Фондовете LauncHUB и Eleven са едни от двигателите на предриемаческата среда в България

Имате ли планове за разширяване на българския офис?

- Българският офис ще се разраства, но постепенно. Нямаме намерение да правим бурен и светкавичен растеж. Планираме да назначим още между 8 и 10 разработчика до края на тази година. Планираме и в останалите държави да увеличим персонала си, особено екипите по продажби и маркетинг. Няма да бъде много голямо разрастването, защото ще използваме и партньорството си със Sitecore, за да можем да осъществим повече продажби. Освен както обявихме, че навлизаме на американския пазар, планираме още да сторим това в Австралия и Великобритания.

Как ще помогне Sitecore за разрастването на компанията?

- Променяме няколко неща. За подобни пазари, като американския примерно, е много важно да имате изградено име. Тоест партньорът, с който навлизате, да е утвърден. Малък е шансът българска фирма да се наложи без солиден партньор. Не е невъзможно, но е много трудно. За пазара там не е важно колко си известен на Стария континент. Тъй като Sitecore вече имат осъществен пробив там и продават доста усилено, с тяхна подкрепа ние ще можем да си предлагаме нашите продукти. Датската компания разполага и с хора на терен – има офиси в Сан Франциско и Ню Хемпшир. Името на нашите решения трябва да бъде променено, защото Komfo няма да може да пробие в САЩ, независимо че в Скандинавия звучи добре. Затова там нашите решения ще се продават като Sitecore Social. Брандът е добър, защото той ще бъде първо предложен на клиентите на Sitecore, а и нашите решения са предназначени за бизнес потребители, а не за крайни клиенти. Придобиването на мажоритарния дял от страна на Sitecore не повлия на навлизането ни на американския пазар. Този ход беше планиран, може да се каже, че малко се позабавихме дори, но просто стана по стечение на обстоятелствата, че двете събития

се припокриха.

Кои са спецификите на американския пазар от гледна точка на ползване на социалните мрежи? Обявихте, че ще наблегнете по-сериозно на Twitter, но има ли и други разлики спрямо Европа?

- Twitter е един пример – в САЩ го ползват повече, отколкото в Европа. Но има и друго, като например мониторинг функциите (познати на Запад като listening) в интернет пространството. Това е възможността на нашите клиенти да "слушат" какво говорят за техния бранд хората в цялата глобална мрежа, не само в социалните мрежи. Защото последните повлияват върху популярността в цялото уеб пространство. Затова е хубаво компаниите да могат да измерят ефекта от това нещо. Това е една от най-новите ни функционалности, които включихме към нашите продукти. В САЩ са по-напред във времето с различните практики в социалните мрежи. Защото, ако в България е с една година назад спрямо Дания, тя изостава с още една година след Щатите. Дори има функционалности, които технологичните гиганти пускат първо за САЩ и след това започват да ги вкарват в останалите държави.

Измества ли се фокусът повече към мобилните приложения и специализираните социални мрежи само за смартфони и таблети?

- Komfo поддържа повечето социални мрежи, независимо дали са за мобилен телефон или десктоп машина. Всички приложения, които са достатъчно ползвани, ги интегрираме в нашите решения. Като цяло стандартните социални мрежи се прехвърлят повече към мобилното пространство, защото там е ръста на потреблението. Освен обхващането им ние се стремим и да направим нашите продукти съвместими за смартфони и таблети, така че клиентите да могат да  разбират какво се случва и да анализират ситуацията от своите мобилни устройства.

Кога се очаква да има резултат от навлизането в САЩ и какви са целите, които Komfo иска да постигне?

- Очаквам през следващата една година силни резултати. Целите са продуктът да го развием така, че да пасне за компаниите там. Да имаме добър отзвук от това. От финансова гледна точка планираме да си удвоим приходите до края на следващата счетоводна година (лятото на 2015 г. - бел. ред.).   

Планирате ли навлизане на пазари отвъд вече обявените?

- Ще навлизаме самостоятелно без помощта на Sitecore и на други пазари, като Бенелюкс например (Белгия, Холандия и Люксембург). Една от следващите стъпки ще е да се наложим в тези държави.

Как виждате българската предприемаческа среда – развива ли се тя?

- Последните две-три години бяха определено много динамични. Двата фонда - LauncHUB и Eleven, вършат чудесна работа. Все още не може да се наблюдава резултатът от тяхната дейност, но се вижда, че екосистемата започна да се развива с бързи стъпки. Но те са едни от двигателите – имат няколко компании, в които фондовете са инвестирали, които определено имат шанс да направят нещо голямо. До няколко години мисля, че ще има по-видим резултат от тяхната дейност. Едно от нещата, които липсват тук, е бързината и гъвкавостта. В Щатите, когато компания или инвеститор иска да  помогне на някой стартъп, си имат термин и шаблон за различните видове договори. Там могат да се договорят само по името на шаблона. Като цяло в Европа нещата са по-трудни от тази гледна точка, защото няма установени стандарти при инвестиране.

Трудно ли се набавят IT кадри в България и адекватна ли е тяхната подготовка?

- Това е болна тема за нашия бранш. Има голям недостиг и ще става все по-зле както като качество, така и като количество. Преди една-две години трудно си намирахме кадри, но все пак успявахме да си изпълним поставените цели. В момента компаниите изпитват сериозни трудности, а някои правят компромиси с качеството. Дефицитът на кадри увеличава заплатите и все повече IT сегментът започва да се различава от останалите браншове.

Какво трябва да се направи, за да се преодолее този недостиг?

- Основното е да има качествено образование за IT кадри. Това не става от днес за утре. Започват да се правят интересни неща – да излизат хора от частните инициативи като Софтуерния университет на Светлин Наков, академията на "Телерик". Тези усилия ще дадат своите резултати след четири-пет години и ще окажат своето влияние на пазара. Но дотогава все повече играчи ще навлязат тук и съответно дефицитът ще се увеличи. Друга стъпка е да се популяризира IT браншът след младите, да се насърчават тези професии.

За кой тип специалисти има най-силен дефицит?

- Навсякъде. Разработчици, дизайнери, експерти по ползваемостта, инженери по качеството и т.н. Последните са специалисти, които да правят автоматизирани тестове.

Тези частни инициативи ще помогнат ли за подобряване на ситуацията и дали ще генерират достатъчно качествени кадри?

- Може да не могат да се справят с обема, какъвто резултат биха постигнали университетите, но във всички случаи няма да навреди на бранша. В крайна сметка, когато висшите училища не могат да помогнат, тогава фирмите сами трябва да се оправят. Няма друг начин. Качеството от тези инициативи ще е добро, защото ще отговаря на нуждите на бизнеса. Не всички, които ще минат през тези курсове, ще са подходящи, някои ще отпаднат естествено. Аз виждам проблемът да се задълбочава въпреки съществуването на подобни инициативи. Komfo ще се включи по някакъв начин в този процес, но засега се обмисля точно как. Единият вариант е със собствена академия. Ако усетим, че не сме готови за подобен мащабен проект, може да подпомогнем някоя от другите инициативи.

Има ли вероятност няколко компании да си сътрудничат в създаването на собствена академия?

- Да, в момента даже има една инициатива на момчетата от SoftAcad - център за обучение на IT кадри, предназначени за бизнеса. Няколко компании ги подкрепят. Не е изключено да се стигне и до по-тясно сътрудничество.

Има ли кражба на кадри в сектора?

- Не може да се нарече точно "кражба", защото хората просто приемат  предложените им оферти. Някои компании си правят събития за набиране на кадри и специалистите сами ходят при тях. Интересното в сектора сега е, че се задава една източноевропейска инвазия, като някои от тези компании търсят предимно старши експерти и няма как да ги набавят по друг начин, освен ако не ги привлекат от други фирми.

Едно от решенията, които се споменават, е да се наберат кадри от чужбина – добър ли е този вариант и има ли пречки за осъществяването му?

- Не мисля, че може да реши проблемът, дори частично. Но това е неволята – когато няма хора, компаниите започват да стават изобретателни. Чувал съм за фирми, които имат проблеми с визите, но нямам  опит и познания по темата.

Възможно ли е напливът за отваряне и разширяването на софтуерните компании в София да се измести в други градове в страната? Аутсорсинг индустрията като цяло се опитва да действа в тази посока.

- За момента не виждам това да стане като възможност. На теория звучи много добре, но там също няма кадри. Те идват в София, тук изборът е голям. Освен това тук са и качествените кадри. Компаниите търсят качеството – готови са дадат повече пари, но да имат услугите на добри специалисти. На този етап не може да стане, но в близките пет-десет години може и да се реализира, но зависи и колко е подпомогнато от държавата.

Има сега най-различни проекти - например "IT село", които не виждам как може да се получат. Целта й е да населят обезлюдени села с IT специалисти и така да вдигнат тези населени места на крака. Това е още по-голяма крайност. Според мен обаче не е осъществимо. На теория звучи много хубаво. Подкрепата от общините и държавата тук няма да помогне, защото това са млади хора, които си мислят, че ще отидат на спокойствие, чист въздух. Обаче в един момент тези млади хора ще се чудят "Какво правим ние тук? Къде е животът?". Трябва нещо да се случва, за да може те да се чувстват комфортно.