Оправяй се, ако можеш

Инфраструктурата на България е огромният проблем пред различния туризъм, който най-често се свързва с малки населени места, запазили автентичността и чара си. Алтернативният туризъм има голям потенциал. Там, където има красива природа, история и култура, истински места и дружелюбни хора, би могло да има и туристи. Само че базовите дадености не са достатъчни, нужни са и значителни усилия, за да стане продуктът наистина ценен. Не е достатъчно да имаш къща, трябва да може да е обозначен пътя до нея, а и да може да се стига безпроблемно до нея.

Има редица пречки, които блокират алтернативния туризъм, а тяхното отстраняване е в ръцете и на държавата, и на частните предприемачи.

Не може да има туризъм там, където няма пътища, транспорт и инфраструктура. Достигането до Ковачевица е повече от приключение, за съжаление рисковано. Ако един чужденец премине през такъв път, ще му остане лошият спомен и едва ли ще препоръча на приятелите си да дойдат въпреки красотите на този архитектурен резерват.

"Не знам къде съм." Така се чувства всеки, който се опитва да намери едно или друго място. След Гоце Делчев, на 5-10 км от границата, е изграден нов, уникален парк с водоеми и къщи от естествени бунгала. Създаването му е струвало три години и няколко милиона лева инвестиция. А как се стига дотам? Табели и карти няма. А да разчиташ на това, че ще срещнеш гранична полиция, която да те упъти, е доста алтернативно.

Липсата на информация е ключов проблем за туризма. При алтернативните пътувания информацията е още по-важна, защото туристите често трябва да се ориентират сами. Най-яркото доказателство за това информационно безсилие на България е новият център, изграден в подлеза на университета в София. Огромно, празно пространство с един щанд и три брошури на него. И консултантки, които имат проблеми с чуждите езици.

Ако не знаеш къде отиваш, няма да знаеш как да стигнеш дотам. С други думи, ако няма ясна стратегия за развитие на алтернативния туризъм, той ще остане в зоната на потенциала. Като тук дори държавата не е задължително да е активната страна, достатъчно е да не пречи. Създаването на стратегия и план за нейното изпълнение би трябвало да е в ръцете на частните предприемачи.

Много съм добър, но никой не ме познава - в подобна ситуацията са предприемачите на много от местата, където се предлага алтернативен туризъм. Като цяло бизнесът има проблем с рекламата и популяризирането си. Липсва иновативното мислене в посока: "Имам решение как повече хора да разберат и дойдат при мен." Често се разчита на хартиени брошури и на реклама от уста на уста. Огромна част от къщите за гости или забележителностите нямат страница в интернет. Излишно е да се казва, че днес първата проверка за новите места започва от мрежата.

Истината за алтернативния туризъм е в подправката - в преживяването, срещата с хората, особения момент на изживяване. Лещен е едно изключително красиво място, в което много от къщите са реставрирани. Но ако сте турист, получавате ключовете за стаята си и... се оправяте сам. Освен ако не търсите уединение сред четири стени, мястото не може да ви предложи много повече.

Различният туризъм е като в онази реклама: "Балканът пази своите тайни!" Още един пример: в село Драшкова поляна, в Средна Стара планина, има една къща, собствениците на която казват: "Ние не усещаме кризата." В съседство е популярното троянско село Орешак. И там има подобни къщи, които обаче са ударени от кризата. Разликата между двете е, че докато вторите са просто къщи, първата е място, където има с какво да запълниш времето си и получаваш лично отношение. Алтернативните туристи търсят не само местата, но и преживяванията.