Заб(р)авена стойност

"Аз, ако завали дъжд, и агне ке заколям", казва Христо Керимов. Той е собственик на ферма за производство на плодове и зеленчуци в Петрич. Там сме в 12 ч. на обед. Температурата е около 30° C. Въздухът не помръдва. Керимов и семейството му буквално тичат по цял ден из 70-те декара градини с туби, пълни с бензин, за да захранват водните помпи, които осигуряват вода за поливане. Работят от 5 ч. сутринта до късно вечер само с ръцете си, наведени над лехите. В мръсните си дрехи и изпокъсани кални еспадрили, Керимов разказва как се е върнал от гурбет в Испания и е инвестирал 200 хил. лв., за да вземе под аренда земя, да насади и изгради фермата, в която се отглеждат над 10 вида плодове и зеленчуци.

В началото мислел, че има потенциал. Четири години по-късно, за себе си е той вече е "луд да се занимава с това". За по-либерално мислещите Керимов е роб на една вредна система на държавно субсидиране, а за бюджета - враг номер едно, защото е потенциалният следващ, който ще се нареди на опашката за пари. И трите неща са в някаква степен верни и навяват онази мрачна картина, която напоследък асоциираме с работата на село.

Но земеделието не е обречен сектор, точно обратното. Дисекцията на проблемите показва, че те са дълбоки и сериозни, но в никакъв случай нерешими - въпрос на умна администрация, по-добри правила и повече опит. Инвестициите там едва прохождат, но европейското финансиране движи сектора напред - бавно и със скърцане, но непрекъснато. Потенциалът от поскъпването на храните и увеличаващото се търсене в глобален мащаб обещават светло бъдеще на онези земеделци, които успеят да намерят нишата си и се отворят към идеята за сдружаване, която е в основата на по-успешните европейски модели. Земеделието наистина има потенциал в България. Въпросът е колко бързо тя ще съумее да го използва.

Земя като една човешка длан

Картината на земеделския сектор в България в момента не изглежда розова. Малки разпръснати площи, огромен дял на дребните стопанства, неефективно усвояване на субсидиите, недостатъчни инвестиции и вътрешни, и външни (виж графиката). Преките чуждестранни инвестиции тук са под 0.1% от БВП на страната годишно. Ясно е, че селското стопанство няма потенциала на промишлеността или IT сектора да създава добавена стойност, но в условията на силно субсидиране и нарастващо търсене на храни поне трябва да показва по-добри резултати. Ефективността на сектора обаче спада, производителността на труда е доста под средната за страната, доходите - също. Което означава, че тези субсидии поне засега не водят до желаните резултати.