Новите правила по програмата за конкурентоспособност

Направена е голяма стъпка в правилна посока, но остават и проблеми

Атанас Кирчев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

С голямо забавяне в края на април ще започне първата процедура по новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Средства ще се отпускат за подобряване на производствения капацитет на малките и средните предприятия. Все още обаче е пресен споменът от анулирането на последната подобна процедура по старата оперативна програма през лятото на миналата година. Тогава имаше масови оплаквания за неправилно отхвърляне на проекти, пристрастно субективно оценяване и множество подобни нередности.

Промените

Проектът на насоките за кандидатстване по новата програма се очакваше с голям интерес, като на него се възлагаха очаквания за коренна промяна при оценяването на проектите, която да отстрани тези проблеми. В голяма степен насоките за кандидатстване отговориха на тези очаквания - предложени са нова методика и критерии за оценяване, предвидено е подаване на проектите да става по интернет чрез електронен подпис, въведена е санкция за връщане на част от безвъзмездната помощ при неизпълнение на прогнозните резултати, въз основа на които проектите са класирани за финансиране.

В асоциация "Европейски и национални програми за развитие" считаме, че промените са голяма стъпка в правилна посока, като имаме три аргумента за това. Според нас новите критерии са напълно обективни, с което занапред изцяло отпада възможност за пристрастно оценяване. На второ място, прогнозните финансово-икономически резултати от проекта придобиват по-голяма тежест в оценката, като е въведено изискване те да бъдат обосновани с бизнес план и подробни финансови разчети. Въвежда се и неприлаганата досега в България форма на последващ контрол за изпълнението на резултатите, като се предвижда бенефициентите да си възстановят част от получената безвъзмездна помощ в случай на значително неизпълнение на планираните от резултати.

Макар санкцията при непостигане на резултатите да изглежда твърде обременителна за фирмите-кандидати, ние възприемаме този подход за правилен, тъй като той обезпечава обективност на оценката и равно третиране на кандидатите. Прогнозните резултати от проекта стоят в основата на оценката и класирането за безвъзмездна помощ и ако тяхното изпълнение не се обезпечи чрез контрол и санкция при неизпълнение им, те изцяло ще се обезсмислят като критерии, тъй като всеки кандидат ще може да заявява напълно произволни прогнозни резултати с цел максимална оценка. Нещо повече - тези, които коректно прогнозират по-ниски, но реалистични прогнозни резултати, които са в състояние да ги изпълнят, ще бъдат неравно третирани и ощетени от тези, които, за да получат финансиране, заявят нереалистично високи резултати, които не могат и не възнамеряват да изпълнят. Категорични сме, че това не трябва да се допуска.

Поради тези причини асоциацията, която представлявам и в която членуват много бивши служители от управляващите органи на оперативните програми, принципно одобрява промените.

Какво е добре да се промени

В предложените промени има и недостатъчно обмислени неща, които следва да се коригират. Такива са например въведените несъразмерно високи изисквания за минимален оборот за предходните 3 години – 1 млн. лв. за малки предприятия и 6 млн. за средни. Стагнацията на пазара, породена от все още неутихналата финансова криза, доведе до свиване на оборотите на много фирми, при което тези прагове могат да се окажат твърде високи за тях. Тези прагове би следвало да бъдат намалени или поне диференцирани по планови райони в съответствие с реалната икономическа ситуация в районите.

Друг проблем е, че все още основен критерий за оценка продължава да бъде състоянието на кандидата преди изпълнението на проекта, като той дори придобива по-голяма относителна тежест спрямо преди (58% от тежестта на оценката вместо досегашните 46%). Оценяването и изборът на проекти по критерии за състоянието на предприятието преди изпълнението на проекта е фундаментална концептуална грешка, която демонстрира неразбиране на ролята на безвъзмездното финансиране. Функцията на гранта не е да служи като награда да фирмите за това, че са такива, каквито са, а да финансира постигането на определени резултати за обществото. Следва да се оценяват и да се състезават за финансиране проектите по техните прогнозни резултати, а не кандидатите като такива. Способността на фирмата да реализира проекта, в т.ч. нейната финансова устойчивост, следва да се преценят предварително като условие за допустимост, но не и да служи за оценка по същество.

Не е приемливо и въведено правило, по силата на което фирми, изпълнили проекти по старата оперативна програма, ще получават по-малко точки за разлика от неизпълнявалите досега фирми, които ще бъдат бонифицирани. То представлява на "обратна дискриминация" на фирмите по критерий, нямащ нищо общо целите на процедурата или политиките, които тя изпълнява. Това изискване противоречи на европейските и националните правила за недискриминационно третиране на кандидатите и следва да отпадне.

Предлагаме вместо това да се обмисли въвеждането на допълнителни критерии за ползите от проектите, например критерий за създаването на нови работни места от определено качество. Учудващо такива критерии и показатели за измерването му не са предвидени по оперативна програма по конкурентоспособност, въпреки че тази оперативна програма се финансира по цел "Растеж и заетост" на регламента за структурните фондове и е на практика единствената, която финансира инвестиции в производствения сектор, които могат да създават заетост. Отдаваме липсата на такъв критерий на пропуск, който би следвало да бъде запълнен. Освен това считаме, че към изостаналите райони фирмите, от които ще получават допълнителни точки, следва освен Северозападния район да се добавят и областите Разград, Силистра, Шумен, Сливен, Ямбол, Кюстендил, Перник и Смолян, които според по редица показатели (БВП, икономическа активност и безработица) са дори по-изостанали спрямо средното ниво за областите от Северозападния район (Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Плевен).

Вярваме, че посочените недостатъци ще бъда преодолени вследствие на общественото обсъждане, което ще даде възможност за оперативната програма да ново динамично начало на оперативната програма.

*Атанас Кирчев e председател на Професионалната асоциация "Европейски и национални програми за развитие" и бивш ръководител на Управляващия орган на оперативна програма "Конкурентоспособност" 2007 - 2013 г. Сега е управител на "Финвера консулт" EООД