Евгения Караджова: Данните за вируса трябва да влизат в обща електронна система, а не в хартиени документи

- ГИС технологиите предоставят възможности за моделиране на степента и пространственото разпространение на процеси и явления, включително и вирусни заболявания. Te интегрират традиционните математически модели, като ги допълват с пространствени такива. За да са максимално точни обаче, са необходими разнообразни данни, които да се зареждат в тях непрекъснато. Така например на много места по света в моделите освен информация за разпространението на заразата се интегрира демографска информация, включително данни за мобилността и движението на хората посредством клетките на мобилните телефони или други източници. Информация относно прогнозата за времето в различните части на страната, температура и т.н. често се взима под внимание и вкарва в модела.

При моделиране кривата на развитие на епидемията ГИС технологиите позволяват също така моделите да бъдат "обучени" с данни за вече изминали периоди, прилагайки машинно обучение. По този начин епидемиолозите разполагат с инструменти, чрез които на базата на експертните медицински познания да се създадат пространствено-времеви модели, които да служат за осведоменост, проиграване на сценарии, анализ на ефекта от потенциални мерки и др. ГИС е гъвкава технология, която във всеки момент позволява бързо надграждане в необходимата посока.

Какви анализи биха могли да се правят и за кого биха били полезни те на база събраната информация и как това ще бъде полезно за в бъдеще?

Анализите могат да са, от една страна, за посоката и тенденцията на разпространение, но също така за подпомагане оперативните дейности, като например извършване на т.нар. линк анализи за идентифициране на контактни лица. Много добър пример за линк анализ е така нареченият "Пациент 31" в Южна Корея, открит от епидемиолога Хуанг Сонг-сик именно посредством използване на ГИС технологии. Прилагайки възможностите за линк анализ, той открива, че човек, известен по-късно в медиите като "Пациент 31", се явява суперразпространител на коронавируса в страната, като заразява редица хора в местната църква. Заразяване, което впоследствие довежда до големия ръст на регистрирани случаи в страната. Именно заради този и още няколко такива случая става ясно и ключовото значение на социалното дистанциране, за да се гарантира, че хора без симптоми, но носители на вируса няма да разпространят толкова масово заразата, включително на по-уязвимите рискови групи.

Това е само един от примерите за приложението на анализите, които ГИС технологиите позволяват. Има и много други, като например анализ на наличната леглова база, медицинска техника и лекари в отделните населени места с цел навременно и ефективно алокиране; мобилни приложения за въвеждане на информация от здравните работници от терен директно в база данни и много други.

Има ли интерес от страна на властите за включване на допълнителни данни в приложението - например места, които са били посетени от носители на заразата?

- Геопространствените технологии предоставят редица възможности и ние вече изпратихме писма, с които изразяваме готовност да подпомогнем дейността на щаба и институциите чрез средствата на ГИС технологиите за оперативни дейности и анализ. Надяваме се в най-скоро време те да се възползват от иновативните решения, които им предлагаме, за да повишат ефективността на борбата срещу коронавируса и всички да излезем от това положение по-силни и по-обединени.

Какви други данни биха могли да бъдат включени, така че да бъде надградено приложението?

- В момента приложението е публично, но може да бъде създаден и модул за вътрешно ползване, което максимално да подпомогне управлението и щаба. В такова вътрешно ГИС базирано приложение, от една страна, би трябвало да се следят пациентите, реални и потенциални. От друга страна - съответната обезпеченост с лечебни заведения, персонал, нужното оборудване, наличности, аптеки и много друга информация. Още от граничния пункт данните трябва да се вкарват директно в системата, а не да се попълват на хартия. Следва да се въвеждат и данни за поставени хора под карантина, демографски данни, вкл. възраст, адресни данни на заболелите и на населението въобще, информация за предприетите мерки - населени места под карантина и т.н.

Само в ГИС система може да се следи тази информация нагледно, а посредством функционалните възможности за пространствени анализи бързо и лесно, само с няколко клика, да се показва къде има недостиг, къде какво трябва да се алокира, къде има риск и трябва да се предприемат действия. Информация, която ако не бъде показна пространствено, остава скрита или по-трудно идентифицирана.

Публичното приложение от своя страна също може да се надгради с подаване на сигнали при извършване на нарушения като нарушаване на карантина, струпване на много хора на едно място и т.н. Може да се развие и в посока подпомагане на общинските предприятия "Социален патронаж", координиране на доброволци или в отговор на друга обществена потребност в тази ситуация.

Правени ли са подобни инструменти за следене на други епидемии като ебола, свински грип, морбили и т.н. и ако да, какви изводи биха могли да се направят от тази информация?

- В условията, в които болестта може да се разпространява бързо, информацията трябва да достига до хората още по-бързо, за да се сведат до минимум паниката, възможностите за объркване и спекула. Затова следеното на епидемии посредством уеб дашборди с интерактивни карти и извършването на пространствени анализи се е превърнало не само в добра практика, но и в необходимост. С такива Есри дашборди се следеше разпространението на ебола, зика и редица други зарази през последните години, като СЗО активно използва ГИС не само за визуализация на разпространението, но и за оперативните действия за борба с епидемиите.

Не знам доколко е известен фактът, но подобна практика датира от много отдавна - под различна форма, разбира се. През 1854 г. върху хартиена карта лекарят Джон Сноу картографира на ръка къде се намират случаите на холера в Сохо, Лондон, както и водопроводите в квартала. В резултат на това той успява да открие, че нови огнища на холера се появяват сред хора, които използват един и същ водопровод, и намира източника - заразена ръчка на водна помпа. На база това откритие Джон Сноу помага за овладяване разпространението на инфекцията там.

И ако трябва накрая да се върна отново към България, интерактивни карти и приложения се използват през годините и у нас за целите на програмите за превенция на туберкулозата в страната, анти-СПИН кампанията по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН" към Министерство на здравеопазването и редица други.

Интервюто взе Ивайло Станчев