Да посееш инвестиции

"От 2009 г. има подем на европейския пазар на биопродукти, търсенето се увеличава постоянно. В Германия например вече около 40% от продуктите в търговската мрежа могат да се намерят и в техния биовариант", казва Елена Герганова, търговски директор "Гимел". Българската компания вече десет години се занимава с биопроизводство и е номер едно по продажби на органични краставици в Европа. Увеличеното търсене на биохрани създава огромен потенциал за производство, но трябва да се има предвид, че в този сегмент добивите винаги са по-ограничени, защото технологията не позволява третиране с химикали или употреба на антибиотици при животните. Това практически означава по-голям риск от загуба на цели реколти или продукция. Този факт заедно с все още малкия брой малки и средни фирми, специализирани в производството на екологично чисти храни, е предпоставка за по-високи цени. В някои случаи стойността на един биопродукт например е в пъти по-висока от тази на конвенционалния му еквивалент.

Днес 90% от произведените в България биохрани и суровини са предназначени за експорт. Най-големите пазари са Европа, Северна Америка и Япония. За Япония се експортират етерични масла и мед, а в Европа повече зеленчуци, дребни плодове и зърнени култури. Развитие може да се търси в две посоки – разширяване на присъствието на тези пазари или излизане на нови. В Индия и Китай например търсенето на биопродукти расте много бързо. Стимулирането на инвестициите обаче трябва да бъде обвързано с конкретна политика към сектора.

Бюрокрацията

"Климатичните условия в България са изключително подходящи за екологично чисто производство на много от културите. Имаме конкурентни предимства, но не се възползваме от тях. И все пак сме все още много назад - едва около 0.5% от земята е заета с биопроизводство към края на 2009 г.", казва Стоилко Апостолов, председател на Фондация за биологично земеделие "Биоселена". Той твърди, че няма друг сектор, в който продажбите да се увеличават толкова бързо, а и маржовете на печалба са добри. "Стратегии са писани много пъти, но трябва да има и конкретни действия за подобряване на бизнес средата", лаконичен е той. И допълва, че инвеститорите срещат трудности да правят този бизнес в България.

"Има единици чуждестранни инвеститори в производството на органични продукти. Те обаче се справят много трудно в нашата среда -  притесненията им идват от административния хаос, проблемите със земеползването и собствеността на земята. Други проблеми са множеството регистрационни и лицензионни режими и големият брой структури, които се занимават с това", разказва Ивайло Тодоров от Асоциацията на земеделските производители. А и повечето чуждестранни инвеститори в земеделието досега се насочваха към зърнопроизводство, защото България има много подходящи площи за такива култури. Те ползват земя под наем, внасят техника втора употреба и после изнасят суровини, а заедно с тях и добавената стойност, която би се реализирала за икономиката, ако суровата продукция се преработва в страната. 

"Такава е и голямата болка с отглеждането на слънчогледа в България, който се изнася за рафиниране зад граница", казва Тодоров.

Посоката

за развитие в стратегията на икономическото министерство също не е много ясна. Био може да означава всичко. Засега е неизвестно кой от подсекторите (например  плодове и зеленчуци, вино, мед и пчелни продукти) на земеделието или производството на храни в биовариантите им са най-конкурентоспособни и могат да привлекат инвестиции.

"От десет години насам, откакто аз работя в този сектор, не съм чул някой да кажа къде е силната ни страна. Ако имаме някакво предимство, то е в качеството на продукцията, но не и в цените, които са по-високи заради по-ниските разходи за подпомагане", казва Ивайло Тодоров. Иначе потенциал може да се намери в почти всеки сегмент. Приоритети по думите на Апостолов от "Биоселена" трябва да е производство на биовино, където страната може да бъде най-силна в Европа. Според него овчето и козе сирене също имат голям експортен потенциал, но е нужна държавна политика за популяризирането на тези продукти като национални.

Етеричномаслени култури, зеленчуци, плодове и консерви, биопродукти, мед са другите подсектори, в които България може да се конкурира и с цени, и с качество, твърдят представители на сектора.

Държавата още не е определила в кой от тях ще търси инвеститори, но поне е ясно, че потенциалните такива са международни компании и инвестиционни фондове с интереси в земеделието. Целевите държави, които имат висока експертиза, са Франция, Германия, Италия, а пазарите, към които биха могли да се насочат български хранителни продукти и суровини и в които търсенето се покачва, са Китай, Япония и арабският свят.

Появата на нови инвеститори в България не само ще съживи икономиката, но и ще доведе до още един положителен ефект: потребителите ще могат да пазаруват органични храни на по-ниски цени заради по-малките транспортни разходи. Така биопродуктите ще станат малко по-достъпни и на местния пазар.

Автор : Мария Иванова Преглед на оригинала