Бюрократичните проблеми при ОП "Конкурентоспособност"

Наред с това значителна част от износа на МСП става чрез доставки на регистрирани в страната фирми, собственост на чуждестранни лица, които впоследствие изнасят продукцията на своите поддоставчици (евентуалните бенефициенти на програмата). Основната част от износа е свързана и с вътрешнообщностни доставки, които твърде често не са отразени коректно или въобще в съответната графа на счетоводния отчет, изпращан в НСИ (за съжаление повечето МСП разчитат на счетоводно обслужване като външна услуга и отчетите им не се проверяват и заверяват от експерт–счетоводители). По тези причини редица реални износители не са в състояние да докажат чрез отчетите си в НСИ своя износ като обем и съответно остават ощетени. Всичко това прави избрания критерий за оценка и мониторинг неефективен и подвеждащ. В краткост такъв критерий за оценка на изпълнението на проекта поставя на риск смисъла на инвестицията и субсидията на бенефициента!

Мониторинг на изпълнението

Другата новост - "финансов бизнес план с конкретни показатели за оценка и последващ мониторинг на проектите", има известна логика от гледна точка на по–високата обективност и прозрачност при оценката и класирането на кандидатите, както и доближаването на оценката до практиката на банките при отпускането на финансиране за изпълнението на проектите. В конкретния случай обаче цената за постигането на този резултат е твърде висока. На практика въвеждането на финансовия бизнес план като критерий за оценка и най–вече мониторинг на изпълнението прави първата грантова схема на ОПИК най–бюрократизираната и рискова за бенефициентите от всички досега. Аргументите са следните:

- До момента икономическото министерство проверяваше бенефициентите от схемите за технологична модернизация за: предварителни и фактически тръжни процедури за доставка на машините, предмет на проекта; извършваше физически мониторинг на доставките и монтирането на закупеното оборудване; упражняваше предварителен и последващ финансов контрол и т.н. При тази грантова схема вече наред с всичко това министерството започва да контролира и цялостното развитие на бизнеса на предприятието бенефициент за определен брой години. Това вече е своеобразен "триумф на бюрокрацията" и най–вероятно ще намали интереса към програмата поради значителното завишаване на инвестиционния риск за бенефициентите.

- Министерството на икономиката не отчита елементарното обстоятелство, че проектите на МСП по схемите за технологична модернизация имат характер на частични, а не на комплексни инвестиционни проекти. Тоест закупуването на една или няколко нови машини едва ли дава основание за цялостен финансов мониторинг на предприятието; едва ли няколкото нови машини са в състояние да променят в значителна степен финансовия му статус.

- По конкретната процедура за качественото изработване на проект за кандидатстване с добри шансове за класиране бенефициентът ще бъде принуден да възложи проекта на външен консултант, и то не от "случайните" и тези, които могат единствено да попълват формулярите. Това значително ще оскъпи участието на фирмите в програмата.

Има ли лобизъм

Освен всичко, казано дотук, основният проблем на първата грантова схема по програмата е силно лобистката й ориентация. Лобизмът се реализира в голяма степен чрез т.нар. Иновационна стратегия за интелигентна специализация – документ със спорна изследователска и научна стойност, но със значителен политически ефект и последици. Тъй като все пак е приет с правителствено решение, бихме могли да го приемем за валиден и обоснован, но това не задължава комитета за наблюдение на програмата и управляващия орган безусловно да се съобразяват с него.

Разделянето на бенефициентите в 3 групи (на практика в три различни грантови схеми) е изключително лобистко – Министерството на икономиката едва ли е в състояние да обоснове начина на определяне на бюджета на трите групи. Очаква се в определени групи по–висок процент от кандидатстващите да бъдат класирани, но това ще бъде за сметка на елиминирането на добри проекти от останалите групи. Министерството би следвало да обясни на българския бизнес има ли актуален анализ на състоянието по сектори след изработването на въпросната стратегия. Това, че даден сектор се е развивал динамично преди няколко години, не означава, че има съществена роля и перспектива и днес.

Наред с това настоящата грантова схема е насочена единствено към МСП. Възниква въпросът дали експертите в министерството разполагат с анализ на потенциалните бенефициенти в трите групи по "специализация" за броя и статута на предприятията? Става въпрос за следното: В групата  "Високотехнологични и средно високотехнологични промишлени производства" преобладаващата част от предприятията са големи – или поради показателите си, или поради капиталовата си структура и участието им в холдинги. В този смисъл броят на предприятията като цяло, които отговарят на критериите за допустимост, може да се окаже такъв, че повечето от тях да бъдат безпроблемно класирани, без конкуренция от останалите "неинтелигентни" сектори. Наред с това бюджетът за тази група бенефициенти е най–голям.

Важен въпрос е дали въобще секторът на услугите би следвало да бъде подпомаган чрез безвъзмездна финансова помощ – традиционно предмет на подпомагане чрез програмите тип "Конкурентоспособност" са производствените дейности, а не услугите. Това, че даден сектор се е развивал динамично преди няколко години при изработването на стратегията, не означава, че би следвало да бъде подпомаган днес, тъй като бизнесът би могъл в резултат на развитието си сам да посрещне необходимите бъдещи инвестиции, например за разлика от производствените предприятия. За всичко това отсъстват анализи и обосновки, което прави този компонент на схемата силно лобистки. Наред с това, без да правим внушения, прави определено впечатление съвпадението, че до момента този сектор е обект на подпомагане от "Конкурентоспособност" два пъти – с крайни срокове за подаване на проектите, съвпадащи с провеждането на предишните, както и на предстоящите местни избори (в сектора попадат радио–телевизионната дейност, издателската дейност, информационни услуги и т.н.).

Сроковете за кандидатстване на отделните групи предприятия също съдържат дискриминационен потенциал – най–голямата група МСП (определени като такива с "нискоинтелигентна специализация") има най–краткия срок за изработване на проекти и кандидатстване. Това е съществено от гледна точка на инвестиционното проучване от страна на бенефициентите: алтернативи за доставки на машини и оборудване, възможности за финансиране на проекта и т.н.

Преференцията за Северозападния регион, която се изразява единствено в няколко допълнителни точки при оценката на проектните предложения, е изключително формална и недостатъчна. Международният опит в тези политики е значителен, но никой не си е направил труда да го ползва.

------------

* Станимир Бързашки е бил. заместник–министър на търговията в периода 1993 - 1995 г. От 2004 до 2009 г. е бил изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. В момента е консултант в областта на инвестициите и проекти по ОП "Конкурентоспособност" и Програмата за развитие на селските райони. Управител е на производителя на сглобяеми къщи "Поли-Аттива" ООД.