Shutterstock © Shutterstock

Земеделие

Ефектът на Зелената сделка върху глобалната хранителна верига

Засиленото местно производство и промяната в европейската диета ще намали вноса на някои стоки, а по-строгите стандарти за високоемисионни продукти ще е допълнителна тежест за ред търговски партньори на ЕС

Shutterstock © Shutterstock

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Темата накратко

Засиленото местно производство и промяната в европейската диета ще намалят вноса на стоки като соя и месо.
Това може да е шанс за страни - производителки на органични стоки, растителни протеини и др., особено от Африка.
Затягането на регулациите за внос на храни с висок въглероден отпечатък ще е допълнителна търговска бариера особено за по-малките търговски партньори на ЕС.

Глобалната екосистема на храните е директно свързана с природата и биоразнообразието и допринася значително за общите емисии от парникови газове - според изследвания от нея идват между 1/4 и дори 1/3 от тях годишно. Проблемът е осъзнат и в рамките на Зелената сделка ЕС предвижда значителни промени в сектора. Тази екосистема обаче е изключително деликатна - дори малки нарушения в доставките могат да имат много сериозни социално-икономически последици в страни с ниски доходи, където достъпът до храна е все още значителен проблем. Европа пък има роля и отговорности в цялата верига и промените в сектора в ЕС могат да имат значителни ефекти в други части на света.

Какви могат да са те разглежда докладът "Компас за международна промяна на системата", посветен на глобалния ефект от Зелена сделка на ЕС. Той е изготвен от Open Society European Policy Institute (OSEPI), Club of Rome и компанията SYSTEMIQ и се ползва с подкрепата и одобрението на ЕК. Документът посочва, че амбициозният план на ЕС за въглеродна неутралност на континента до 2050 г. - Зелената сделка, ще има ефекти върху много други части на света, с които ЕС е свързан в глобална икономика, и е важно политическите лидери и бизнесът да осъзнаят, че действията им водят до верижни ефекти. И то невинаги позитивни.

Документът разглежда вероятните международни последици от европейския зелен преход в Европа в осем базови икономически екосистеми. В поредица публикации "Капитал" представя прогнозата за ефектите в тях. Тук може да прочетете какви ще са ефектите в строителството, а настоящият анализ засяга хранителните вериги.

Какво е статуквото сега?

В световен мащаб продоволствената сигурност е приоритет за много държави; увеличаването на селскостопанските дейности е основна причина за обезлесяването, а настоящите земеделски практики допринасят за загуба на биоразнообразие, воден стрес и високи емисии на парникови газове
ЕС получава непропорционален дял от добавената стойност в международната хранителна верига
В страни с ниски доходи европейските субсидии частично подриват конкурентоспособността на местните хранителни сектори
Профилът на европейския внос е високо емисионен и допринася за обезлесяването и водната несигурност в страните с ниски доходи
Европа е зависима от вноса на торове, които са много високо емисионни и допринасят за загубата на биоразнообразие и деградацията на почвите
В Африка и Латинска Америка агросекторът е силно зависим от търговията с ЕС

Глобалният хранителен сектор се намира в сериозен конфликт: глобалното население расте, а продоволствената сигурност остава първи приоритет за страните с по-ниски доходи и те целят да разширят на селскостопанското производство. В тропическите региони обаче това води до проблемно обезлесяване. Сегашните практики на интензивно земеделие пък допринасят за загуба на биоразнообразие, увреждане на почвите, воден стрес и високи емисии на парникови газове. Така интензивното използване на земята и селскостопанската експанзия забавят климатичните цели. В същото време много региони - и то бедни, са изложени и на екстремни метеорологични явления, които водят до още по-голяма продоволствена несигурност - особено в Африка, Азия, Централна и Южна Америка, малките острови и Арктика.

Геополитически конфликти като руската инвазия в Украйна оказва допълнителен натиск върху сигурността на доставките - Украйна и Русия произвеждат една съответно четвърт и една трета от пшеницата в света и имат значителен дял в износа на слънчогледово семе.

Тези конфликти, в които е потънала глобалната хранителна система, няма да изчезнат лесно. По изчисления на ООН до 2050 г. ръстът на населението и икономическият растеж ще удвоят търсенето на храна в световен мащаб, а трусовете от изменението на климата ще направят производство в някои страни с ниски доходи по-трудно.

Ролята на Европа във веригата

В тази картина ЕС събира непропорционална част от добавена стойност в рамките на международната хранителна верига. ЕС има значителен търговски излишък при търговията с хранителни продукти: внася първични стоки като кафе, чай, палмово масло и соя (на стойност приблизително 122 млрд. евро) предимно от страни с ниски и средни доходи. Износът пък в по-голямата си част е с висока добавена стойност: например вино, тестени изделия и зърнени храни (на стойност приблизително 184 млрд. евро), главно за страни с високи доходи.

В същото време високите земеделски субсидии в ЕС подкопават конкурентоспособността на местните хранителни сектори в страни с ниски доходи. В момента ЕС подкрепя своя селскостопански сектор със 102 млрд. евро годишно и това води до изкривяване на цените на световните пазари и притиска фермери в страни, които не могат да си позволят подобни нива на субсидии. Разговорът за намаляване на земеделските субсидии в ЕС е в застой през последните 20 години.

В някои отношения вносът в ЕС обаче също е проблемен - континентът е зависим от вноса на високоемисионни торове, основно от Египет, Алжир и Русия, а войната в Украйна сега има дестабилизиращи ефекти върху пазара. ЕС внася и други високоемисионни стоки, чието производство допринася за обезлесяване и водна несигурност в страните производителки - говеждо месо, соя, кафе, какао и палмово масло и др.

Части на света като Африка и Латинска Америка са силно зависими от търговията на храни с ЕС. Съюзът например е основната дестинация за износ на хранителни стоки от Африка - на стойност 153 млрд. долара през 2018 г. Няколко африкански страни (Нигерия, Ангола, Демократична република Конго и Сомалия) пък са са нетни вносители на храни и ЕС е най-големият им доставчик на стоки на стойност за 9,4 млрд. евро за 2020 г. Това

важи и за няколко страни от Латинска Америка, като общият износ на храни от ЕС към тях е за 6.5 млрд. евро за 2020 г.

Потенциалните международни ефекти от зеления преход на ЕС

Зелената сделка и планът за системна трансформация на европейската хранителна система целят повече местно потребление, промяна в диетата от животински към устойчиви алтернативни протеини, все по-устойчиво и чисто земеделие, по-къси вериги за доставки, създаване на по-голям пазар за биохрани и др.

Търговски бариери чрез по-строги стандарти

Освен с вътрешни производствени и маркетингови практики тази промяна ще е подсилена с регулации, които ще засегнат и вноса на храни с висок въглероден отпечатък - като регламента за обезлесяването, CBAM и други стандарти. Те ще действат и като допълнителни търговски бариери и ще засегнат особено силно по-малките търговски партньори.

Регулацията за обезлесяване например ще има ефект върху част от търговски партньори на ЕС, произвеждащи палмово масло в Индонезия и Малайзия, както и производители на соя и месо в Бразилия и Аржентина - между 14% и 23% от тези стоки в момента са свързани с риск от обезлесяване региони. Последствията могат да са особено забележими в по-малки икономики с ниска диверсификация като Кот д'Ивоар, който доставя 44% от какаото в ЕС и където производството на какао е основен двигател на обезлесяването.

По същия начин прилагането на CBAM върху вноса на торове ще окаже влияние върху търговията с партньори в Северна Африка и особено в Сенегал, където износът на торове за ЕС е 5% от целия БВП на страната.

Намален внос на специфични продукти в ЕС

Промяната на обществената диета към повече алтернативни протеини и съкращения във веригите на предлагането може да доведат до спад в търсенето на редица вносни стоки, особено соя - най-вече за фураж за добитъка. По същия начин заради потенциална промяна в диетата би намалял и вносът на птиче и говеждо месо - и за трите стоки в момента Бразилия е основен доставчик за ЕС.

Международни доставчици на продукти, които в момента имат дълги вериги за доставки, например такива са много видове плодове, също ще бъдат засегнати от намаленото търсене и целите на ЕС за ефективно съкращаване на веригите на доставки.

Увеличен внос на специфични стоки

Промяната в диетата и засиленото търсене на органични продукти биха могли да отворят икономически възможности за внос в ЕС на основни земеделски продукти и органично произведени стоки. Износители на растителни протеини като варива (например нахут, леща и боб) може да се възползват от промяна на европейската диета. Поради географска близост и необходимостта от съкращаване на веригите за доставки за намаляване на емисиите на CO2 шансът е особено голям за африкански доставчици.

В добрия случай може да има и съвместни инвестиционни и иновационни модели между африкански и европейски предприемачи и по-добро сътрудничество по веригата на стойността.

По-чисти и качествени европейски храни и за износ

Европа трябва да отхвърли промишленото производство, което води до голям излишък на храни, и да се концентрира върху препроектирането на сектора, така че той да бъде самодостатъчен в производството на устойчива и местна храна. Това би довело и до износ на храни от ЕС с подобрено хранително съдържание, което ще има ползи за здравето надолу по цялата верига на стойността, ако тези продукти останат достъпни.

Докато страните с ниски доходи успеят също да изградят местното си производство, износът на европейски храни към тях може да допринесе за подобряване на достъпа до здравословна храна и намаляване на скритите разходи за здраве.

Предварително условие е обаче този износ да се запази достъпен за международните пазари. За истинското намаляване на екологичните и социалните отпечатъци на хранителния сектор в глобален мащаб обаче местното производство в повече региони на света трябва да бъде засилено - особено в страните с ниски доходи.