без прогрес в последните 5 години. Липсват големи местни бизнеси и устойчиво конкурентно предимство на международните пазари, които да качат българския бизнес нагоре по веригата на висока добавена стойност. България е също страната с най-въглеродно интензивна икономика в ЕС. Съотношението на рисковите и дяловите инвестиции в иновативни бизнеси в страната като дял от реалния БВП за 2020 г. е 30 пъти под средното ниво в ЕС по данни на Invest Europe.Редица от по-малките държави в Европа като Естония, Португалия, Литва, Латвия и др. могат да служат за пример как се преодоляват такива недостатъци за сравнително кратък период чрез трансформация на бизнес средата в една цялостна екосистема за иновации и предприемачество. Ето и няколко нейни характеристики - Иновационната екосистема въвежда нови образователни методи и работи в тясна връзка с академичните институции; финансовата индустрия заема централна роля на иновационната сцена и изгражда пазарни механизми за частно финансиране; успешни предприемачи предават своя опит и знания и са магнит за привличане на глобални технологични лидери и нови финансови инвеститори.
Как да измерваме трансформацията на бизнес средата в цялостна иновативна екосистема?
На първо място е ключово приобщаването на по-голяма част от малкия и семеен бизнес към иновационната среда. Подкрепата чрез публични средства трябва да ангажира по-широк кръг от малки бизнеси в процеса на създаване и прилагане на върхови технологии. Наред с това е нужно мултиплициране на финансовия ресурс, вложен от европейските данъкоплатци чрез привличане на частно финансиране и многократно по-голям финансов ресурс за иновации. Директните безвъзмездни средства извън пазарните механизми и за ограничен брой бизнеси не могат да задоволят инвестиционните потребности за пълна трансформация на българската икономика и по-скоро ще задълбочат изоставането в развитието на икономиката на знанието.И на трето място, ключова е пазарната конкуренция в самата иновационна екосистема, най-успешните малки бизнеси да привличат допълнително финансиране и да пораснат до големи компании от европейски и световен мащаб.
Защо е важно да има финансови инструменти в програмата за икономическа трансформация?
Те могат да бъдат ясен знак за промяна във философията за харчене на публични средства, за да се постигне реална трансформация на бизнес средата, когато светът се разделя на технологични иноватори и на икономики на евтиния труд. Чрез финансови инструменти се стимулира определено инвестиционно поведение, движено от мотивацията на предприемачите, а финансовото решение се оставя на пазарните сили, т.е. публичният ресурс се използва само като катализатор на частни инвестиции, които дисциплинират харченето на еврофондове, а ефектът върху инвестициите се мултиплицира. Като пример можем да дадем реализираните от ЕИФ до момента финансови инструменти по договори с българските правителства за общо 450 млн. евро. С този публичен ресурс са катализирани приблизително 1.8 млрд. евро пазарно финансиране, което е реално употребено от българските предприемачи. Мултиплицирането на финансовия ефект е 4 пъти досега и продължава да расте.Финансирането чрез финансови инструменти достига до много повече фирми. Само инструментите, изпълнявани от ЕИФ, са подпомогнали над 22 000 български фирми до момента. Близо половината от тях са микропредприятия, повече от хиляда са стартъпите, получили преференциално финансиране за растеж.
Каква е ползата за бизнеса от финансови инструменти?
Финансовите инструменти дават на предприемачите финансов ресурс, когато най-много им трябва - на старта на техните инвестиционни проекти. Не е необходимо да изпълняват конкретни проекти, определени от друг, и да получат средства едва след изпълнението им. Безвъзмездната помощ е еднократна субсидия за бизнеса. При финансовите инструменти към всяко 1 евро публичен ресурс се добавят средно 3 евро частен ресурс за инвестиции. Ако бизнес проектът не реализира достатъчно възвращаемост, публичният ресурс може да бъде загубен. Но в случай на успех се възнаграждава и финансовият риск, поет за сметка на данъкоплатците, като новосъздаденото богатство се разпределя повторно към нови бизнеси в една екосистема.Преференциалните условия на финансиране са например значителното понижение на кредитните обезпечения. При последния изпълнен от ЕИФ гаранционен инструмент в България 2 от всеки 3 кредита са напълно необезпечени. Срокът за връщане на кредитите може да се удължи до 12 години, а лихвите да се понижат значително. А когато една бизнес иновация не е в етап на банкируемост или расте бързо и трябва да оптимизира капиталовата си структура, идва дяловото финансиране с капитал.
Може ли да дадете примери от други страни в Европа?
Най-показателно е развитието на рисковите и дяловите инвестиции в Европа. От 2018 г. до днес те са нараснали повече от три пъти и се превръщат в основен двигател на инвестициите в икономика на знанието. С подкрепата на рисков капитал Румъния успя за 6 години да създаде водещата в света компания за софтуерна роботика, която направи най-голямото европейско технологично IPO от началото на годината. Португалия стана магнит за частни рискови инвестиции, стъпвайки на местния ИТ талант и прогреса на университетите си. Това доведе до петия поред стартъп еднорог[1] в Португалия. Литва и Латвия също имат вече местни компании еднорози, а Естония e номер 1 по такива на глава от населението. Не е учудващо, че националните Планове за възстановяване показват ясно как различните държави членки проектират развитието си в тази технологична надпревара. Румъния залага на ударно увеличаване на рисковия капитал за млади хай-тех компании и по-силно ангажиране на банковата си система, за да развива още по-бързо иновационната си екосистема. Гърция залага на активирането на частните финансови пазари за ускорен преход към дигитална и кръгова икономика.България неминуемо също ще направи своя избор.
[1]млада иновативна компания с пазарна оценка над 1 млрд. евро
