Проф. д-р Ростислав Костадинов: Липсва ни организация за бедствени ситуации

Към момента, когато имаме бедствена ситуация съгласно Закона за защита при бедствия, се създава Национален кризисен щаб с ръководител, който може да взима решения и да мобилизира и разпределя ресурсите на цялата държава. Или поне би трябвало, тъй като това, което показа пандемията, е, че нещата не се получават точно така - ние направихме Национален оперативен щаб, който нямаше никакви правомощия.

Многократно се повдигна въпросът за евентуална атака срещу атомните електроцентрали в Украйна - ако нещо подобно се случи, как трябва да се действа у нас?

При подобен тип авария първото и основното, което е, е да се прогнозира кога този радиоактивен облак може да премине на територията на България. На база тази прогноза се раздават препарати, които са радиопротектори (например популярният калиев йодид) и се предупреждава населението, че трябва да спазва определени превантивни мерки - например да не излиза на открито за определено време.

Наред с това има стандартни оперативни процедури за неконсумация на някои храни - в зависимост от времето, за което се отлагат радионуклидите (бел. авт. - източниците на радиоактивно излъчване). Не трябва да се консумира вода от открити водоизточници (каквито са повечето в България, без минералните), млечни, месни продукти, плодове и зеленчуци в различни времеви интервали след радиационното замърсяване - например след 3-7 дни.

Най-важно е защитата на населението - такава може да се извърши само ако то е информирано. А през пандемията това се оказа голям проблем - съобщаваха се данни, които са непонятни за обикновените граждани, и се представяха много разнопосочни мнения, което понижи доверието в медиците и в управляващите.

Искам да ви дам един пример: в САЩ се извърши нещо, което до тогава беше правено само в Китай - при налична опасност и прогнозирана заплаха за два крайбрежни щата от набираща сила тропическа буря, с потенциал за ураган, администрацията на Тръмп организира и проведе превантивна евакуация на 2 млн. жители. Благодарение на тези действия имаше огромни материални щети, но единични човешки жертви. Помислете си само какво би било, ако ние трябва да евакуираме град като Пловдив?

Каква е ситуацията на национално и местно ниво със скривалищата и бомбоубежищата?

Аз смятам, че максимално трябва да използваме това, което в момента се случва, да извършим проверка и щателен анализ на готовността на изградените в страната колективни средства за защита при бедствия, аварии и кризи. Такава беше разпоредена от правителството и резултатите бяха публично огласени.

Без да цитирам имена, но един административен ръководител на въпроса "Къде са скривалищата?", отговори: "Аз не мога да ви дам тази информация пред много хора." Но ако имаме скривалища и бомбоубежища, които не са известни на хората - за какво са ни те тогава?

Капацитетът на различните скривалища е различен. Във всяка община и област има или поне трябва да има места за укритие на кризисните щабове, тъй като в такава ситуация, ако няма кой да ни ръководи - няма как да функционира системата за управление на кризи и ликвидиране на последствията. И това се вижда - ние не съумяхме да управляваме адекватно и ефективно извънредната епидемиологична обстановка, свързана с коронавируса. Управлението беше по-скоро по закона на Дарвин за естествения подбор.

Как се приемат лица в убежищата - по райони, по заявка или на случаен принцип?

Да, по райони. И точно заради това трябва да бъде обяснено на населението - при нужда хората да знаят къде има функциониращи скривалища и да отидат там.

Каква е разликата между скривалище и бомбоубежище?

Скривалище е колективно защитно средство, което позволява защита от биологичен, химичен и радиационен поразяващ фактор. Има вентилация, филтрация и херметичност. Трябва да има електрогенератор, храна, вода и поне два изхода, както и филтър, в който да се извършва деконтаминация (почистване преди влизане). Скривалищата трябва да са пригодени за живеене.

Бомбоубежищата са също средства за колективна защита, но те биха ни предпазили само от ударната вълна. Подземни гаражи, мазета и т.н. могат да се използват като бомбоубежища. Жилищните сгради, строени във втората половина на миналия век, притежават по план помещения, които могат да се използват като колективни средства за защита. Но в голямата си част и те не са пригодени за ползване в момента поради недоброто им стопанисване. В плановете на новостроящите сгради защитни съоръжения не са често срещани.

Има ли стратегия за осигуряване на лични предпазни средства?

Да. Има си резерв и такива средства трябва да бъдат предоставени на всеки гражданин. Кметът трябва да разясни къде има такива средства, какъв вид са противогазите, дихателите и т.н., защото никъде няма противогаз, който да може да ни предпази от всичко, с изключение на автономните противогази, с които са оборудвани спасителните екипи. Но има такива, които с определени допълнения могат да ни защитят надеждно от по-голямата част от вредни нокси (бел авт. - ноксът е елемент, който може да повлияе на организма).

Предварително ли трябва да бъдат предоставени те?

Не. Зависи от бедствената ситуация и степента на риска.

А необходимо ли е да се провежда базово обучение за действие в такива ситуации?

То е задължение по закон. Защото ето - вие не знаете, аз не знам - мога ли да вляза в определено скривалище, какво е неговото състояние, може ли да осигури надеждна защита. За София е ясно - в метростанциите. Не във всички, разбира се, защото има и наземни.

Какво се очаква от всеки гражданин да направи - трябва ли да им подготвено "куфарче за оцеляване", да е изчистил мазето си и т.н.?

Това е задължително за всяко семейство - да има едно такова сакче за действия при аварийни ситуации. В редица чужди и български източници има списък с нещата от първа необходимост, които трябва да има в този сак - документи, батерии, храна, дрехи, пари, лекарства и др. неща.

В България вече има над 25 хил. души, дошли от Украйна - как може да се отрази този наплив от бежанци?

Това, което се случва, е безкрайно обезпокоително. Когато преди няколко години имаше бежанска криза, ние посрещахме хората на границата, имаше медицински групи от ВМА и се извършваше първичен скрининг. Тези хора се карантинираха, преди да бъдат разпределени по центровете за настаняване в страната.

Сега в момента директно влизат и се разпръскват навсякъде. Кой извършва медицинския скрининг на тези хора? Хубаво е, че редица болници изразиха готовност да ги лекуват, но защо трябва да чакаме нещо да стане?

Въпросът е, че ние отново не прилагаме това, което имаме като записано в нормативната уредба, и това, което сме правили преди. В Полша и Унгария виждате - лагерите са разположени непосредствено след границата, където това се прави.

Какви са основните проблеми тук?

Нямаме организация, нямаме координация. Тази епидемия го доказа, защото, сравнена с другите епидемии, с които се е срещало човечеството, е най-блага с оглед ниския процент на смъртност - не говоря за България, защото тук е много висок.

Но защо сме населението с най-висока смъртност? Знаете ли колко много болници за активно лечение имаме? В Пловдив има над 40 болници, а в София са над 60 - може би повече от тези в цяла Австрия. Аз съм работил в Италия - това, което имаме откъм инфраструктура, техническо оборудване, надхвърля в пъти това, което има там. Но дори Италия успя да се адаптира.

България е страната с най-много лекари на глава от населението в ЕС. Ние имаме най-много разкрити болнични легла, но нямаме достатъчно медицински сестри. Защо се допусна този огромен дисбаланс в системата? Това отново е неправилно планиране и организиране. Ако това беше друга инфекция - досега нямаше да има България.

Никой не е подготвен за нищо. Подготовката за бързи, адекватни и ефективни действия е необходимата основа за управление на всяка кризисна или бедствена ситуация.

Знаете ли, че в Закона за защита при бедствия е изрично записано, че кметовете по общини и всички други изпълнителни длъжностни лица са длъжни да организират обучения на населението и освен това ресурсно да осигуряват с индивидуални защитни средства своите подчинени. Аз през моите близо 57 години досега не съм получил нито покана, нито съм видял обява кмет да организира обучение за действия при определено бедствие.

Разбира се, тук не е необходимо да планираме какво да правим при цунами или вулкан. Но имаме индустриални предприятия, които могат при авария и/или саботаж да предизвикат създаване на огнище на химично поражение. Трябва да знаем какво и как да направим при силно земетресение, към кого да се обърнем, т.е. каква е организацията за защита на населението.

Интервюто взе Наталия Бекярова