Когато порасна, ще стана голям. Проблемите ми също.
Малки и големи земеделски стопани в България се борят с човешкия фактор, разпокъсаната собственост и лоша администрация
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Двама македонци - чета. Трима - чета с предател. Този забавен анекдот за неспособността на съседите ни да се сдружават, може да бъде приложен с пълна сила за българските земеделци. Защото това е един от основните проблеми на малките стопани в България.
Големите пък имат по-различна драма, но отново свързана с работата с други хора: огромна част от земята, която обработват, не е тяхна, а споровете с хилядите малки собственици пречат на дългосрочното планиране. Добре дошли в дебрите на българското земеделие.
1+1=1
Обединението им е важно, защото сега те са разпръснати в много на брой подсектори, чиито интереси и пазарна сила се размиват и губят в общото. Засега желанието за създаване на такива сдружения липсва, макар че за целта са предвидени и стимули. В Програмата развитие на селските райони има финансова помощ за организация на такива обединения. Средствата се отпускат за период от 5 години и са в размер най-много до 290 хил. евро, разпределен пропорционално за периода. Въпреки това създадените сдружения са само три.
Мотивацията към сдружаване не е висока, а причините, които се крият зад това, не са ясни. По-скоро това се дължи на народопсихология, коментират от земеделци. А някои разбират сдружаването само в най-примитивната му форма. "Сдружаваме се, как да не се сдружаваме. Ако някои иска ми дойде поръчка за 200 кг картофи, но имам извадени само 100 кг, веднага съседът ще ми даде още 100 кг, за да я изпълня", казва Христо Керимов, земеделски производител от Петрич.
Този модел трябва да се промени, защото ефектите от създаването на обединенията са много по-големи. Най-вече фермерите ще работят много по-конкурентно на общия европейски пазар, ще могат да планират и инвестират по-добре и дългосрочно. Само чрез създаване на организации те ще имат и глас на пазара при определянето на цените, и ще могат да реагират на офертите на прекупвачите, в които по правило остава по-голямата печалба. Плюс е и че ще могат да ползват преференции за доставка на семена или при сключване на застраховки.
"Сдруженията са важни, защото сега производителят не продава спокойно на българския пазар и предпочита да изнася. Причините за това са отчасти непазарни – нелоялна конкуренция и натиск от прекупвачи", обяснява Антон Гладнишки, експерт в дирекция "Програмиране на средствата от ЕС" в Министерския съвет.
Разделяй, не владей
В България собствеността на земята е разпокъсана. Поземлената реформа и огромният брой хора, които не обработват или не се интересуват от земята си, оставиха земеделието в шах относно основния му ресурс. Тъй като много хора притежават малки парчета земя, която дават под аренда, единствената възможна практика към момента е стопанствата да притежават част от земята, а другата да е взета под аренда. Това съотношение, твърди Веселин Петров от "Земи.бг", е често 20% към 80% и от него възникват най-сериозните проблеми за големите земеделски стопанства в България.
"Голяма част от земята, която работим, не е наша и много от собствениците злоупотребяват", казва Димитър Мачуганов - собственик и управител на "АЖД-Агро", която отглежда зърнени култури край Ловеч. "Моето стопанство е около 35 хил. декара, имам 2900 души собственици. Много трудно се разбирам с тях. Не можем да планираме трайно инвестиционни намерения, често има движения на земята." Има и такива, които му позволяват да обработва земята им, но искат сами да прибират субсидията, която по право се полага на земеделеца. Това е рекет, твърди Мачуганов и смята, че този проблем става все по-голям. Той е по-краен и иска да види данък върху земята, която собственикът не обработва сам, защото "не може да получаваш аренда, т.е. наем, и да не те облагат". Подобно на малките стопани, големите също се оплакват от бавенето на субсидиите, като казват, че в останалите страни изплащането им се съобразява с годината.
Веселин Петров пък посочва и друг проблем - според него част от земята, която големите стопанства обработват, често няма ясен собственик или пък няма такъв, който да се е появил, за да иска аренда. В такъв случай арендата се плаща в общината. Всички тези обстоятелства спират инвестициите в сектора - не само местните, но и чуждестранните. Петров се занимава с консултиране на чужди компании, които искат да вземат земя под аренда, и казва, че 99,99% от тях се отказват още щом разберат по какъв начин се формират стопанствата в България. "Освен това няма големи комасирани парцели от 10 хил. декара и нагоре, които да могат да ползват", казва той.
Самият той е в процес на консултация по сделка с компания извън ЕС, която ще бъде вероятно една от най-големите в сектора. България изглежда интересно за арабски и азиатски инвеститори, които напоследък превърнаха този световен пазар в гореща тема. Въпреки това Петров не смята, че ще има кой знае какво влизане на чужди инвеститори на етап обработка на земята. Българските земеделски стопани според него ще са тези, които ще комасират и ще работят. Кой колкото може.
9 коментара
загатката към народопсихологията е интересна, защото наистина изглежда елементарно, ако едно стопанство обработва 35,000 декара с 2,900 собственика, то не се преструктурира в акционерно дружество. по тази схема, дребните земевладелци биха могли да апортират имотите си в замяна на акции по една съгласувана и определена методология.
това има и добавеното преимущество, че от гледна точка на евентуалната им продажба, тези акции ще са много по-лесно продаваеми от един маловажен парцел от 2-3 декара, защото са по-привлекателни като инвестиция (все пак, финансовите резултати на дружеството ще са одитирани, за разлика от сегашното вероятно положение, при което дребният земевладелец не знае точната доходност на имота си, а се надява на арендатора да му плати определена рента и е по този начин често в зависимост от втория, поради информационната асиметричност).
ако опасенията са за евентуално разреждане на дребните акционери в подобно дружество, то това може да се регламентира в устава му. а и данъците върху собствеността, ако се приеме схемата, стават отговорност на дружеството, а не на индивидуалния дребен земевладелец.
допълнително, едно консолидиране на стопанствата им дава повече възможност да изискват по-изгодни за тях цени, а не да се оставят на произвола на прекупвачи, както изглежда, че е положението сега.
пожелавам да предприемчивите да приложат нещо подобно и с успех.
Много точна статия!
До коментар [#1] от "Ивайло Чатов":
Има и аргументи за обратното. Може да са собственици на 2 декара, но са собственици. А тия акции са хартийки. Освен това, колко примера в България можеш да посочиш за добро управление? Нали се сещаш, че като акционери ще вземат евентуално дивиденти, ако има печалба. А така вземат рента и запазват собствеността. Много е различно. Но форми на сдружаване има и други, при които собствениците могат да останат собственици, но и да се използват икономиите от мащаба.
И как точно ще се сдружат без да бъдат излъгани от тарикатите в управата? Както става в множество кооперации и днес. Например: собственик съм на 25 декара земя, от които получавам около 800 килограма зърно рента, които килограми биват изкупени от кооперацията, в която са земите мим за определена сума. Два месеца след това цената на житото се удвои :-). Какви смешни доходи ми носят тези 25 декара: 300 лева годишно :-). Защо да получавам субсидята би било рекет? Не следва ли да получавам приемливи доходи от земята си? Като толкоз реват да купят земята, но не за 200 лева на декар, защото повече от това изкарвам на ден.
Кое правителство гласува земята да може да се продава на чужденци?
До коментар [#4] от "mgmst":
Арендаторите се възползват от мързела на собствениците. Ако не ти харесва рентата отиваш при друг арендатор. Ако няма - ами... как пък от тия 2900 собственици, няма още един дето да стане арендатор?
"Моето стопанство е около 35 хил. декара, имам 2900 души собственици. Много трудно се разбирам с тях. Не можем да планираме трайно инвестиционни намерения, често има движения на земята." Има и такива, които му позволяват да обработва земята им, но искат сами да прибират субсидията, която по право се полага на земеделеца. Това е рекет, твърди Мачуганов и смята, че този проблем става все по-голям. Той е по-краен и иска да види данък върху земята, която собственикът не обработва сам, защото "не може да получаваш аренда, т.е. наем, и да не те облагат"
Тук е "ключът от палатката". Данъкъците върху поземлена собственост са много ниски в България. Ако се приложи диференцирана ставка:
- първият декар не се облага с данък (за да не се засегнат лозята)
- следващите 10 декара се облагат с по 100 лева на година
- следващите се облагат с 10 лева на година
за всеки ПАРЦЕЛ, това ще принуди хората да намалят броя на парцелите, които притежават. Ако не си плащаш данъка за повече от 2 години подред следва принудителна продажба на парцела на търг.
Повечето парцели в България са под 15 декара една такава диференцирана ставка ще изчисти терена само за няколко години.
До коментар [#7] от "Nikolay UK":
Такива усукани данъчни условия никога не са водили до резултатите, заради които са ги измисляли съставителите им (в случая - ти). Просто - налага се данък на собствениците на земя и този данък да не е символичен (с жилищата нещата са малко по-сложни, но и там - горе долу така), обаче сегашната система на плоски данъци се заменя с прогресивни такива (в зависимост от целите - лесно ще се манипулира с долните и горните граници) и не се занимаваме с усукани фалшификации. Правилата трябва да са ясни и обосновани в дългосрочен план.
Винаги съм смятал, че кретенизма НЕ ходи по хората, а само по тия дето от СЕЛО разбират толкова, колкото и тия дето си мослят, че "млякото расте в бутилка или пликче".
Статията е съдържателна, но плитка!
Защо разпокъсаността на земята е проблем от скоро, Ми щото има евросубсидии за нея?!
Защо администрацията да ни е лошо, Ми щото нищо не разбира?!
Защо не се обединявате, сиреч дружество нещо да направите, Ми щото то ние и сега се крадем, пък тогава хептем?!
Това са отговорите на нашите пишман земеделци, за радост , а не за съжаление, т.е. те са проумели много по-добре от чаловеците в града що е ЕС и капитализъм в едно.
Еретичната мисъл за облагане на земята с данък, щото видиш ли ти, тя ти носи доход под формата на рента и прочие родствени облаги е толкова тъпа, но пък "революционна" от друга страна, ще изчистим "пейзажа" веднъж за винаги!!!!
Аз съм готов да си плащам данък собственост върху земята, ако не я стопанисвам, но пък що да не я стопанисвам, ще си я бучна с люцерна, та поне пет годи да ме не търсят!!!!
НО ще си плащам само тогава, когато субсидията за тази ми една земя декларирана на всякъде като декари, да се получава не ВЪРХУ ДЕКАР, А ВЪРХУ ОБЕМА В КОЛИЧЕСТВЕНО ИЗРАЖЕНИЕ НА ДОБИТАТА ПРОДУКЦИЯ.
Тогава, Тогава, ЕДВА Тогава земеделието ни ЩЕ се реформира във ВСЯКО едно отношение, то може и да стане модерно, не по боята на новия трактор, а по технологията за добив на продукцията!!!!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.