Новият покрив на старата софийска банка

Това обаче не е съвсем така - при въпросния "първоначален вид" сградата е била триетажна, с мансарден покрив, докато сега, след надстрояването от 1928 г., е вече пететажна и мансардният покрив се пада шести. Реално има и малка офис полза - "печели" се малко допълнителна площ на покривния етаж. Дори и този проект да е в голяма степен щадящ, притесненията са нормални предвид злочестата съдба на немалко исторически сгради в София. Подобни примери са събарянето на т.нар. Двойна къща в София, на сградата на ул. "Велико Търново" 32, някогашните планове за "вграждане" на нова офис сграда в къщата на Гешов. Занемарени стоят Царските конюшни, Къщата с ягодите, Захарна фабрика, къщата на Фингов, бившето кино "Възраждане"...

В момента режимите за опазване на сгради - паметници на културата, не задават ясни правила за намесите по тях, както обясниха неотдавна на пресконференция от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) (виж карето). "Такива мансардни покриви се правят и в други европейски градове, само че разликата е, че се правят по определени правила", коментира конкретния случай за "Капитал" директорът на института арх. Петър Петров.

Проектът реставрира миналото

По думите на арх. Константин Пеев, зам.-председател на Камарата на архитектите в България (КАБ), сградата всъщност е съставена от две: едната е строена през 1912 г. по проект на арх. Лазаров. Другата (откъм ул. "Раковски") е проектирана от архитектурно бюро "Ничев & Фингов & Апостолов" и е построена през 1928 г., когато е достроена с два етажа и първата сграда.

В своя публикация по-късно арх. Никола Лазаров коментира, че надстройката от арх. Георги Фингов и арх. Димо Ничев е загрозила значително неговото произведение с премахването на мансардния етаж, с новите етажи, фланкиращи главния вход на сградата, с промяната на ъгловия купол и с липсата на достатъчно "внушителна монументалност", пише сайтът "Момичетата от града".

Проектът за сградата е на архитект Никола Лазаров, в чието портфолио са също дворецът "Врана", Софийската окръжна палата (днес Министерство на земеделието), довършването на Военния клуб и разширението на царския дворец. Автор е още на банята в Плевен, театъра в Стара Загора, а е работил и по двореца Евксиноград. А куполът е на скулптора Любен Димитров. Източник: Стара София

Идеята на инвеститора е да направи ансамбъла по-близък до проекта на арх. Никола Лазаров от 1912 г. "В автентичния си образ емблематичната сграда е с мансарден покрив, характерен за периода между 1910 и 1930 г. След надстрояването на сградата от 1928 г. не е изпълнен мансардният етаж от първоначалния му проектиран вид, а е изграден скатен покрив.

Визуализация на сградата след изпълнение на предвидените намеси по покрива. Източник: "БСПФ-България"

Затова искаме да възстановим наклона и вида на покрива на сградата в максимално близък до първоначалния му вид от 1912 г.", обясняват за "Капитал" от "БСПФ - България" - дружеството, собственик на сградата, което на 2 юли 2021 г. е получило от главния архитект на София разрешително за строеж - за "промяна на наклона и вида на покрива на съществуваща сграда".

Източник: Стара София Преглед на оригинала

"БСПФ - България" е собственост на фонда Black Sea Property, който през 2017 г. купи на търг сградата от Уникредит Булбанк за 10.5 млн. евро. Собствеността на Black Sea Property опира до няколко български компании, зад които се виждат връзки със собствениците на "Химимпорт" и близост с Централна кооперативна банка. От "БСПФ - България" подчертават, че не предвиждат промяна в предназначението на сградата - тоест няма да се трансформира в хотел, а ще остане административна сграда, каквато е била винаги (виж карето).

Спорният етаж

По повод на реконструкцията в публичното пространство битува мнението, че става дума за "надстрояване", което ще създаде прецедент и ще позволи и на съседните сгради да се възползват от това право. Подобни притеснения например изразява арх. Габриела Семова, председател на българската секция на ИКОМОС - международната организация за паметниците на културата и забележителните места, във възражение до Министерството на културата от август 2019 г.

"Твърдението за изграждане на нов допълнителен етаж е невярно. Проектът не включва промяна на височината на сградата, както и на нейната етажност. Възстановяването на автентичния вид на сградата не предвижда надстрояване дори с един сантиметър", казват от "БСПФ - България". Градоустройственият проект е за промяна в наклона и формата на шестия етаж на сградата, който съществува от надстрояването ѝ през 1928 г.

За преустройството на покрива ще се използват шиндли (керемиди - бел. ред.) от медна ламарина и покривни прозорци, ситуирани в синхрон с фасадите, както и покривни линии, проектирани в оригиналната схема на сградата.

Според арх. Константин Пеев, който преди години е работил по проект за интериора на банковите салони в сградата: "Това, което се прави, е промяна на силуета на покрива, което няма да се забележи отникъде. Освен това се предвиждат едни по-елегантни отвори на капандурите. Важното е сградата да живее", коментира той за "Капитал". Според него предвидените материали представляват "доста скъпо и по-луксозно покритие".

И ако бъде изпълнено, ще е в синхрон с покривното покритие на БАКБ, която е в съседство.

Обяснението на арх. Пеев е по-различно. "Реално става въпрос за закриване на около половин процент от страничната цилиндрична част от купола, където скатният покрив засича цилиндъра. Това е един елемент, върху който стъпва куполът, и няма да се вижда нищо", казва той.

Според собственика куполът дори е поставен "в естествения му контекст освен като акцент на сградата с характерната си визия и орнаментика". Изпълнител е строителната BS Konstructia.

Винаги съм нащрек, когато се работи по някоя от историческите сгради в центъра на София. Затова възложих на експертите от района да ми докладват какво точно се прави и по тяхно мнение одобреният от НИНКН, МК и НАГ проект не дава сериозни основания за притеснение.

Трайчо Трайков

кмет на район "Средец"

От "БСПФ - България" дори посочват няколко сгради в съседство, чийто опит не искат да повтарят. Това са сградата, намираща се до входа на Народния театър, собственост на наследниците на барон Гендович, възстановената сграда на Българската банка за развитие (ББР) и бившата на БНП "Париба". Според тях това са примери за "лоши практики в опит за възстановяване на недвижими културни ценности от национално значение, каквито ние не бихме искали да допуснем".

Примерът със сградата на ул. "Иван Вазов" 1 показва, че обществото е изключително чувствително и недоверчиво, когато става дума за промени в исторически сгради и строителство в центъра. Още повече, когато двете едновременно се застъпват. И има защо да е така - могат да бъдат изброени много примери, които показват, че общината е с вързани ръце пред инвеститорския интерес. Трудно може да бъде спрян някой, който иска да събори сграда - паметник на културата, за да строи, или поиска да строи "на калкан" до нея например.

"Случаят е едно невинно събитие в контекста на всички неща, на които съм се нагледал", обобщава арх. Петров. А какъв ще е финалният резултат от спорните промени по емблематичната банкова сграда предстои да разберем скоро - предвижда се ремонтът да приключи до 2023 г. От "БСПФ - България" отказаха да обявят размера на инвестицията.