Пощальони от всички страни - състезавайте се!

Монополът на държавните пощи пада напълно догодина

Калина Горанова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Български пощи" има от 130 години. Но най-новата история на държавната компания е най-интересна - съвсем отскоро дружеството губи монопола си. От 2006 г. на пазара навлязоха и няколко частни пощи, които получиха правото да прeпокриват дейността на държавната компания почти в пълен обем. Почти.

От 1 януари 2009 г. е на път да падне и последната крепост от услуги, ревниво запазена до момента само и единствено за "Български пощи". Това е т.нар. "резервиран" сегмент на пратки до 50 г, или иначе казано - писмата. Така частните пощи ще имат възможност да разнасят наравно в досегашния монополист писма, и то на конкурентни цени. Това става след решение на Европейската комисия за либерализиране на пощенския сектор, като държавите членки имат възможността да отложат отварянето на пазара до края на 2012 г. България реши, че е готова това да стане от 1 януари 2009 г. Направената стъпка е в правилната посока, но според някои експерти от бранша тя не е достатъчно голяма, тъй като за широк кръг дейности все още се изискват лицензи.

В категория до 50 грама

Към момента промяната ще засегне пряко четири компании - "Български пощи" и трите й частни конкурента. Това са "Т-пост", "МИБМ експрес" и "Еконт експрес". Те имат лицензи за изпълняване на т.нар. универсална пощенска услуга в пълния й обхват - т.е. могат да разнасят пратки (до 2 кг), печатни произведения (до 5 кг), колети (до 20 кг), малки пакети (до 2 кг), да извършват пощенски парични преводи и др. Всеки, който иска да изпълнява тази дейност, трябва да получи лиценз от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Той предполага покриването на определени изисквания, като поетапно изграждане на пощенски офиси и доставки 5 дни в седмицата до всички потребители при еднакви условия. На пазара има още десетина компании с частичен лиценз само за пощенски парични преводи.

До момента единствено писмата до 50 г бяха неприкосновена територия, но частните фирми имат интерес да развиват и този сегмент и го окачествяват като рентабилен. "Ще се опитаме да усвоим напълно възможностите, които пазарът предлага след либерализирането му", заявиха от "МИБМ експрес". Оттам съобщават, че вече водят преговори с големи компании и предвиждат сериозни инвестиции за разширяването на мрежата си, което трябва да се случи до 2012 г.

"След либерализацията в европейските страни се наблюдава намаляване на цените и повишаване на ефективността и качеството", коментира Методи Методиев от Института за пазарна икономика. Този сектор в България, а и по целия свят, обаче е много тромав и бавно се променя, допълва той.

На различно мнение е изпълнителният директор на "Български пощи" Енцеслав Харманджиев, който не смята, че тази дейност трябва да бъде либерализирана. Той прогнозира, че частните конкуренти ще отнемат от пазарния дял на държавната компания, като се насочат основно към големите градове, където тази дейност е най-печеливша. "За нас ще останат малките градове, селата и загубите", продължава Харманджиев.

А някои искат повече

"Промените все още не означават либерализация на българския пазар, тъй като обхватът на универсалната услуга в България е чувствително разширен", коментира Людмил Йосифов, председател на Асоциацията на българските куриерски услуги. Според него в универсалния сегмент би било напълно достатъчно да останат само писмата и колетите до 10 кг. За пратките, които се използват основно от бизнеса, като пощенските парични преводи, директната реклама (например листовки), колети над 10 кг и доставка на печатни произведения режимът може да е само регистрационен. Физическите лица не биха платили за услугата директна реклама, бизнесът също избягва да плаща за разнасянето на листовки в пощенските кутии, а търси по-евтини варианти. Банките пък вече достигат до всички населени места и затова според Йосифов не е необходимо паричните преводи да имат универсален характер.

В отделни страни в универсалната услуга попадат различни елементи. Сред държавите, в които не се изисква лиценз за предоставяне на пощенски услуги, са Естония, Финландия, Швеция, Лихтенщайн, където пощенският пазар е добре развит. Те са страни с малка територия и с добра инфраструктура. "Националната поща на Холандия - TNTPost например се отказва от пощенските си офиси, тъй като пазарът вече няма необходимост от такива", обяснява Йосифов.

Пазарни трепети

Именно неуниверсалните услуги формират 68% от общия приход от пощенските услуги в България за 2007 г. По данни на КРС обемът на пазара е 206 млн. лв. Ръстът на неуниверсалния сектор спрямо 2006 г. е 27%, докато универсалният е нараснал със 17%. През последните три години се наблюдава и намаляване на пазарния дял на "Български пощи". Докато през 2005 г. компанията формира 42% от приходите от пощенски услуги, през миналата година този дял е само 33%. "Държавното дружество в момента губи пазарни позиции, тъй като частните фирми навлизат в сектори, където "Български пощи" до този момент са имали господстващо влияние", коментира Йосифов. Такива са например куриерски услуги и т.нар. хибридната поща (разпечатването и разнасянето на сметките за комунални услуги).

Бъдещите промени в сектора няма да променят тази тенденция. Напротив. Те поставят въпроса и за бъдещето на "Български пощи". Според Йосифов е възможно управлението да се предостави на опитен мениджърски екип, който да вкара чужди инвестиции, да въведе нови технологии и да оптимизира персонала. Според него пощите не би трябвало да се приватизират, тъй като са стратегическа компания.

На противоположно мнение е обаче Методи Методиев от Института за пазарна икономика. "Нито един частен инвеститор не е вложил парите си в нещо, за да го съсипе", коментира експертът. Той е на мнение, че държавната фирма трябва да бъде извадена от забранителния списък за приватизация и да бъде продадена.

След няколко месеца пощите неминуемо ще се изправят пред нова пазарна реалност, която ще е тест за държавното предприятие. "Когато има конкуренция и държавата не стои зад гърба, си принуден да бъдеш максимално ефективен", казва Методиев.