Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В търсене на...
Екип на "Капитал" прекара няколко дни в търсене на алтернативните места. Тези, които привличат туристите с преживяване, детайл и уникална специфика и в същото време работят успешно. Всъщност идеята за тази тема се появи много преди режима на тока по морето, но той по естествен път се превърна в информационен повод да погледнем към различната България.В следващите страници ще ви разкажем за новите тенденции и потенциала на алтернативния туризъм. Ще чуем мнението на Бриджит Чарнота - бившия преговарящ с България от страна на ЕК. Ще ви покажем и няколко примера за успешен алтернативен туризъм. При всички тях има обща характеристика - намерили са онзи важен детайл, онзи цвят и вкус, който да ги отличи от останалите. Важно уточнение: те са избрани на абсолютно случаен принцип и на тяхно мястото можеше да са десетки други примери.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необходимо, но потенциал има, и движение има.
Туризмът е важен за българската икономика, защото генерира 10% от брутния продукт на страната, или около 6 млрд. лв. Освен това след срива на имотния пазар, спада в производството и отлива на чужди инвестиции туризмът е един от малкото сектори, които могат да осигурят нова добавена стойност в икономиката. За съжаление засега България привлича най-много масовите туристи. Продуктът е структуриран така, че над 70% от приходите от чуждите гости отиват в морските курорти. Това прави около 1.8 млрд. евро от общо 2.6 млрд. евро приходи от чуждестранен туризъм за миналата година (по данните на министерството на икономиката). Въпреки принципа, че всеки турист е важен, това съотношение на морските към останалите дестинации създава проблем. И той е, че Българското Черноморие предлага масов all inclusive продукт и съответно привлича туристи, които търсят евтин продукт. Един германец ще плати 300-400 евро за ядене и пиене в тризвездния хотел на Слънчев бряг, но ще трябва да извади поне 1000 евро от портфейла си, ако избере да гледа църкви и архитектурни паметници в България, ако спи в селски къщи и се храни с домашно приготвена храна.
Икономическата логика показва, че България трябва да се старае да развива алтернативния туризъм. Като под "алтернатива" се разбират всички разнообразни преживявания, различни от шезлонга на плажа, ските в зимните курорти и пребиваването в СПА комплексите. Още повече че най-важната даденост е налице - разнообразието между природни ресурси, културни и исторически забележителности, обичаи, традиции, храна, вода и много често... сърдечни и гостоприемни хора. Ако всичко това се комбинира, пакетира и маркетира по правилния начин, може да се превърне в привлекателна оферта за стотици хиляди туристи.
Другата предпоставка за развитието на алтернативния туризъм в България е, че той става все по-популярен и търсен от чуждите туристи. При това от онези, които са готови да отделят повече средства за интересни и нови преживявания, за места, където има природа, история, спорт, обичаи. Този тип туристи са различни от любителите на all inclusive, които често пъти не правят разлика дали са били в България, Турция или Испания и за тях е важно само едно - да е евтино.
Немасовите туристи в България
Въпреки тези предпоставки алтернативният туризъм в България е все още слабо развит. Като за това заслуга имат както държавата и общините, така и самите фирми и хора, които го организират.
Няма ясна статистика колко "немасови" туристи идват в България, нито какви продукти и услуги харесват. Представителите на този бизнес изчисляват, че едва между 5 и 10% от чуждите гости в страната избират дестинации, различни от морските и ски курортите. Ако през миналата година чуждите туристи в България са били малко под 6 милиона, то "алтернативните" едва ли са били повече от 500 хиляди. Става въпрос за малък бизнес, в който участват физически лица, семейни или малки фирми. За пример - приходите на една къща за гости на година са между 10 и 15 хил. лв. Един средно голям специализиран туроператор прави средно между 300 хил. и 600 хил. лв. годишен оборот, а при най-големите - не повече от 3-4 млн. лв., показва допитване на вестника до фирмите.
Най-популярните форми на алтернативен туризъм в България до неотдавна бяха обиколките из "традиционните" исторически и архитектурни забележителности. Типична програма е по един-два дни в София, стария град на Пловдив, Велико Търново и Царевец, малко Рилски манастир, малко Перперикон и нещо по-бутиково като Копривщица.
Другата развита форма е селският туризъм - уикенд почивка в някое природно и архитектурно място и настаняване в селска къща. Първият продукт е адресиран към чуждите гости, докато от втория се възползват предимно българите.
Къде е потенциалът
През последните две-три години обаче чувствително се забелязва разнообразяване на възможностите за пътувания. Вече има немалко туроператори, които не са "всеядни", а специализират именно в алтернативните пътувания. Има дори фирми, които се занимават само с религиозни програми или само с екстремни и приключенски. Други правят преходи из планините и ги комбинират с колоездене или ходене със снегоходки през зимата.
"Опитваме се да популяризираме колоездачните турове сред българските клиенти. Засега над 90% от клиентите ни на тези програми са чужденци. Има толкова красиви планини и невероятни места в България, които могат да се обикалят с колело", сподели Елица Симеонова, която е мениджър в туроператора Penguin Travel Group.
Фактът, че компаниите се специализират и занимават само с един или друг вид програми, показва, че има търсене към този тип продукти и може да се прави устойчив бизнес с добро качество.
Кирил Калоянов, който е секретар в Българската асоциация за алтернативен туризъм, потвърждава: "Оформя се един сегмент, в който все повече масови туристи търсят немасов туризъм."
Постепенно се налагат някои нови тенденции в развитието на алтернативния туризъм в България. Росица Лозанова, която е управител на "Зиг Заг холидейз", разказа, че расте търсенето, а съответно и предлагането на така наречените мултиактивни програми. Това е съчетание между обикаляне на маршрути по планините, посещение на исторически места, спорт и настаняване в малки хотели и къщи. Идеята е в една седмица чуждите туристи да опитат от всичко по малко. Този тип програми могат да се преживеят в група, но може и самостоятелно. Задачата на туроператора е да организира маршрута и настаняването и да даде пълната информация на туристите. Оттам нататък гостите сами се ориентират и си намират местата, до които трябва да стигнат.
Другата новост в алтернативните програми в България са все по-разнообразните форми на спорт. Замислете се колко ваши познати напоследък са ви разказвали, че са се запалили по катеренето или гмуркането. Не случайно вече има десетки фирми, които предлагат адреналин и екстремни преживявания - рафтинг, каяци, колелета по планините, парапланеризъм. Именно тук се крие и потенциалът за развитие на алтернативния туризъм.
Разходка из красиви места в България
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
8 коментара
Развитие на всякакъв възможен туризъм: това е решението.
Информация за тези фирми има предостатъчно в Интернет, а те са достатъчно известни на интересуващите се.
По отношение на "всякакъв" туризъм. Това са неща, които си противоречат като концепции, реализация, инвестиции и тн. Секс, алкохолен, евтин шопинг и тн. също са "всякакъв" туризъм и то доста добре развит. Очевидно вече развиваме с бюджетни пари и мистичен-чалга "религиозен" туризъм, основан на малоумие и масова психоза за идиоти. Отпуснаха светкавично пари за нелепи, анти-научни мистификации, а няма една нормална и професионално направена рекламна кампания на БГ в чужбина. Като няма реакция срещу идиотите на власт - и туризмът ще бъде с аршина за електорат от идиоти.
Страхотна статия! Браво Зори! :)
Само не си правете сметката без кръчмаря, Негово Величество туриста...
Той решава кое му е по-интересно и къде да си "изхарчи" получените с труд парета.......
----------------------
Вие какво мислите, че е полезно за него да види, щото на вас ви изглежда по добре, си е ваша работа, става малко като през 1950...
"Направете се и вие туристи..."
До коментар [#5] от "boby1945":
Не си схванал смисъла на статията. Не се казва да не ходят на морета а просто да има по-голям избор, повече информация и по-големи възможностти. То е пределно ясно че който е тръгнал на море в Слънчев бряг да си фирка на плажа няма да тръгне да качва Мусала. Въпроса е този който ще се качва да бъде придърпан да дойде и в Бг а не да ходи другаде.
Преди около 3 седмици ходихме с приятели до Ковачевица. Красиво е местото, но пътя до там на места е ужасен, а и в самото селце е доста скъпо. Пример - свинска вратна пържола - 10 лева. Бирата мисля че беше 4 лева - Старопрамен. В крайна сметка разгледахме и хапнахме в едно селце по-надолу - Лещен.
Въпреки всичко обаче, определено има хляб в този тип туризъм. Просто трябва да се развие още и да се научат хората, че може да се песели добре и от много клиенти, а не само от голяма надценка (бяхме 8-9 човека).
Българския тур оператор,а и хотелиерите са на принципа:"ден година храни ".Трябва да си сменят чипа и да се настроят на цени който са по джоба на Бг,а не да залагат на датски,шведски или други западни туристи.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.