Залезът на пощата

Министърът обвини за "хлътването" премахването на монопола на "Български пощи" от предишните управляващи. От началото на тази година не само държавната компания ще може да разнася най-леките писма до 50 грама. Така няколкото частни куриерски фирми могат да се конкурират с "Български пощи" за поръчките на общините, НОИ, НАП и т.н. Проблемът идва оттам, че компанията е трябвало да бъде преструктурирана години преди отварянето на пазара. "Това, което заварихме, е едно нереформирано дружество, което по никакъв начин не е подготвено за участие на либерализиран пазар", коментира Дънешки.

Другата истина обаче е, че само 15% от спада в приходите на дружеството идват по линия на падналия монопол. Свиването всъщност е навсякъде. Затова по-сериозният проблем от това, че всички ще разнасят леки писма, е, че пощенският, куриерският и паричният бизнес са изключително динамични и постоянно се променят с напредването на технологиите. Така една бавно изменяща се държавна компания в дългосрочен план е обречена на неуспех.

Подобен ход на нещата няма да бъде само неин проблем и ще си позволим едно последно сравнение. За разлика от БДЖ пощите през последните няколко години не ползват държавни субсидии. На база на тазгодишните си загуби обаче в момента дружеството се опитва да докаже пред Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), че има нужда от държавна финансова подкрепа. Така колкото по-нестабилна ще става компанията, толкова по-лошо за всички. За промяна обаче е необходимо политическо решение. И не е лошо да се помисли за помощ отвън под формата на свежи пари и чужд мениджърски опит.

Въртележка от 10 млрд.

Фотограф : Капитал

Преди месеци, при встъпването си в длъжност като министър, Московски решава да наеме консултант, който да изработи план за развитие на дружеството. Консултантът предлага три възможни сценария за стабилизиране: да се запази естественият ход на развитие на компанията, дружеството да се приватизира или да се намери стратегически партньор, който да получи миноритарно участие. Виждането на консултанта, а и на Деян Дънешки е, че най-удачният вариант би бил да се търси стратегическо партньорство. За целта компанията трябва да бъде извадена от забранителния приватизационен списък, каквато идея вече имаше. Крайният избор, разбира се, ще се взема на политическо ниво.

Фотограф : STR

До тогава компанията може единствено да провежда своите по-краткосрочни мерки, за да запълни липсата на оперативни пари и да повиши леко конкурентоспособността си. Така например от продажбата на неоперативни активи (най-вече неизползвани сгради) дружеството се надява да получи около 13 млн. лв. Поради невъзможност да се разплаща с част от кредиторите си в началото на годината компанията емитира петгодишни облигации за 15 млн. евро. Бързите пари са необходими и за да се минимизират неустойките, които дружеството плаща, когато бави пари.

Около половината от приходите на компанията идват от комисионите, които тя получава за събирането на задълженията на крайните потребители към доставчиците на ток, вода и други и от плащането на пенсии. (Другата половина се разпределя между писмата и неуниверсалните услуги като куриерска дейност и т.нар. хибридна поща - сметките за ток, вода и т.н.). За година през компанията преминават около 10 млрд. лв., за което тя получава комисионна или между 50 и 70 млн. лв. на година. При ненавременно инкасиране на сумите някои от договорите предвиждат сериозни неустойки от порядъка на 2% на ден. "Дружеството не е реформирано и да събираш пари от 3000 точки е много сериозна работа. Така се получава забавяне и то трупа лихви", обясни Дънешки.  

С отварянето на пазара на леките писма пък компанията започна да губи поръчки на някои от ключовите си клиенти като НОИ, НАП, някои общини и др. Трудностите за държавната поща идват основно по отношение на фиксираната цена на услугата й. "Когато ние участваме по процедури за обществени поръчки с отворена ценова оферта няма как да ги печелим. Нашите цени за универсална пощенска услуга са регулирани и са публични", коментира Дънешки.

Така частните компании имат възможност да излизат с по-ниски ценови оферти и да използват държавната компания за подизпълнител за малките населени места впоследствие. "Странното е, че се печелят поръчки с цени, по-ниски от тези, които те биха платили за ползването на нашата мрежа, или това означава да дотират клиента си", изчисляват от "Български пощи".  Възможен вариант, за да има пълна равностойност в конкурсите, е КРС да даде ценова свобода и на държавната компания.

Пенсионерите не са това, което бяха

Фотограф : Капитал

Истината обаче е, че компанията започва да губи позиции и договори още преди отварянето на пазара поради естествената промяна на пазарните реалности. Тя вече не разпространява винетките. "Метро" и "Рийдърс дайджест" намалиха разпространяваната от тях пряка пощенска реклама, а инкасираните суми от сметки за стационарните телефони също падат. Основен конкурент на пощите обаче е Easy Pay, както и банките. С годините пенсионерите няма да са това, което бяха и все повече от тях ще ползват дебитни карти, с които могат да извършват плащанията си за комунални услуги. НОИ все още остава най-сериозният клиент на пощите, като осигурява една-четвърт от приходите, като така компанията поставя всичките си яйца в една кошница, коментират представители на сектора. Най-малък оборот компанията отчита от най-печелившите дейности на този пазар - куриерските услуги и хибридната поща. Приносът на пощите там през 2010 г. е под 20 млн. лв. при 184 млн. лв. общо. 

През последните няколко години компанията прави леки опити да се оптимизира като персонал и структура, но промените са недостатъчни. "Предвиждаме оптимизация, но пощите са едно социално чувствително дружество и такива действия ще се предприемат със съответното съгласуване с нашия принципал и нашите партньори", обяснява Дънешки. Той самият не отрича нуждата от някои промени още повече след резултатите от последното преброяване на населението. "Има повече от 1200 станции в населени места с население под нормата, зададена от КРС от 800 души", обясни Дънешки, като губещите станции струват на компанията 5-10 млн. лв. на година. Дружеството реално има законовото право да ги закрие, но това е по-скоро политическа задача. "Едно от основните обещания на кметовете в селата преди избори е да се запази пощата", коментира Дънешки.

Основната промяна в компанията обаче трябва да дойде по линия на технологиите, ако иска да следва постоянно променящия се пазар и да остане на него. "Ако информационните технологии бяха вкарани преди пет години, пазарът на пощенски услуги нямаше да изглежда по този начин. Вместо с 24-25% български пощи щяха да имат поне 80%", смята и Дънешки. Основните IT въведения започват едва наскоро. Все още само половината от пощенските станции са свързани електронно. Компанията едва сега разработва софтуер за интегрирано гише, както и решение за електронен обмен на документацията и данните, за да се премахне хартията, която се разменя между звената в структурата и пътува с автомобили.

След като тази изостаналост пречи дори на самата компания, какво остава за клиентите й. Но явно социалната функция често е приоритет при държавните фирми. Вместо качествената и ефективна услуга. Така че колкото по-скоро се потърси чужд оператор с идея как се прави пощенски бизнес, толкова по малък е шансът, прощавайте за повторението, за следващи аналогии с БДЖ.

Промените в държавната компания вървят бавно след измененията на пазарната реалност Фотограф : Капитал