Хубави места

Започнала да приема гости преди повече от четири години. Първият й гост бил случаен минувач, който нямало къде да спи. Тя го приютила уж за два дни, а той останал седмица. После в къщата й дошли други посетители, водени от туроператори за обиколни пътувания. Разбрала, че от това може да печели.

Първо давала само легла и готвела. Сега има богата програма. Между трапезарията и кухнята е обособила стая, превърната в малък етнографски музей. Има стан за тъкане, носии, плетива, инструменти за занаяти. Гостите й могат да се пробват на стана или да облекат някоя носия. Зимата с мъжа си прави шоу на двора, докато колят прасето. От него правят нафпавок - сушен специалитет в пепел, от Разложко.

Къщата на Дешка може да прави и по 15 хил. лв. оборот на година. В зависимост от това дали е нощувка със закуска или допълнителна програма цената е между 15 и 30 лв. на човек. Тя има теглен дългосорчен заем, с покриването на вноските и разходите от прихода остава сума, с която семейството живее нормално, обяснява Дешка, без да влиза в детайли. Разходите са основно за енергия и консумативи, тъй като част от храната се приготвя на място.

"Секой си има кусури, не може всичко да сме направили. Важното е да даваме услуги. Леглова база има навсякъде. Някой кат рече - дай снимка на кащата. Абе стига с тая каща, бе. Каща като каща. Друго трябва."

Дешка прави всичко, което й "румне" в главата. Вече две години прави зелено училище за деца. Бабите им показват занаяти, тя самата готви с тях, возят ги с каручка, обличат ги с носии.

"Сичко правиме. Що ми румне в галвата, всичко правиме. Лека-полека... Няма рецепта. Ти или го искаш и го правиш, или не го искаш. Ако го преиграваш, се усеща." Най-силните й две години са тази и миналата. Няма свободен ден. Преди френската група е изпратила австралийци. На гости са й били американци, китайска делегация, белгийският посланик...

На година през къщата на Дешка минават по 1500 деца. Приема над 2 хил. души да нощуват при нея. "За мен криза няма", казва тя.

Британски студенти в Драшкова поляна

Седим с Величка и Енчо на каменна пейка и маса под сянката на дърво. Масата и пейката се дело на Енчо. Намираме се в просторната градина с пъстри цветя, симпатично декорирани и разнообразени с керамични съдове.

Къщата за гости "Еко арт" е в село Драшкова поляна. Гледката сама говори Фотограф : Надежда Чипева

Къщата на семейство Ганковски е в село Драшкова поляна в Троянския балкан. Казва се "Еко арт". Не знам дали е еко, но със сигурност е арт. И това е формулата, с която двамата вече седем години посрещат гости и си изкарват прехраната.

Величка е фотограф, Енчо прави керамика. Има ателие, в което провежда курсове за гостите си. Величка ги учи да снимат, а през останалото време прави преходи с тях в планината.

Къщата загърбва северната страна, за да се отвори с лице към планината и слънцето. Строена е да бъде вила за изкуство и носи този характер и сега. Големи прозорци, картини и снимки по стените, дървени мебели, които подчертават уюта. Около къщата навсякъде са подредени цветя в разнообразни съдове. Керамични. От Енчо и неговите ученици.

Къщата е малка, има три стаи за гости, но скоро ще има четвърта. Работилницата на Енчо е изнесена в отделна постройка, за да може да се открие повече място за спане.

На това малко и неизвестно място всяка година идват британски студенти, за да правят практика по международна образователна програма. Традиционните гости са български и чужди семейства. Домакините разчитат на рекламата от уста на уста, но признават, че не могат и без туроператорите.

Величка сама приготвя храната за гостите си. Семейството има градина, гледа кокошки и купува останалите продукти от проверени места. Бизнесът на "Еко арт" е малък. Но се самоиздържа и е достатъчен за семейството, както сами казват. Още по-забележително е, че къщата им е в село с голяма конкуренция: само на 1-2 километра е Орешак с неговия Троянски манастир, а малко след селото е туристическият първенец Априлци.

Приходите на къщата са като при Дешка - между 10 и 15 хил. на година. Престоят с храната е между 35 и 45 лв. Курсът на Енчо по керамика струва 20 лв. на ден за група до 5 човека. И тук разговорът стига до кризата: "За нас криза няма. Тази година сме посрещнали повече гости от миналата. Няма място за оплакване. От май не сме спирали", казва Величка Ганковска.

На вратата се разминаваме със симпатично семейство, което ще прекара седмицата в къщата. Лицата им са нетърпеливи и щастливи.

Достъпните скали

Ани и Сашко са като маймунчета по скалите. Придвижват се ловко по металните скоби, прехвърлят с лекота карабинерите и пъргаво се изкачват по близо 90-метровата скала.

Via ferrata Ледницата е новата страст на двете деца от село Брестовица (близо до Ябланица) и на десетки други привърженици на катеренето. Via ferrata от години е традиция в някои страни в Западна Европа, превръща се в мания за мнозина и в атракция за привличане на туристи. В България вече има две подобни съоръжения. Освен това до Брестница има и в Смилян до Смолян.

Via ferrata означава железен път. Представлява метални скоби и въжета, разположени на скали с различна височина и наклон. Въжетата оформят маршрут, по който можеш да се катериш. Този спорт е предназначен за всички, които обичат физическото натоварване, адреналина и екстремното преживяване, но не са толкова професионално обучени, за да се катерят сами по скалите.

Именно защото има висока степен на сигурност и е достъпен за всички, спортът via ferrata в момента е толкова популярен в страните, в които има скали и планини. Има места, които в продължение на стотици метри и дори километри са превърнати в железен път и удобно могат да се комбинират с дълги преходи из планините.

Via ferrata е част от онези атракции и възможности за спорт, благодарение на които може да се развива приключенският туризъм в България.

"Потенциалът е огромен. В България може да има над 100 подобни съоръжения. Навсякъде където има скала 5 на 5 метра, може да има via ferrata. Някои страни са се превърнали в символ на този вид туризъм", казва Орлин Атанасов, който е създател на Ледницата. Освен това атракцията спомага за развитието на целия регион. Атанасов разказа, че в района заради фератата местни хора построили къщи за гости. В тях спят предимно туристи, които през деня се забавляват по скалите.

Атракция като тази може да осигури и устойчив бизнес. Инвестицията зависи от големината на проекта, но средно се изчислява на около 40-50 хил. лв. Прави се еднократно, а след това са необходими средства за обновяване на екипировката - въжета, каски, седалки. Един комплект е около 200-300 лева. Орлин Атанасов разказа, че за проекта до Брестница не е ползвано банково финансиране. На година през скалите минават поне 2 хил. души. Групата на посетителите е разнородна - училищни групи, семейства с деца, колеги, решили да си направят team building, чужди любители на катеренето, дошли на обиколка в България. Съвместната работата с туроператори засега е слаба.

В съседство с via ferrata има друго забавление. Въжена градина с всевъзможни тарзански препятствия. Една via ferrata в комбинация с въжените градини може да прави по 20 хил. лв. годишен приход.

Тук се доят крави

"Тук няма какво да правя от 6 до 8 часа" - оплакал се един гост на комплекса "Моравско село". "От 6 до 8 при нас се доят кравите", отвърнала му собственичката Здравка Смиленова и с това приключила разговора. "Моравското село" е в подножието на Пирин, в местността Предела.

В Моравското село акцентът е върху био храната, произведена на място. Фотограф : Надежда Чипева

"Селото" всъщност са две къщи с механа и градина. Има добре поддържана паркова част, която те предразполага да прекараш деня с книжка на шезлонга. В съседство е зеленчуковата градина, а след нея - фермата с телета, патици, прасе, "щастливи кокошки".

Формулата на Моравското село е да комбинира туризма със земеделието. Фермата е сертифицирана като био.

"Ние не сме обикновена селска къща. Особеното при нас е, че гостите могат да участват в селския труд - да ловят риба, да влизат в градината, да копаят картофите и да месят хляба", обяснява собственичката на комплекса Здравка Смиленова, докато се промъкваме между лехата със зелето и броколите и нагазваме в току-що полятата почва.

Акцентът в Моравското село е храната. Голяма част от нея е произведена на място, зеленчуците се берат и ядат след минути. "Ако зелето е свършило, отивате в градината, късате и го слагате в чинията. Храната пази всичките си свежи вещества."

Почти всички клиенти на комплекса идват сами, без туроператор. Както при повечето подобни проекти, най-добрата реклама е от уста на уста или през интернет. Процентът на постоянните клиенти е голям, казва Здравка Смиленова.

"Идват клиенти, които са чули, че в Моравското село е хубаво. Но тук не е като в техните представи - няма басейн, няма СПА. Ние сме за тези, които обичат недодяланото, простичкото."

Туристическият бизнес обаче е една от трите дейности на този модел. Фирмата на Смиленова и съпруга й се занимава освен с биоземеделие, продукцията от което се продава, така и с биопрепарати. Целият бизнес прави около 300 хил. лв. на година, показва отчетът на компанията в търговския регистър. Всяка част на бизнеса - туризъм, земеделие и биопрепарати, носи по една трета приход.

Вместо финал

Това са само дребни примери как може да се прави алтернативен туризъм в България. А защо различният туризъм е важен? "Чужденците асоциират България най-вече с евтино и слънце. Има още много страни с тези характеристики, но с много по-развита туристическа инфраструктура... Козът ви е биоразнообразието и зеленината, културната ви история", казва бившият преговарящ с България от ЕК Чернота, защо трябва да ни го казват другите? (препрочети интервюто на Чарнота). 

Младата французойка за първи път облича народна носия. Това се случва по време на преминаването й през село Горно Драглище край Разлог Фотограф : Надежда Чипева