Ефектът на Зелената сделка на ЕС върху глобалния строителен сектор

Вносът на стомана и високоемисионни материали в ЕС ще намалее и това ще засегне някои търговски партньори. Търсенето на рециклируеми и нисковъглеродни материали обаче ще бъде завишено

Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

Няма съмнения: климатичната криза изисква спешни глобални действия. Отговорът на ЕС е Европейската зелена сделка, която цели да превърне Европа във въглеродно неутрален континент до 2050 г. Европа обаче не е изолиран остров. Дори да постигне собствените си цели, климатичните промени и свързаните с тях глобални заплахи няма да подминат континента, ако останалата част от света изостава в битката с глобалното затопляне.

За това е изключително важно политическите лидери и бизнесът да осъзнаят, че успехът на европейския преход е свързан с глобалния преход, а действията водят до верижни ефекти в глобалния свързан свят. Невинаги позитивни.

Само за пример: ЕС е платежоспособен свръхпотребител, който има възможност да "изнесе" част от проблемите си в други части на света - например експорт на боклук за изгаряне към по-бедни страни. Това обаче далеч не решава глобалния проблем с емисиите, който неизбежно ще се върне обратно към Европа.

Друг пример са усилията на ЕС да замени руския нефт и газ. От европейска гледна точка те са спешни, правилни и оправдани, но изкупувайки налични ресурси на международните пазари, европейските правителства предизвикват оскъпяване - поне временно, на енергията за редица по-бедни страни.

За тези глобални и верижни ефекти говори докладът "Компас за международна промяна на системата", посветен на глобалния ефект от Зелена сделка на ЕС. Той е изготвен от Open Society European Policy Institute (OSEPI), част от мрежата на Фондация "Отворено общество", Club of Rome - организация на европейски бизнес лидери и визионери, и компанията SYSTEMIQ, която работи в сферата на устойчивите икономически системи. Докладът се ползва с подкрепата и одобрението на ЕК.

Системният зелен преход в Европа ще има дълбоки последици за международните търговски потоци и взаимоотношения, отбелязва документът. Декарбонизацията ще засегне най-силно осем базови икономически екосистеми, които са и най-ресурсоемки: строителство, храна, транспорт, потребителски стоки, природна среда, енергетика, материали за кръговата икономика и информация и обработка. Докладът анализира ефектите, които европейският зелен преход би имал върху международната динамика в тези системи и очертава няколко вида последици.

В поредица публикации "Капитал" ще представи прогнозата за ефектите във всеки от осемте сектора, стартирайки със строителството.

Строителство/градска среда

Какво е статуквото сега?

Бързата урбанизация и мащабното строителство водят до замърсяване, неравенство и рискове за ключова инфраструктура. Енергията за отопление на сгради е почти 40% от общия разход в ЕС и за нея се разчита основно на вноса на газ.
Вносът на неустойчиви ресурси, от една страна, е екопроблем, а от друга - води до геополитически зависимости: 24% от стоманата в ЕС се внася, главно от Русия, Южна Корея, Турция и Украйна.
Износът или продукцията на ЕС в чужбина са високо ресурсоемки и високо емисионни. Европейски компании например притежават почти 60% от производствените мощности в САЩ за цимент и вар.

Потенциални международни ефекти от зеления преход:

По-строгите стандарти за емисиите и преходът към кръгова икономика в строителството в ЕС ще намалят вноса на необработена стомана и изкопаеми горива. При стоманата това означава спад в търсенето на желязна руда, т.е. продажбите за ЕС на ключови търговски партньори като Бразилия, ще намалеят. При изкопаемите горива особено засегната ще е Русия.
Ще се наложи повече внос на устойчиви материали, възобновяема енергия, водород и материали за батерии. Може да има ръст и в търсенето на биобазирани, кръгови и други нисковъглеродни строителни материали като дървесина, бамбук, коноп, целулоза и др.
ЕС може да стане износител на кръгови и нисковъглеродни материали и услуги и машини за кръговата икономика в бъдещи Net Zero пазари и това ще се отрази на веригите на стойността.

Как изглежда глобалният сектор сега

В глобалното строителство има две картини. В регионите с високи доходи акцентът се измества към преоборудване на съществуващи сградни фондове, но в региони с ниски и средни доходи се наблюдава масивно разрастване на застроената площ. Това често води до безконтролна урбанизация и проблеми като замърсяване, неравенство и социална нестабилност, по-бързо разпространение на болести и по-голяма уязвимост на инфраструктурата от бедствия.

Поради очертаващото се увеличение на глобалната застроена площ между 2020 и 2050 г. се очаква съществен ръст и на въглеродните емисии, свързани с новото строителство. Сегашното производство на стомана допринася за около 8% от световните емисии на CO2.

В световен мащаб ефективността при използването на ресурсите е ниска, като 15% от строителните материали се разхищават във фазата на строителството, а прекомерната употреба на стомана и бетон достига до 50%. При това, особено в някои региони, голяма част от сградите са недостатъчно използвани или изоставени. Ако сегашната практика продължи, производството на стомана ще е отговорно за около 50% от емисиите, които би трябвало да поддържа секторът до 2100 г., за да се ограничи изменението на климата.

Европейското участие в международната търговия на стомана и цимент - ключови материали за строителство, е важно. Част от тези материали и ресурси са ключови за местните икономики и поминъка на някои търговски партньори на ЕС - Турция, Бразилия или Индонезия. От друга страна, вносът на тези силно емисионни ресурси в ЕС допринасят за геополитически зависимости. Строителният сектор е най-големият потребител на стомана - на него се падат до 50% от общата й употреба. Самият ЕС е значителен производител, но 24% от стоманата, използвана в ЕС към 2019 г., е от Турция, Русия, Южна Корея и Украйна.

Докато почти половината от стоманата в ЕС се произвежда с помощта на стоманен скрап, който има по-нисък въглероден отпечатък от производството на необработена стомана, за регионите извън ЕС (около 28%) този дял е значително по-нисък. Внасяйки почти една четвърт от използваната стомана, строителният сектор на ЕС на практика "аутсорсва" голяма част от вградения въглерод, използван в строителството, към страни производителки извън ЕС.

Ако изместим фокуса към използването на сградите, то отоплението/охлаждането има най-висок дял в енергийното им потребление - почти 40% от общото търсене на енергия в ЕС. Сегашните отоплителни системи разчитат основно на газ, над 80% от който се внася. Съюзът бе силно зависим от доставките от Русия до инвазията в Украйна, след което наложи санкции. Но ЕС трябва да заложи и на сериозна енергийна ефективност, която има потенциал да свие фундаментално общата употреба на изкопаеми горива.

Износът на ЕС в строителния сектор също е силно ресурсен и емисионно интензивен. ЕС се радва на търговски излишък в циментовия сегмент - за износ отива над 50% от общото производство, а топ дестинациите са Африка, Израел, САЩ и Бразилия. Европейски компании всъщност са собственици на почти 60% от мощностите за производство на цимент и вар в САЩ.

Какви ще са ефектите от зеления преход

Европейската Зелена сделка цели системна трансформация при застроената среда с фокус към по-високо качество на живот в плътно населените места, по-зелени, по-свързани градове и споделящи общности, по-добри материали и енергийна ефективност в сградите и чисти енергийни източници.

Това означава например подобряване на изолацията на сградите, електрификация на системите за отопление/охлаждане, строителни материали с висока степен на устойчивост и възможност за повторна употреба и технологии, които намаляват въглеродния отпечатък при производството на стомана и цимент в ЕС.

Тези мерки ще повлияят на международните ресурси и търговските потоци при строителството.

По-строгите стандарти за въглеродните емисии и преходът към нисковъглеродна, кръгова икономика и по-устойчиви и рециклируеми материали в сектора в ЕС намалява вътрешния добив на първични суровини, но също така предполага по-малко внос на ресурси като стомана и желязна руда и по-малко внос на газ. Така ключови търговски партньори на ЕС, като например Бразилия - голям производител на желязна руда, ще отчетат значителен спад в продажбите на европейския пазар.

По-ниското търсене на стомана може и в краткосрочен план да потисне цените на глобалния пазар и да засегне големите износителки.

В допълнение, заради завишените въглеродни стандарти в ЕС чуждестранните производители на стомана, които изнасят за ЕС, ще трябва да променят своите производствени стандарти и да използват по-устойчиви технологии, за да могат да поддържат търговски отношения с ЕС.

В същото време ЕС ще има нужда от повече нисковъглеродни, рециклируеми материали, възобновяема енергия, водород и материали за батерии. Някои търговски партньори биха могли се възползват от това. Например очаква се повишено търсене на биобазирани, устойчиви или други нисковъглеродни строителни материали като дърво и бамбук или екологично чисти изолационни материали като коноп и целулоза. За електрификацията на сградното отопление са нужни термопомпи и повече възобновяема енергия, за които доставката на редки метали и мед е от решаващо значение.

Също така производството на "зелена" стомана изисква внос на зелен водород (произведен с възобновяема енергия).

От своя страна подобреният капацитет на ЕС за доставка на рециклируеми и нисковъглеродни материали и услуги може да направи съюза износител на бъдещите пазари в един въглеродно неутрален свят - например на машини за принципите на кръговата икономика в строителството и повторното използване на материали. В краткосрочен план обаче преходът може да доведе до намалена конкурентоспособност и на европейските производители поради увеличените цени на техните продукти.